Гранично личностно разстройство (ГЛР): симптоми, причини и лечение
Граничното личностово разстройство (ГЛР, на английски Borderline Personality Disorder — BPD) е хронично психично състояние от група В личностни разстройства. Хората с ГЛР често проявяват силна емоционална нестабилност, импулсивност и нестабилно самовъзприятие или самооценка. Настроенията им могат да се променят бързо и интензивно, което води до затруднения в поддържането на дълготрайни и стабилни взаимоотношения. Често съжителстват и други състояния, като клинична депресия или поведение на самонараняване. Лечението обикновено включва комбинация от психотерапия и медикаментозна подкрепа, насочени към намаляване на рискa от самоувреждане, регулиране на емоциите и подобряване на социалното функциониране. Важно е да се отбележи, че много хора с ГЛР могат да постигнат значимо подобрение при адекватна помощ и време.
Терминът "гранична" има исторически произход: C. H. Hughes и други автори първоначално използват понятието за състояния, които стоят "на границата" между невроза и психоза. През 1938 г. Адолф Щерн описва група пациенти с тези характеристики и терминът "гранична група" навлиза в клиничната литература. По-късно диагностичните системи (като DSM и ICD) конкретизират критериите и разпределят ГЛР като отделно личностно разстройство.
Симптоми
- Интензивна и нестабилна междуличностна динамика — страх от изоставяне; колебливи, идеализиращи и обезценяващи реакции към близки хора.
- Емоционална нестабилност — краткотрайни, но силни епизоди на тъга, тревога или гняв.
- Импулсивност — рисково поведение (злоупотреба с вещества, опасно шофиране, безразсъдни покупки, хазарт и др.).
- Самонараняване и суицидни идеи/опити — поведение с цел облекчаване на емоционална болка или въздействащо върху взаимоотношенията.
- Хронично усещане за празнота.
- Интензивен, неконтролиран гняв или повтарящи се изблици на ярост.
- Преходни стрес-индуцирани параноидни идеи или дисоциативни симптоми при тежък стрес.
- Нестабилна самоидентичност — колебания в представата за себе си, целите и ценностите.
Причини и рискови фактори
- Биологични фактори: генетична предразположеност; промени в невронните мрежи, отговорни за регулацията на емоциите (амигдала, префронтални области); неврохимични дисбаланси.
- Психологически фактори: темперамент (висока емоционална реактивност, затруднена саморегулация).
- Социални и средови фактори: травма в детството, злоупотреба, пренебрежение, нестабилни семейни взаимоотношения или загуба по време на детството.
- Комбинация от горните фактори обикновено обяснява появата и тежестта на симптомите.
Диагноза
Диагнозата се поставя от психиатър или клиничен психолог възоснова на клинично интервю и наблюдение. В диагностични ръководства като DSM се използват конкретни критерии; обикновено е необходимо наличието на няколко характерни черти, продължаващи от ранна зрелост и проявяващи се в различни житейски ситуации. Важно е да се направи диференциална диагноза спрямо други състояния като биполярно разстройство, посттравматично стресово разстройство, други личностни разстройства и медицински причини за променено поведение.
Лечение
Психотерапията е основният и най-ефективен подход при ГЛР:
- Диалектично-поведенческа терапия (DBT) — структурирана терапия, насочена към намаляване на самонараняванията и суицидалното поведение, подобряване на уменията за емоционална регулация и междуличностни умения.
- Ментализираща терапия (MBT) — фокус върху способността да се разбира собственото и чуждо психично състояние за подобряване на взаимоотношенията.
- Схемотерапия и трансферентно-фокусирана терапия — други ефективни подходи при някои пациенти.
- Групова терапия, семейна терапия и психообразование — подкрепят разбирането на симптомите и подобряват средата около пациента.
Медикаментите не лекуват същността на личностните разстройства, но могат да повлияят специфични симптоми:
- антидепресанти (напр. SSRIs) за депресивни и тревожни симптоми;
- медикаменти за стабилизиране на настроението и някои антипсихотици в ниски дози при епизодично раздразнение, импулсивност или психотични симптоми;
- бензодиазепини обикновено се избягват поради риска от зависимост и влошаване на импулсивността.
