Психоактивни вещества: видове, ефекти, рискове и лечение

Психоактивно лекарство, психофармацевтик или психотропна субстанция е химическо вещество, което преминава кръвно-мозъчната бариера. Действието му се отразява на централната нервна система. То може да повлияе на мозъка и да промени възприятието, настроението, съзнанието, познанието и поведението. Хипнотиците често се предписват, за да помогнат на хората да заспят. Понякога те се използват и в ритуали или като незаконни наркотици. Тези наркотици дават възможност на употребяващите ги да променят съзнанието си. Това може да доведе както до временни ползи (например стимулиране на бдителността при дефицит на внимание—в някои случаи злоупотребявано от студенти), така и до риск от вреди.

Психоактивните вещества променят съзнанието и настроението на своя потребител. Употребяващите ги могат да изпитват приятни чувства, като еуфория, или да са по-бдителни. По тази причина с много психоактивни вещества се злоупотребява: Те се използват извън целите на лечението. Това може да доведе до развиване на психологическа и физическа зависимост ("пристрастяване") от страна на потребителя. Прекъсването на цикъла на злоупотреба ще става все по-трудно.

Рехабилитацията на наркозависими има за цел да прекъсне този цикъл на зависимост; това се прави с психотерапия, групи за подкрепа и дори други психоактивни вещества: Примери за вещества, използвани за лечение на алкохолизъм, са акъмпрозат или налтрексон, а при опиоидна зависимост - поддържаща терапия с метадон или бупренорфин. В някои случаи обаче е вярно и обратното, т.е. определени преживявания, свързани с наркотиците, могат да бъдат толкова неблагоприятни и неудобни, че употребяващият да не пожелае никога повече да опита веществото. Това важи особено за делириантите (напр. датура) и дисоциативите (напр. салвия дивинорум).

Видове психоактивни вещества

• Централни стимуланти — повишават бдителността и енергията. Примери: амфетамини, метамфетамин, кокаин, метилфенидат.
• Депресанти (успокоителни и хипнотици) — забавят функциите на централната нервна система. Примери: бензодиазепини, барбитурати, алкохол.
• Опioиди — мощни аналгетици с висок риск от зависимост и предозиране. Примери: морфин, хероин, оксикодон.
• Халюциногени — променят възприятията и реалността. Примери: LSD, псилоцибин, мескалин.
• Дисоциативи — предизвикват чувство на отделяне от тялото и средата. Примери: кетамин, PCP, салвия.
• Канабиноиди — включват естествени и синтетични форми; ефектите варират от релаксация до тревожност.
• Ингаланти — летливи химикали (например разтворители), които се вдишват и са опасни за мозъка и органите.

Как действат

Психоактивните вещества влияят върху невротрансмитерите (серотонин, допамин, норепинефрин, GABA, глутамат и др.), променяйки нивата им, освобождаването или повторното им поемане. Това обяснява различните ефекти: еуфория, тревожност, потиснато дишане, халюцинации и т.н. Механизмите на действие определят и риска от толеранс, зависимост и предозиране.

Краткосрочни и дългосрочни ефекти

• Краткосрочни: промени в настроението, възприятията, съня, сърдечната честота, дишането, координацията; риск от конвулсии, психоза или предозиране.
• Дългосрочни: хронични психични заболявания (депресия, тревожност, психози), когнитивни увреждания, чернодробни и сърдечни проблеми, социални и правни последици, хронична зависимост.

Рискове и взаимодействия

Комбинирането на вещества (полизлоупотреба) значително увеличава риска. Например, съчетанието на депресанти (алкохол, бензодиазепини, опиоиди) може да доведе до животозастрашаващо потискане на дишането. Някои лекарства, предписани по здравословни причини, могат да взаимодействат с други психоактивни вещества и да променят фармакокинетиката или фармакодинамиката.

Зависимост и абстиненция

Зависимостта включва поведенчески и биологични компоненти: силно желание за употреба, загуба на контрол, продължителна употреба въпреки вредите и физиологични промени. Прекратяването на употребата често води до абстиненция — спектър от симптоми, които могат да са неприятни и опасни (например абстиненция при алкохол/бензодиазепини може да предизвика конвулсии). За някои вещества абстиненцията се управлява с медикаментозна помощ и наблюдение.

Диагностика и лечение

Диагнозата на употреба и зависимост се поставя въз основа на анамнеза, скринингови въпросници и понякога лабораторни тестове. Лечението е комплексно и обикновено включва:

• психосоциални интервенции: когнитивно-поведенческа терапия, мотивационно интервю, семейна терапия, групова подкрепа;
• медикаментозна терапия за поддържане или за управление на абстиненция: например налтрексон, метадон, бупренорфин и други при подходящи показания (вж. вече посочените примери);
• програми за рехабилитация и социална рехабилитация;
• намаляване на вредите: обезопасяване при предозиране (напр. налоксон при опиоиди), чисти спринцовки, образователни програми и достъп до здравни услуги.

Хармонизиране на клиничната практика и етика

Отчасти поради потенциала за злоупотреба и зависимост етиката на употребата на наркотици и тяхното рекламиране са предмет на обществен и професионален дебат. Много правителства регулират производството и продажбата, а здравните системи работят за балансиране между достъпа до лечение и превенцията на злоупотреба. Етична загриженост предизвиква и прекомерната употреба на тези лекарства в клиничната практика, както и тяхната реклама от страна на производителите.

Превенция и обществен отговор

• информационни кампании и образование в училища;
• ранно откриване и скрининг при първичната медицинска помощ;
• политики за намаляване на достъпа до опасни субстанции и за сигурно предписване;
• програми за намаляване на вредите и достъп до лечение без стигма.

Какво да направите при проблем

Ако вие или ваш близък имате проблем с употребата на психоактивни вещества, потърсете помощ от общопрактикуващ лекар, служби за зависимост или кризисни линии. При съмнение за предозиране повикайте спешна помощ незабавно. Ранната намеса повишава шансовете за успешно лечение.

Психоактивните вещества имат широк спектър от ефекти и приложения — от легитимна медицинска употреба до злоупотреба и вреди. Информираното общество, достъпът до адекватно лечение и политики, основани на доказателства, помагат да се намалят рисковете и да се поддържа общественото здраве.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява психоактивното лекарство?

В: Как се използват хипнотиците?

В: Какви са последиците от употребата на психоактивни вещества?

В: Как се лекува наркозависимостта?

Въпрос: Има ли някакви рискове, свързани с приема на определени лекарства?

Въпрос: Защо се водят дебати относно етиката на употребата на наркотици?

Търсене по буква