Налоксон (Наркан) — антидот при предозиране с опиоиди: действие и употреба
Налоксон (Наркан) — спешен антидот при предозиране с опиоиди: бързо действие (назално/инжекционно), инструкции за употреба, многократни дози и животоспасяващи мерки.
Налоксонът (често наричан Наркан) е лекарство, използвано за обръщане на ефектите на опиоидните болкоуспокояващи, особено при предозиране с опиоиди. Примерите за опиоиди включват:
- Морфин (често наричан MSIR или MS Contin)
- Оксикодон (често наричан Percocet (когато е смесен с ацетаминофен), OxyIR или OxyContin)
- Хидрокодон (често наричан Викодин, когато е смесен с ацетаминофен)
- Метадон
- Меперидин (Демерол)
Как действа налоксонът
Налоксонът е конкурентен антагонист на опиоидните рецептори (особено μ‑рецепторите) в централната нервна система. Когато се свърже с тези рецептори, той измества опиоидите и блокира техните ефекти — най‑вече потискането на центъра за дишане в мозъка. Това може бързо да възстанови дишането и съзнанието при човек с опиоидно предозиране.
Признаци на опиоидно предозиране
Симптомите, при които трябва да се помисли за прилагане на налоксон, включват:
- много забавено или спирало дишане;
- много бавно или слабо сърцебиене;
- негативна реакция на външни дразнители, трудно или никакво събуждане;
- намалени зеници (точковидни зеници);
- гърчене, задавяне или шумно дишане (гърлени звуци).
Как и кога се прилага
Налоксонът може да се прилага интравенозно, интрамускулно или интраназално:
- При интравенозно приложение ефектът обикновено настъпва в рамките на ~2 минути.
- При интрамускулно приложение ефектът може да започне за ~5 минути.
- Интраназалните спрейове (често използвани при помощ от непрофесионалисти) действат малко по‑бавно, но са лесни за употреба без игли.
Ефектът на налоксон обикновено продължава около половин до един час. Тъй като някои опиоиди (например метадон) действат по‑дълго от налоксона, е възможно да са необходими повтарящи се дози. След прилагане винаги повикайте спешна помощ и наблюдавайте напълно пациента — може да се наложи допълнително лечение.
Дози и безопасност
Дозите и схемите могат да варират в зависимост от продукта и местните протоколи. В общи линии при спешно предозиране се прилагат повтарящи се дози до възстановяване на дишането; при интраназални препарати често се използва един или повече спрея. Следвайте указанията на производителя или указанията на спешните служби. Налоксон не предизвиква зависимост и няма значим ефект върху човек, който не е приемал опиоиди.
Странични ефекти и предупреждения
Най‑честото нежелано явление е остро „оттегляне“ (прекъсване на опиоидните ефекти) при хора, зависими от опиоиди. Това може да включва:
- силно безпокойство, изпотяване, треперене;
- повръщане, коремни болки;
- учестено сърцебиене, повишено кръвно налягане;
- доколкото е възможно, агресивно поведение или объркване в резултат на внезапното събуждане.
Налоксон може да не бъде ефективен при предозиране с някои не‑опиоидни вещества. Винаги търсете професионална медицинска помощ и не напускайте пациента след прилагане — възможно е последваща репопулация на рецепторите от по‑дълго действащ опиоид.
Други употреби и мерки за намаляване на риска
Налоксон се използва и като част от стратегии за намаляване на вредите: програми за „take‑home“ налоксон (за вземане вкъщи), обучение за употреба от непрофесионалисти и снабдяване на хора с висок риск и техните близки. Някои лекарства (напр. комбинации с опиоиди) съдържат налоксон или други антагонисти, за да се намали рискът от злоупотреба — например при опити за инжекционно приложение комбинацията може да доведе до оттегляне и така да обезкуражи злоупотребата.
Какво да направите при съмнение за предозиране
- Обадете се на спешна помощ веднага.
- Ако е възможно, приложете налоксон според наличния продукт и инструкциите.
- Осигурете дихателни пътища и наблюдавайте дишането и съзнанието на пострадалия до идването на помощ.
- Бъдете готови да приложите допълнителни дози, ако симптомите се върнат, и докато пристигнат медицинските екипи.
Налоксонът е животоспасяващо средство при опиоидно предозиране. Важно е да се използва правилно, да се познават признаците на предозиране и винаги да се търси медицинска помощ след прилагането му.
Как действа налоксонът?
Когато човек приема опиоиди, те трябва да се свържат с определени рецепторни места в мозъка, за да действат, подобно на ключалка в ключова дупка. След като опиоидите се свържат с тези опиатни рецепторни места - като ключалка, която се поставя в ключова дупка - опиатите започват да действат. Те потискат болката, създават еуфория и карат хората да се чувстват спокойни и релаксирани. Но ако човек приема твърде много опиати, те могат също така да направят невъзможно дишането.