При непосредствен риск за живота (суицидни намерения или тежко самонараняване) може да е необходима хоспитализация или интензивен план за безопасност.
Коморбидност и усложнения
Често съчетаващи се състояния включват депресия, тревожни разстройства, поведение на самонараняване, злоупотреба с вещества и хранителни разстройства. Без лечение могат да настъпят социална изолация, хронична безработица и по-голям риск от инциденти и суицид.
Прогноза и подкрепа
При подходяща терапия и подкрепа много хора с ГЛР постигат значително подобрение — намаляване на интензивността и честотата на кризите, прекратяване на самонараняванията и по-добро социално функциониране. Често симптомите се подобряват с възрастта. Важни са ранната диагностика, последователното лечение и подкрепата от близки и професионалисти.
Практически съвети за близки
- информирайте се за състоянието и се стремете към спокойно, ясно и граници поставящо общуване;
- насърчавайте професионална помощ и участвайте в семейни сесии при възможност;
- създайте план за кризи и научете как да реагирате при опасност за живота или самонараняване;
- грижете се и за собственото си емоционално здраве — подкрепа за семейството и граници са важни.
Ако имате съмнения, че вие или близък човек може да имате ГЛР, потърсете консултация с квалифициран психиатър или клиничен психолог за оценка и план за лечение.
"Младост в морето" е картина на Едвард Мунк, нарисувана през 1904 г. Тя е част от фриза "Линда". Според изкуствоведа Николай Станг тази картина показва неспособността да се установи контакт с други хора (което е един от основните симптоми на БПД). Някои психолози диагностицират Мунк като страдащ от БПД.
Симптоми
Хората с диагноза BPD имат силни промени в настроението. Те възприемат нещата като "изцяло добри" или "изцяло лоши" (раздвоение) и често са объркани относно своята идентичност. Обикновено имат много проблеми във взаимоотношенията с хората. Те имат силни емоции, които често се променят бързо. Често са безразсъдни, разрушителни или саморазрушителни.
Емоции
Хората с BPD изпитват емоции по-лесно, по-дълбоко и по-дълго от останалите. Емоциите могат да се връщат многократно и да продължават дълго време. Поради това на хората с БПД може да им отнеме повече време от нормалното, за да се върнат към нормално и стабилно емоционално състояние. Това може да има както положителни, така и отрицателни последици. Хората с БПД често са много щастливи и любящи. Хората с БПД също така често са тъжни и ядосани. Те изпитват емоции по по-силен начин, отколкото повечето хора - скръб вместо тъга, ярост вместо раздразнение и паника вместо тревога. Хората с БПД са особено чувствителни към чувствата, че са изоставени, че са сами и че са "провалени". Те често осъзнават колко силни са емоциите им и тъй като не могат да ги контролират, понякога ги затварят напълно.
Емоциите им са силни и бързо се променят. Най-честите промени в настроението при тях са между гняв и тревожност и между депресия и тревожност.
Поведение
Хората с BPD често действат импулсивно, което означава, че правят или казват неща, без да мислят. Това поведение може да бъде опасно и включва: злоупотреба с наркотици или алкохол, прекалено много или прекалено малко храна, необезопасен секс или чест секс с много партньори, харчене на много пари и опасно шофиране. Импулсивното поведение може да включва и напускане на работа или връзки, бягство и самонараняване.
Хората с БПД понякога действат импулсивно, защото това им носи незабавно облекчение на емоционалната болка. В дългосрочен план обаче хората с БПД изпитват повече болка от срама и вината, които следват тези действия. Често се получава цикъл, в който хората с БПД изпитват емоционална болка и действат импулсивно, за да я облекчат. След това те се чувстват зле от това, което са направили, и изпитват силен подтик да действат импулсивно, за да облекчат новата болка. С течение на времето импулсивното поведение може да започне да бъде автоматична реакция на емоционалната болка.
