Стимул (психология)

В психологията стимул е енергийна промяна (например светлина или звук), която се възприема от сетивата. Употребата се променя донякъде в зависимост от това коя школа в психологията го използва:

• При класическото обуславяне и бихевиоризма стимулът е в основата на поведението.
• В психологията на възприятието той е основата на възприятието. В този контекст се прави разграничение между дисталния стимул (външния, възприеман обект) и проксималния стимул (стимулацията на сетивните органи).
• В експерименталната психология терминът "стимул" се използва за описание на събитието или обекта, към който се измерва отговорът. В този случай не всичко, което се представя на участниците, е стимул. Например не се казва, че фиксиращият кръст е стимул, защото той просто служи за фокусиране на погледа на субекта в центъра на екрана. Също така по-дългите събития обикновено не се наричат "стимули", дори когато се измерва отговорът на такова събитие.

Може да се използва стимул или стимули, за да се провери дали дадено лице е в кома и какъв е видът на комата.

Въпроси и отговори

В: Какво е стимул в психологията?

В: Как се различава употребата на термина стимул в класическото обуславяне и бихевиоризма от тази в перцептивната психология?

В: Какво е дистален стимул?

В: Какво е проксималният стимул?

В: Как се използва терминът "стимул" в експерименталната психология?

В: Всичко, което се представя на участниците в експерименталната психология, стимул ли е?

Въпрос: Може ли да се използва стимул, за да се определи дали даден човек е в кома и какъв тип е тя?

Търсене по буква