Невротрансмитер
Невротрансмитерите са химически пратеници. Те изпращат информация между невроните, като преминават през синапс. Електрическите сигнали не са в състояние да преминат през разстоянието между повечето неврони. Те се превръщат в химически сигнали, за да преминат през разстоянието. Невротрансмитерите действат предимно върху химическите синапси. След като достигнат до следващия неврон, те се абсорбират. След това невронът променя този химичен сигнал обратно в електрически сигнал, наречен потенциал на действие. Потенциалът на действие преминава през следващия неврон и стига до следващия синапс.
Много от невротрансмитерите се произвеждат от аминокиселини, които са част от вашата диета и за тяхното преобразуване са необходими само няколко стъпки. Невротрансмитерите играят важна роля в оформянето на ежедневието и функциите. Учените все още не знаят точно колко невротрансмитери съществуват, но са идентифицирани повече от 100 химически пратеници.
Всеки невротрансмитер има различна функция. Например: допаминът се използва при възнаграждението и удоволствието, а норадреналинът - при реакцията на животните "борба или бягство". Невротрансмитерите също така регулират предаването на съобщения. Това е така, защото потенциал на действие трябва да е с определена сила, преди да се освободят невротрансмитерите. Силата, необходима за освобождаване на невротрансмитер, се нарича праг.
Най-разпространеният трансмитер е глутаматът, който възбужда над 90% от синапсите в човешкия мозък. Следващият по честота предавател се нарича ГАМК, който потиска над 90 % от синапсите, които не използват глутамат.
Невротрансмитерите се пренасят в невроните чрез малки "торбички", наречени везикули. Когато тези везикули влязат в контакт с клетъчната мембрана на неврона, тя се отваря. Така невротрансмитерите се освобождават в синаптичната цепнатина.
Синапсен възел (термините са на френски език)
Откриване
До началото на 20-ти век учените са смятали, че по-голямата част от синаптичната комуникация в мозъка е електрическа. Благодарение на внимателните хистологични изследвания на Рамон и Кахал (1852-1934 г.) обаче е открита празнина между невроните с размери от 20 до 40 nm, известна днес като синаптична цепнатина. Наличието на тази междина подсказва, че през синаптичната цепнатина се движат химически пратеници. През 1921 г. германският фармаколог Ото Лоеви (1873-1961 г.) потвърждава, че невроните могат да комуникират чрез освобождаване на химикали. Чрез експерименти с блуждаещите нерви на жаби Лоеви успява да забави сърдечния ритъм на жабите, като контролира количеството физиологичен разтвор, намиращ се около блуждаещия нерв.Лоуи твърди, че симпатиковата регулация на сърдечната функция може да се осъществява чрез промени в химичните концентрации. Ото Лоеви открива и ацетилхолина (ACh) - първият известен невротрансмитер. Някои неврони обаче комуникират чрез електрически синапси чрез използването на междинни връзки, които позволяват на специфични йони да преминават директно от една клетка в друга.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват невротрансмитерите?
О: Невротрансмитерите са химически пратеници, които изпращат информация между невроните, като преминават през синапс. Те действат предимно върху химическите синапси и след като достигнат до следващия неврон, се абсорбират и се превръщат обратно в електрически сигнал, наречен потенциал на действие.
Въпрос: Колко невротрансмитери са идентифицирани?
О: Идентифицирани са повече от 100 химически пратеници.
В: Каква е функцията на допамина?
О: Допаминът се използва за възнаграждение и удоволствие.
В: За какво се използва норадреналинът?
О: Норадреналинът се използва в реакцията на животните "борба или бягство".
В: Какъв е прагът, необходим за освобождаването на невротрансмитерите?
О: Силата, необходима за освобождаване на невротрансмитер, се нарича праг.
В: Кой е най-често срещаният трансмитер при хората?
О: Най-често срещаният трансмитер при хората е глутаматът, който възбужда над 90 % от синапсите в човешкия мозък.
В: Как се пренасят невротрансмитерите в невроните?
О: Невротрансмитерите се пренасят в невроните чрез малки "торбички", наречени везикули, които влизат в контакт с клетъчната мембрана на неврона и се отварят, като ги освобождават в синаптичната цепнатина.
