Бензодиазепини: определение, действие, медицинска употреба и рискове
Бензодиазепините са органични химични вещества, съставени от два въглеродни пръстена. Някои бензодиазепини могат да се използват като лекарства, които увеличават ефекта на невротрансмитера GABA. Полученото лекарство има седативно действие. В зависимост от лекарството ефектът може да бъде по-силен или по-слаб. Първият бензодиазепин, хлордиазепоксид (Librium), е открит случайно от Лео Стернбах през 1955 г. и е предоставен през 1960 г. от фармацевтичната компания Hoffmann-La Roche.
Като цяло приемът на бензодиазепини е безопасен и ефективен в краткосрочен план. По-дългосрочната употреба е спорна: в дългосрочен план лекарството може да стане по-малко ефективно и да се проявят проблеми със зависимостта.
Възможно е бензодиазепините да не са безопасни за прием по време на бременност. Те не са тератогени, които причиняват вродени дефекти, но могат да причинят цепнатина на небцето при малък брой бебета. Бензодиазепините могат да се приемат в свръхдози и да предизвикат опасна дълбока загуба на съзнание. Въпреки това те са много по-малко токсични от лекарствата, които са заменили - барбитуратите. Смъртта рядко настъпва, когато бензодиазепинът е единственото прието лекарство. Когато се комбинират с други депресанти на централната нервна система като алкохол и опиати, потенциалът за токсичност се увеличава. Бензодиазепините често се използват неправилно и се приемат в комбинация с други наркотици за злоупотреба.
Механизъм на действие
Бензодиазепините са положителни алостелични модулатори на GABA-A рецепторите в централната нервна система. Те увеличават свързването и ефективността на невротрансмитера GABA, което води до повишена инхибиторна активност в мозъка. В резултат настъпват успокояване, намаляване на тревожността, мускулно отпускане, антиконвулсивен ефект и улесняване на заспиването — в зависимост от конкретното вещество и дозата.
Медицински употреби
- Тревожни разстройства — краткотрайно облекчаване при тежка или остра тревога.
- Инсомния — особено при трудности със заспиването; предпочитат се кратки курсове.
- Спрямо епилепсия — някои бензодиазепини (напр. клоназепам, лоразепам, диазепам) се използват при припадъци или като буфер при статус епилептикус.
- Премедикация и анестезия — за анксиолитичен и седативен ефект преди процедури (напр. мидазолам IV).
- Мускулни спазми — при някои неврологични и ортопедични състояния.
- Отнемане от алкохол или други седативи — за контрол на симптомите при детоксикация.
Видове и продължителност на действие
Бензодиазепините се различават по продължителността на действие: краткодействащи, среднодействащи и дългодействащи. Продължителността определя клиничното приложение и риска от натрупване. Краткодействащите се предпочитат при инсомния, дългодействащите — понякога при тревожни състояния, но с по-голям риск от сънливост и натрупване, особено при възрастни или при чернодробни проблеми.
Рискове и странични ефекти
- Сънливост, замаяност, нарушена координация и намалена концентрация.
- Понижена памет и когнитивни ефекти при продължителна употреба.
- Парадоксални реакции — възбуда, агитация или агресия (по-често при деца и възрастни хора).
- Повишен риск от падания и фрактури при възрастните.
- Депресия на дихателния център — особено когато се комбинират с други депресанти като алкохол или опиати.
- Взаимодействия с чернодробни ензими (CYP), които могат да променят плазмените нива на някои бензодиазепини.
Зависимост и отнемане
Рискът от физическа и психическа зависимост нараства с повишаване на дозата и продължителността на лечението. При внезапно спиране след продължителна употреба може да се появят симптоми на отнемане: възбуда, тревожност, безсъние, тремор, гадене и в по-тежки случаи — делириум и припадъци. Затова преустановяването обикновено се прави постепенно и под медицинско наблюдение.
Бременност и кърмене
По време на бременност употребата на бензодиазепини се избягва, когато е възможно. Те не са категорично тератогени, но има данни за малко увеличен риск от устна цепнатина (цепнатина на небцето) и за неонатална седация или отнемане при бебето. При кърмене някои бензодиазепини се екскретират в кърмата и могат да причинят сънливост у новороденото.
