Нервен импулс: определение, механизъм и физиологична роля

Нервният импулс е поредица от електрически сигнали, които се генерират в невроните (нервните клетки) в отговор на стимул.




 

Какво представлява нервният импулс

Нервният импулс всъщност е електрохимичен процес — промяна в електрическия потенциал на мембраната на неврона, предизвикана от движение на йони (главно Na+ и K+) през специализирани каналчета в клетъчната мембрана. Тази промяна се разпространява по аксона като вълна и позволява предаване на информация от едно място в тялото до друго.

Основни компоненти и механизъм

  • Потенциал в покой: Невроните поддържат отрицателен вътрешен мембранен потенциал (обикновено около −60 до −70 mV) чрез натриево-калиевата помпа (Na+/K+ ATPаза) и постоянна пропускливост към K+.
  • Праг за възбуждане: Ако локалният деполяризиращ стимул доведе мембранния потенциал до прага (обикновено около −50 до −55 mV), се задейства генерацията на импулс — т.нар. потенциал на действие.
  • Фази на потенциала на действие:
    • Деполяризация — бързо отваряне на напрежително-зависими Na+ каналчета и влизане на Na+ в клетката, което обръща знака на мембранния потенциал към положителни стойности.
    • Реполяризация — затваряне на Na+ каналите и отваряне на K+ каналите; K+ напуска клетката и потенциалът се връща към отрицателни стойности.
    • Хиперполяризация — временен период, когато потенциалът става по-отрицателен от потенциала в покой поради продължително отваряне на K+ каналчета.
  • Рефрактерни периоди: Абсолютен рефрактерен период (невъзможност за нов потенциал) и относителен рефрактерен период (изисква по-силен стимул). Те осигуряват еднопосочно предаване и ограничават честотата на потенциалите на действие.

Проводимост и фактори, които влияят върху скоростта

  • Миелин и възли на Ранвие: При миелинизираните аксони импулсите се предават скоково (saltatory conduction) от възел до възел, което значително увеличава скоростта на провеждане и икономисва енергия.
  • Дебелина на аксона: По-дебелите аксони имат по-ниско вътрешно съпротивление и по-бързо провеждане.
  • Температура и физиологично състояние: По-високата температура обикновено увеличава скоростта, а заболявания, които повреждат миелина, като множествена склероза, я намаляват.

Синаптично предаване

Когато нервният импулс достигне края на аксона (синаптичното окончание), той предизвиква освобождаване на химични медиатори (невротрансмитери) в синаптичната цепка. Невротрансмитерите преминават през синапса и взаимодействат с рецептори на постсинаптичната клетка, което може да доведе до възбуждане или потискане и евентуално до нов нервен импулс.

Физиологична роля

  • Сензорна функция: Предаване на информация от сетивата към централната нервна система (напр. болка, допир, температура, зрение, слух).
  • Моторна функция: Контрол на мускулните контракции и координация чрез предаване на команди от моторни неврони към мускулите.
  • Автономна регулация: Контрол върху вътрешните органи, сърдечната честота, кръвното налягане и храносмилането чрез вегетативната нервна система.
  • Рефлекси и интеграция: Бързи рефлекторни реакции за защита и поддържане на хомеостазата, както и сложна обработка на информация в мозъка и гръбначния мозък.

Клинично значение

  • Нарушения в генерирането или проводимостта на нервните импулси водят до заболявания като множествена склероза, синдром на Гилен-Баре и наследствени демиелинизиращи болести.
  • Някои лекарства и анестетици действат чрез блокиране на напрежително-зависимите Na+ каналчета (напр. лидокаин), което спира предаването на болкови импулси.
  • Електролитни нарушения (например хиперкалиемия или хипонатриемия) могат да променят възбудимостта на невроните и да доведат до неврологични симптоми.

Методи за изследване

  • Електрофизиологични техники като patch-clamp измерват йонните токове и потенциалите на действие в отделни клетки.
  • ЕЕГ (електроенцефалография) и ЕМГ (електромиография) регистрират електрическата активност на големи групи неврони или мускулни влакна в клинични условия.

Кратко резюме

Нервният импулс е основният механизъм за комуникация в нервната система — бърз електрохимичен процес, който позволява на организма да усеща, реагира и контролира своите функции. Разбирането на генезиса, проводимостта и регулацията на импулсите е ключово за неврологията, физиологията и лечението на множество неврологични състояния.

 Zoom
 

Приблизителна схема на типичен потенциал на действие  Zoom
Приблизителна схема на типичен потенциал на действие  

Механизъм на провеждане

Поляризация

Когато невронът не провежда проводимост или е в състояние на покой, аксоналната мембрана е по-пропусклива за йоните K+ и непропусклива за йоните Na+ . Натриево-калиевата помпа активно изпомпва йоните 3Na+ към извънклетъчната течност и приема в клетката йоните 2K+ . Поради дисбаланса в заряда през аксоналната мембрана се получава потенциална разлика, която се нарича още потенциал на покой (-70 mV). Външната страна на мембраната ще има положителен заряд, докато вътрешната страна ще има отрицателен заряд.

Деполяризация

Когато се приложи стимул (химичен, механичен или електрически) към мембраната, натриево-калиевата помпа спира да работи. Йоните Na+ нахлуват вътре в клетката, последвани от обръщане на полярността на аксоналната мембрана. Това се нарича още деполяризация на нервното влакно. Разликата в електрическия потенциал на мястото на стимула се нарича потенциал на действие (+40 mV).

Реполяризация

В резултат на това токът ще тече от деполяризираната част на нервното влакно към поляризираната част на нервното влакно в аксоплазмата, докато на клетъчната повърхност токът тече в обратна посока. По този начин в нервното влакно се генерира нов потенциал на действие. Времето, което е необходимо на аксоналната мембрана, за да се поляризира отново, се нарича рефрактерен период (1 ms). След рефрактерния период натриево-калиевата помпа ще заработи отново и мембраната отново ще се върне в състояние на покой.



  Zoom
 

Специални по-бързи връзки

По-бързите електрически синапси се използват в рефлексите за бягство, ретината на гръбначните животни и сърцето. Те са по-бързи, защото не се нуждаят от бавната дифузия на невротрансмитерите през синаптичната празнина. Затова електрическите синапси се използват винаги, когато бързата реакция и координацията на времето са от решаващо значение.

Тези синапси свързват директно пресинаптичните и постсинаптичните клетки. Когато потенциал на действие достигне до такъв синапс, йонните токове пресичат двете клетъчни мембрани и навлизат в постсинаптичната клетка през пори, известни като коннексони. По този начин пресинаптичният потенциал на действие директно стимулира постсинаптичната клетка.



 

Въпроси и отговори

В: Какво представлява нервният импулс?


О: Нервният импулс е поредица от електрически сигнали, генерирани в невроните (нервните клетки) в отговор на стимул.

В: Какъв тип клетки генерират нервни импулси?


О: Нервните импулси се генерират в невроните или нервните клетки.

В: Как нервните импулси реагират на стимули?


О: Нервните импулси се генерират в отговор на външни стимули.

В: Какъв тип сигнал се създава от нервния импулс?


О: Нервният импулс произвежда електрически сигнал.

В: Къде се движи електрическият сигнал по време на нервния импулс?


О: Електрическият сигнал, произведен от нервния импулс, се движи по протежение на неврона.

В: Има ли друго име за невроните?


О: Невроните се наричат още "нервни клетки".

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3