Самонараняване и самоубийство
Самонараняването е често срещано при хората с БПД. Понякога хората се самонараняват, без да искат да се самоубият. Често срещани методи са рязане, изгаряне, удряне на главата и предозиране с наркотици. Причините, които хората с БПД посочват за несамоубийственото самонараняване, са различни от причините за опитите им за самоубийство. Причините, които те посочват, за да се самонаранят, включват изразяване на гняв, наказване на себе си, създаване на нормални чувства и отвличане на вниманието от емоционална болка или трудни ситуации. Когато целта е самоубийство, те обикновено се опитват да се самоубият с убеждението, че другите ще бъдат по-добре без тях. Както самоубийствените, така и несамоубийствените самонаранявания са отговор на усещането за негативни емоции.
Междуличностни отношения
Хората с BPD могат да бъдат много чувствителни към начина, по който другите се отнасят към тях. Те могат да се чувстват много щастливи и благодарни, когато смятат, че някой се е отнесъл добре с тях, и много тъжни или ядосани, когато смятат, че някой ги е наранил. Чувствата им по отношение на другите често се променят от положителни към отрицателни, ако чувстват, че могат да загубят някого, ако смятат, че някой важен за тях човек не се интересува от тях, или ако нещо не е толкова добро, колкото са очаквали. Те мислят в крайности, като възприемат нещата или хората като "изцяло добри" или "изцяло лоши". Понякога това се нарича черно-бяло мислене. То включва промяна от възхищение към обезценяване на някого, като често изпитват чист гняв или неприязън. Начинът, по който виждат себе си, също може бързо да се промени от положителен към отрицателен.
Макар че силно желаят да изпитват близост, хората с БПД са склонни да бъдат тревожни, да изпитват смесени чувства или да са параноични, когато става въпрос за техните взаимоотношения. Те често възприемат света като опасен и лош. БПД се свързва с високи нива на стрес и конфликти в романтичните взаимоотношения, злоупотреба и нежелана бременност. Тези неща са често срещани и при други видове личностни разстройства.
Усещане за себе си
Хората с BPD обикновено имат проблеми с ясното представяне на своята идентичност. За тях е трудно да разберат какво ценят и обичат. Те често не знаят за дългосрочните си цели по отношение на връзките и работата. Често изпитват затруднения при вземането на решения и могат бързо да променят мнението си. Тези трудности могат да накарат хората с BPD да се чувстват "празни" и "изгубени".
Познания
Хората с BPD лесно се отегчават и трудно се концентрират. Хората с БПД могат да имат склонност да се откъсват или да се "дисоциират" от хората и нещата около тях, което може да се разглежда като интензивна форма на "изпадане в състояние на безпокойство". Това често се случва в отговор на болезнено събитие или на нещо, което предизвиква спомен за болезнено събитие. Това може да накара човека да се почувства по-добре за кратко време, но може да има и нежелания страничен ефект да блокира обикновените чувства. Това пречи на хората с БПД да се научат как да се справят с тези чувства и може да ги затрудни да правят положителни избори, когато изпитват тези емоции. Понякога другите хора могат да разберат кога човек с БПД се дисоциира, защото изражението на гласа или лицето му може да изглежда безчувствено или да изглежда разсеян. Понякога, когато човек с БПД се дисоциира, другите хора не са в състояние да видят или да разберат, че това се случва.
Порезни рани с нож в горната част на ръката. Хората с BPD често се нараняват.
Диагноза
Психиатрите и други специалисти по психично здраве диагностицират хората с БПР с помощта на книга, наречена "Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства" (DSM-IV-TR). Те разглеждат поведението на човека и неговите чувства. Ако лицето има пет или повече от следните признаци, в DSM-IV-TR се казва, че то има БПД.
- Страхува се и се опитва усилено да предотврати изоставянето или отхвърлянето.
- Модел на проблеми във взаимоотношенията, при който често мислите, че другите хора са много по-добри или много по-лоши, отколкото са в действителност, и бързо сменяте двете мнения.