Предозиране и лечение
При изолиран бензодиазепинов предозиране сериозни, фатални случаи са редки; рискът се увеличава при комбинация с други депресанти като алкохол и опиати. Има специфичен антагонист — флумазенил, който може да бъде използван при остро интоксикация, но употребата му трябва да бъде внимателно преценена поради риск от провокация на припадъци, особено при пациенти с трайна злоупотреба или съпътстващи алкохолни/антиконвулсантни интоксикации.
Препоръки за безопасна употреба
- Използвайте бензодиазепини за най-кратък възможен период и при възможност на най-ниската ефективна доза (често препоръка за не повече от 2–4 седмици при инсомния).
- Оценявайте риска от зависимост — обсъждайте с пациента алтернативи като когнитивно-поведенческа терапия, антидепресанти (при генерализирано тревожно разстройство) или други подходящи медикаменти.
- Внимавайте при възрастни пациенти и при пациент с чернодробно заболяване — може да се наложи корекция или избягване.
- Избягвайте комбинации с алкохол и опиати поради риск от тежка дихателна депресия.
- При дълготрайна употреба планирайте постепенно отнемане под лекарско наблюдение.
Алтернативи и дългосрочни подходи
За хронични тревожни или сънни нарушения често се предпочитат немедикаментозни подходи (напр. CBT и хигиена на съня) или медикаментозни алтернативи с по-нисък риск от зависимост — например някои антидепресанти (SSRIs, SNRIs), хелпфулни при дългосрочно лечение на тревожност. Изборът зависи от диагнозата, съпътстващи заболявания и предпочитанията на пациента.
При въпроси относно конкретно лекарство, взаимодействия или безопасно прекратяване на терапията се консултирайте с лекар или фармацевт.


Normison (temazepam) за безсъние


Xanax (алпразолам) за тревожни разстройства
Ефекти на бензодиазепините и симптоми на отнемане
Бензодиазепините въздействат върху централната нервна система, като увеличават ефекта на инхибиторния невротрансмитер, известен като GABA. В резултат на това човек изпитва усещане за спокойствие и успокоение, което води до усещане за повече спокойствие, по-малко тревожност и повишена сънливост. Когато хората употребяват бензодиазепини, дори и под лекарски грижи, те могат да развият толеранс, което означава, че ще се нуждаят от все по-големи дози, за да постигнат желания ефект. При нарастваща употреба и при по-високи дози човек може да установи, че се нуждае от лекарството, за да се чувства и да функционира нормално. Това показва развитие на зависимост, която, веднъж установена, може да доведе до това лицето да изпитва симптоми на отнемане.
Дългосрочната, натрапчива или по друг начин проблематична употреба на бензодиазепини може да доведе до значителна физическа зависимост и по-висок риск от тежки симптоми на отнемане, които могат да включват гърчове и халюцинации. Обикновено се препоръчва медицинско лечение под наблюдение при хора, които са подложени на абстиненция от бензодиазепини след период на постоянна употреба.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват бензодиазепините?
О: Бензодиазепините са органични химични вещества, съставени от два въглеродни пръстена. Някои бензодиазепини могат да се използват като лекарства, които увеличават ефекта на невротрансмитера GABA. Полученото лекарство има седативно действие.
Въпрос: Кой е открил бензодиазепина?
О: Бензодиазепинът е открит случайно от Лео Щернбах през 1955 г. и е предоставен през 1960 г. от фармацевтичната компания "Хофман-Ла Рош".
В: Безопасен и ефективен ли е приемът на бензодиазепини в дългосрочен план?
О: Като цяло приемът на бензодиазепини е безопасен и ефективен в краткосрочен план, но по-дългосрочната им употреба е спорна, тъй като може да стане по-малко ефективна и да се проявят проблеми със зависимостта.
В: Безопасно ли е приемането на бензодиазепини по време на бременност?
О: Приемането на бензодиазепини по време на бременност може да не е безопасно. Те не са тератогени, които причиняват вродени дефекти, но могат да причинят цепнатина на небцето при малък брой бебета.
В: Може ли да се предозира с бензодиазепини?
О: Да, може да се предозира с бензодиазепини и това може да доведе до опасна дълбока загуба на съзнание. Въпреки това те са много по-малко токсични от лекарствата, които са заменили - барбитуратите. Смъртта рядко настъпва, когато бензодиазипиенът е единственото приемано лекарство, когато се комбинира с други депресанти на централната нервна система като алкохол и опиати, потенциалът за токсичност се увеличава.
В: Често ли се злоупотребява с бензоазепини?
О: Да, с бензоазепините често се злоупотребява и те се приемат в комбинация с други наркотици за злоупотреба