Самонараняване (СИ) или самоувреждане (СН) е поведение, при което човек умишлено причинява физическа болка или травма на тялото си. Това поведение не винаги е суицидно — често се използва като начин за справяне с вътрешна болка, но въпреки това носи риск и при някои хора може да доведе до сериозни усложнения или смърт. Хората, които се самонараняват, като група имат по-висок риск от опити за самоубийство в сравнение с тези, които не са се самонаранявали.

Защо хората се самонараняват

Причините са многообразни и често сложни. Понякога точната причина е трудна за установяване, особено защото много хора се опитват да скрият нараняванията си. Някои често срещани мотивации включват:

  • облекчаване на непоносими емоции (напр. силна тъга, гняв, срам);
  • усещане за контрол или справяне с усещането за нереалност или изтръпване;
  • като начин за самонаказание при чувство за вина или срам;
  • за да се привлече внимание или помощ, когато другите не разбират страданието;
  • като част от други проблеми или преживявания — например резултат от физическо насилие, сексуално насилие или при наличие на хранителни разстройства;
  • връзка с психично здраве като ниско самочувствие, перфекционизъм или депресия;
  • имитация на поведение в среда, където самонараняването е разпространено (напр. в групи от връстници или онлайн).

Какво включва самонараняването (методи и признаци)

  • Най-често срещани методи: рязане, белязване, изгаряне, удряне, скубане на коса, предозиране с лекарства като форма на контролирана самонасядане.
  • Физически признаци: непознати или необясними порязвания, изгаряния, натъртвания, чести инфекции или белези, кръв по дрехи, многократни превръзки.
  • Поведенчески признаци: носене на дълги ръкави през топло време, изтегляне от социални контакти, увеличена тайност, внезапни промени в настроението, самоунижение.

Кога самонараняването е спешен случай

  • Ако има заплахи или планове за самоубийство — потърсете незабавна помощ.
  • При тежко кървене, дълбоки рани, признаци на инфекция (болка, зачервяване, гной), или когато човек е в безсъзнание — обадете се на спешна помощ.

Как да помогнем на човек, който се самонаранява

  • Говорете спокойно и без обвинения. Изразете загриженост и слушайте активно.
  • Попитайте директно за намерения за самоубийство — това не увеличава риска и може да спаси живот.
  • Насърчете търсенето на професионална помощ (лекар, психолог, психиатър) и предложете да помогнете при организацията на среща.
  • Ако човекът е в непосредствена опасност, не го оставяйте сам и се свържете със спешни служби или кризисен център.
  • Помогнете за премахването или ограничаването на достъпа до предмети, с които може да се нарани (остри предмети, медикаменти и пр.), но правете това с информирано съгласие, когато е възможно.
  • Подкрепете човека да създаде план за безопасност: списък с тригъри, стратегии за справяне, хора и услуги за контакт при криза.

Първа помощ при наранявания

  • При порязване: натиснете със стерилна марля за намаляване на кървенето, измийте около раната с вода и, при нужда, потърсете медицинска помощ за шиене или превръзка.
  • При изгаряне: охладете с течаща хладка вода поне 10–20 минути; не нанасяйте лед директно; при тежки изгаряния потърсете спешна помощ.
  • При всякакви признаци на инфекция или при продължително кървене — консултация с лекар е задължителна.

Лечение и подкрепа

Самонараняването обикновено се третира чрез комбинация от психологически терапии, подкрепящи интервенции и, при нужда, медикаменти за основни съпътстващи състояния (депресия, тревожност). Ефективни подходи включват:

  • диалектическа поведенческа терапия (DBT) — за регулиране на емоциите и умения за справяне;
  • когнитивно-поведенческа терапия (CBT) — за промяна на мисловните модели и поведения;
  • групова терапия и семейна терапия — за подкрепа и промяна на динамиката в обкръжението;
  • медикаментозна терапия — за лечение на основни психични заболявания, когато е показана.

Какво да не правите

  • Не обвинявайте и не омаловажавайте чувствата на човека.
  • Не заповядвайте и не карайте човек да спре с упреци — това често води до засилване на срама и скриване.
  • Не поемайте всичко сами, ако не сте професионалист — потърсете помощ от специалисти и близки подкрепящи лица.

Проучването на причините за самонараняването може да бъде трудно или неточно, тъй като много от хората, които се самонараняват, се опитват да скрият нараняванията си. Важно е да се подходи с разбиране, да се потърси професионална помощ и да се осигури безопасност. Ако сте в България или другаде, потърсете местни кризисни линии, здравни центрове или специалисти по психично здраве — те могат да предложат подкрепа, първична помощ и терапевтични програми.