- объркване на личната им идентичност
- Импулсивност, която е опасна (например случаен секс, пиене на твърде много алкохол или злоупотреба с наркотици, неглижиране или прекаляване с храната, опасно шофиране).
- Опит за самоубийство или нараняване.
- Промени в настроението - внезапно се чувствате много щастливи, тъжни или тревожни и се чувствате по този начин в продължение на часове.
- Чувство на вътрешна празнота или постоянно отегчение
- Имате силни проблеми с гнева, влизате в много караници
- Тежки параноични мисли
Съпътстващи заболявания
Почти всички хора с BPD имат и други психични проблеми, като: разстройства на настроението, хиперактивност с дефицит на вниманието, хранителни разстройства, тревожни разстройства (особено посттравматично стресово разстройство) и други личностни разстройства, включително халтозно личностно разстройство.
Някои от тях се борят със злоупотреба с вещества и/или зависимости. Често срещани са и случаите на самонараняване и самоубийствено поведение.
Други заболявания, които често се срещат при БПД, включват диабет, високо кръвно налягане, хронични болки в гърба, артрит и фибромиалгия.
Причина
Причината за BPD не е известна. Възможно е да има няколко причини за развитието на БПД. Някои изследователи смятат, че то може да е причинено от травми в детството, като сексуално насилие, физическо насилие и пренебрегване. Много хора с БПД са били малтретирани, когато са били деца. Съвременното мислене, демонстрирано от функциониращите сканирания с ядрено-магнитен резонанс, е, че невротрансмитерите в мозъка не работят правилно и съобщенията не се провеждат по обичайния начин.
Някои проучвания на близнаци и семейства показват, че личностните разстройства могат да бъдат унаследени или силно свързани с други психични разстройства сред членовете на семейството.
Рискови фактори
Някои фактори, свързани с личностното развитие, могат да увеличат риска от развитие на гранично личностно разстройство. Те включват:
- Наследствена предразположеност. Възможно е да сте изложени на по-висок риск, ако близък член на семейството ви има това или подобно заболяване.
- Стресиращо детство. Много хора с това разстройство съобщават, че в детството си са били пренебрегвани или малтретирани. Някои хора са загубили или са били разделени от родител, когато са били малки, или са имали родители със зависимости или други проблеми с психичното здраве. Други са били изложени на враждебни конфликти и нестабилни семейни отношения.
Лечение
Лечението на БПД е много трудно и отнема много време. Днес повечето хора с БПД се лекуват с различни видове психотерапия. Една от тях се нарича диалектическа поведенческа терапия. В допълнение към терапията често се използват лекарства като антидепресанти, антипсихотици или стабилизатори на настроението. Много от страдащите се възстановяват в рамките на 10 години.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява граничното разстройство на личността (ГРЛ)?
О: БПД е дългосрочно психично заболяване, което се класифицира като вид личностно разстройство от група В. Хората, диагностицирани с БПД, често имат импулсивно поведение, ниска самооценка и бързо променящи се настроения, което може да затрудни поддържането на стабилни взаимоотношения.
Въпрос: Какви други състояния често се свързват с BPD?
О: Хората с БПД могат да страдат и от клинична депресия или да се самонараняват.
В: Как се лекува БПД?
О.: Лечението на хора с БПД обикновено включва комбинация от терапия и медикаменти.
Въпрос: Кой за първи път използва термина "гранична зона", за да опише състояния, свързани с проблеми с психичното здраве?
О: К.Х.Хюгес е първият човек, който използва термина "Borderland" за описание на състояния, свързани с психични проблеми.
В: Кога е създаден терминът "група на граничната линия"?
О: Терминът "гранична група" е въведен от Адолф Щерн през 1938 г., когато той описва някои от симптомите, свързани с граничното личностно разстройство (ГЛР).
В: За какво се отнася терминът "гранична група"?
О: Терминът "гранична група" се отнася до редица състояния, които граничат с проблеми на психичното здраве, като тези, които се наблюдават при хора, диагностицирани с гранично личностно разстройство (ГЛР).