Налоксонът се вписва по-добре в тези опиатни рецептори, отколкото истинските опиати. Ако човек приеме налоксон, той ще изхвърли всички опиати от опиатните рецептори (като ключ, който се изважда от вратата). Налоксонът ще остане прикрепен към тези опиатни рецептори. Това обръща действието на опиатите, които лицето е приело.
Странични ефекти
Налоксонът обръща ефекта на опиатите. Поради това, ако човек, който е пристрастен към опиати, получи налоксон, той ще има симптоми на опиоидна абстиненция. Хората имат симптоми на абстиненция, когато организмът им свикне да приема опиати през цялото време.
Тъй като налоксонът обръща действието на опиатите, страничните ефекти на налоксона могат да включват безпокойство, възбуда, гадене, повръщане, ускорен сърдечен ритъм, болка и изпотяване. За да се предотврати това, могат да се дават малки дози на всеки няколко минути, докато се постигне желаният ефект.
Налоксонът трябва да се прилага внимателно при хора със сърдечни заболявания. При тези хора налоксонът може да предизвика повече сърдечни проблеми, като например промени в ритъма на сърдечния ритъм.
Налоксонът изглежда безопасен при бременни жени. Налоксонът е чист опиоиден антагонист.
В редки случаи налоксонът причинява гърчове и белодробен оток (течност в белите дробове).
История
Налоксонът е патентован през 1961 г. от Джак Фишман, Мозес Левенщайн и компанията Daiichi Sankyo. Лекарството е одобрено за употреба при свръхдоза опиоиди от Агенцията по храните и лекарствата (FDA) през 1971 г. То е включено в Моделния списък на основните лекарства на Световната здравна организация - най-важните медикаменти, необходими в една основна здравна система.
Налоксонът се предлага като генерично лекарство и не е много скъп. Цената му на едро е между 0,50 и 5,30 щатски долара за доза.
Медицински приложения
Предозиране с опиати
Налоксонът може да се използва за обръщане на свръхдозата опиоиди и за намаляване на забавеното дишане или психическата депресия, които опиоидите могат да причинят.
Налоксонът се включва в комплектите за спешна реакция при свръхдоза, които се раздават на употребяващите хероин и други опиоидни наркотици. Доказано е, че това намалява броя на смъртните случаи вследствие на свръхдоза.
Препоръчва се рецепта за налоксон, ако човек е:
- Приемате висока доза опиоиди (над 100 mg морфин дневно или същото количество друг опиат);
- Предписана е каквато и да е доза опиоид заедно с бензодиазепин; или
- Подозира се или е известно, че злоупотребява с опиоиди.
Ако на лицето е предписан налоксон, то трябва да бъде обучено и как да предотврати, разпознае и реагира при свръхдоза, включително как да извършва спасително дишане, изкуствено дишане и как да се обади на спешен телефон, например 9-1-1.
Предотвратяване на злоупотребата с опиоиди
Налоксонът може да се смесва с редица опиоиди като бупренорфин. (Бупренорфинът, смесен с налоксон, се нарича субоксон.) Бупренорфинът се използва за намаляване на желанието за опиати. Когато бупренорфин и налоксон са смесени и се приемат през устата, ефект има само бупренорфинът. Но ако човек злоупотребява със Субоксон, като си го инжектира или приема големи дози, налоксонът блокира ефекта на опиоида. Тази комбинация се използва, за да се опита да предотврати злоупотребата.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява налоксонът?
О: Налоксонът е лекарство, което се използва за обръщане на ефекта на опиоидните болкоуспокояващи, особено когато човек е предозирал с опиоиди.
В: Какви са някои примери за опиоиди?
О: Примерите за опиоиди включват морфин (често наричан MSIR или MS Contin), оксикодон (често наричан Percocet, когато е смесен с парацетамол, OxyIR или OxyContin), хидрокодон (често наричан Vicodin, когато е смесен с парацетамол), метадон и меперидин (Demerol).
В: Как опиоидите влияят на организма?
О: Опиоидите са депресанти на централната нервна система, което означава, че забавят определени области на мозъка. Ако човек приема твърде много опиати, това може да доведе до спиране на частта от мозъка, която контролира дишането. Човекът може да не може да диша и да умре.
Въпрос: Как действа налоксонът, за да обърне свръхдозата?
О: Когато се прилага интравенозно (в игла, поставена във вена), налоксонът действа в рамките на две минути. Когато се инжектира в мускул, той действа в рамките на пет минути. Лекарството може да се впръска и в носа. Ефектът на налоксон продължава около половин до един час и може да са необходими няколко дози, ако повечето опиоиди действат по-дълго от налоксон.
Въпрос: Има ли някакъв начин да се намали рискът от злоупотреба с опиоидни болкоуспокояващи?
О: Да, налоксонът може да бъде смесен в едно и също хапче с опиоидно болкоуспокояващо, за да се намали рискът от злоупотреба.
В: Колко бързо действа налоксонът?
О: Когато се прилага интравенозно (в игла, поставена във вена), налоксонът действа в рамките на две минути, а когато се инжектира в мускул, действа в рамките на пет минути.
обискирам