Налоксонът (често наричан Наркан) е лекарство, използвано за обръщане на ефектите на опиоидните болкоуспокояващи, особено при предозиране с опиоиди. Примерите за опиоиди включват:

  • Морфин (често наричан MSIR или MS Contin)
  • Оксикодон (често наричан Percocet (когато е смесен с ацетаминофен), OxyIR или OxyContin)
  • Хидрокодон (често наричан Викодин, когато е смесен с ацетаминофен)
  • Метадон
  • Меперидин (Демерол)

Как действа налоксонът

Налоксонът е конкурентен антагонист на опиоидните рецептори (особено μ‑рецепторите) в централната нервна система. Когато се свърже с тези рецептори, той измества опиоидите и блокира техните ефекти — най‑вече потискането на центъра за дишане в мозъка. Това може бързо да възстанови дишането и съзнанието при човек с опиоидно предозиране.

Признаци на опиоидно предозиране

Симптомите, при които трябва да се помисли за прилагане на налоксон, включват:

  • много забавено или спирало дишане;
  • много бавно или слабо сърцебиене;
  • негативна реакция на външни дразнители, трудно или никакво събуждане;
  • намалени зеници (точковидни зеници);
  • гърчене, задавяне или шумно дишане (гърлени звуци).

Как и кога се прилага

Налоксонът може да се прилага интравенозно, интрамускулно или интраназално:

  • При интравенозно приложение ефектът обикновено настъпва в рамките на ~2 минути.
  • При интрамускулно приложение ефектът може да започне за ~5 минути.
  • Интраназалните спрейове (често използвани при помощ от непрофесионалисти) действат малко по‑бавно, но са лесни за употреба без игли.

Ефектът на налоксон обикновено продължава около половин до един час. Тъй като някои опиоиди (например метадон) действат по‑дълго от налоксона, е възможно да са необходими повтарящи се дози. След прилагане винаги повикайте спешна помощ и наблюдавайте напълно пациента — може да се наложи допълнително лечение.

Дози и безопасност

Дозите и схемите могат да варират в зависимост от продукта и местните протоколи. В общи линии при спешно предозиране се прилагат повтарящи се дози до възстановяване на дишането; при интраназални препарати често се използва един или повече спрея. Следвайте указанията на производителя или указанията на спешните служби. Налоксон не предизвиква зависимост и няма значим ефект върху човек, който не е приемал опиоиди.

Странични ефекти и предупреждения

Най‑честото нежелано явление е остро „оттегляне“ (прекъсване на опиоидните ефекти) при хора, зависими от опиоиди. Това може да включва:

  • силно безпокойство, изпотяване, треперене;
  • повръщане, коремни болки;
  • учестено сърцебиене, повишено кръвно налягане;
  • доколкото е възможно, агресивно поведение или объркване в резултат на внезапното събуждане.

Налоксон може да не бъде ефективен при предозиране с някои не‑опиоидни вещества. Винаги търсете професионална медицинска помощ и не напускайте пациента след прилагане — възможно е последваща репопулация на рецепторите от по‑дълго действащ опиоид.

Други употреби и мерки за намаляване на риска

Налоксон се използва и като част от стратегии за намаляване на вредите: програми за „take‑home“ налоксон (за вземане вкъщи), обучение за употреба от непрофесионалисти и снабдяване на хора с висок риск и техните близки. Някои лекарства (напр. комбинации с опиоиди) съдържат налоксон или други антагонисти, за да се намали рискът от злоупотреба — например при опити за инжекционно приложение комбинацията може да доведе до оттегляне и така да обезкуражи злоупотребата.

Какво да направите при съмнение за предозиране

  • Обадете се на спешна помощ веднага.
  • Ако е възможно, приложете налоксон според наличния продукт и инструкциите.
  • Осигурете дихателни пътища и наблюдавайте дишането и съзнанието на пострадалия до идването на помощ.
  • Бъдете готови да приложите допълнителни дози, ако симптомите се върнат, и докато пристигнат медицинските екипи.

Налоксонът е животоспасяващо средство при опиоидно предозиране. Важно е да се използва правилно, да се познават признаците на предозиране и винаги да се търси медицинска помощ след прилагането му.