Стимул в психологията: определение, видове и роля във възприятието

В психологията стимул е енергийна промяна (например светлина или звук), която се възприема от сетивата. Употребата се променя донякъде в зависимост от това коя школа в психологията го използва:

• При класическото обуславяне и бихевиоризма стимулът е в основата на поведението.
• В психологията на възприятието той е основата на възприятието. В този контекст се прави разграничение между дисталния стимул (външния, възприеман обект) и проксималния стимул (стимулацията на сетивните органи).
• В експерименталната психология терминът "стимул" се използва за описание на събитието или обекта, към който се измерва отговорът. В този случай не всичко, което се представя на участниците, е стимул. Например не се казва, че фиксиращият кръст е стимул, защото той просто служи за фокусиране на погледа на субекта в центъра на екрана. Също така по-дългите събития обикновено не се наричат "стимули", дори когато се измерва отговорът на такова събитие.

Може да се използва стимул или стимули, за да се провери дали дадено лице е в кома и какъв е видът на комата.

Какво представлява стимулът — допълнително уточнение

Стимул представлява всяка външна или вътрешна промяна, която може да предизвика чувствително възприемане или реакция. Това включва физически енергии (светлина, звук, натиск), химични вещества (миризми, вкусове) и вътрешни сигнали (болка, глад, емоционален афект). Прилагането на термина зависи от контекста — физиологичен, бихевиорален, когнитивен или клиничен.

Основни типове стимули

• Визуални — светлинни петна, форми, движение, цветове.
• Аудио — тонове, шум, говор.
• Тактилни — допир, натиск, вибрация, температура и болка (ноцицепция).
• Олфакторни и вкусови — химически стимули, възприемани чрез носа и езика.
• Интероцептивни — вътрешни състояния като глад, жажда, сърдечна честота.
• Мултимодални — комбинация от няколко модалности (напр. говор + мимика).

Проксимален и дистален стимул

Разликата между дистален и проксимален стимул е ключова за възприятието: дисталният стимул е реалният външен обект или събитие (например дърво в двора), а проксималният стимул е как този обект въздейства върху сетивата (образът на ретината, акустичните вълни, налягането върху кожата). Възприемането е процесът, който превръща проксималната информация в смислено представяне на дисталния свят.

Свойства на стимулите, които влияят на възприятието и поведението

• Интензитет (силата на стимула) — по-силен стимул по-често води до по-лесно откриване и по-силен отговор.
• Продължителност — краткотрайни импулси vs. продължителни събития; адаптация и усещане зависят от времето.
• Честота и ритъм — повтарящи се стимули могат да предизвикат учене или адаптация.
• Местоположение и пространствена структура — къде се появява стимулът и как е разпределен пространствено.
• Новост и предсказуемост — неочакваните или нови стимули обикновено привличат повече внимание.
• Сложност — простите стимули (светла точка) се обработват по-бързо от сложни конфигурации (лице, сцена).

Прагова обработка и теории за откриване

В психофизиката се разглеждат праговете на усещане: абсолютен праг (най-малката интензивност, която може да бъде открита) и различителен праг или минимално забележима разлика (JND — just noticeable difference; свързано с принципа на Вебер). В експериментите често се използва и теорията за откриване на сигнала (signal detection theory), която отчита както сензорните възможности, така и критерия/принципа на решения на наблюдателя (hits, misses, false alarms, d').

Стимулите в класическото и оперантното обуславяне

В бихевиорализма и класическото обуславяне стимулите имат специални роли:

• Безусловни стимули (UCS) — естествено предизвикват реакция (напр. храна → слюноотделяне при куче).
• Безусловни реакции (UCR) — реакциите, предизвикани от UCS.
• Условни стимули (CS) — започват като неутрални, но след асоцииране с UCS предизвикват условни реакции (CR).
• В оперантното обуславяне стимулите могат да действат като сигнали за наличието на последици (подсилващи или наказващи), които променят вероятността на поведение.

Експерименталната психологична употреба

В експериментите терминът "стимул" обикновено обозначава конкретното събитие или обект, към което се измерва реакцията. Изследователите внимателно контролират свойства на стимулите (интензитет, продължителност, фон) и използват контролни елементи (напр. фиксиращ кръст за стабилизиране на погледа), които сами по себе си не се считат за стимули, когато не се измерва отговор към тях. По-дълги и сложни събития често се описват като "задачи" или "сесии", а не като отделни стимули.

Адаптация, хабитуация и сензитивизация

При продължителна или повтаряща се стимулация се наблюдават процеси като:

• Сензорна адаптация — намаляване на чувствителността на рецепторите при продължително въздействие (напр. сваляне на тъмни очи при влизане в тъмна стая).
• Хабитуация — намаляване на поведенческия отговор при повторение на неопасен стимул.
• Сензитизация — повишаване на реактивността след силен или заплашителен стимул.

Невробиологична трансдукция и кодиране

Чувствителните клетки (фоторецептори, кохлеарни клетки, механорецептори и др.) трансформират физичната енергия в електрически сигнали, които се предават към централната нервна система. Кодиране на информацията може да става чрез:

• Честотно кодиране — скоростта на разряд на невроните корелира с интензитета на стимула.
• Пространствен код — кои неврони са активирани (labeled-line vs. across-fiber pattern).
• Времево кодиране — синхронизация и времеви структури в активността.

Клинична употреба: стимули при оценка на съзнание и кома

Стимули се използват и в клинични прегледи за оценка на нивото на съзнание. Примери:

• Вербални стимули — повикване по име, задаване на въпрос (оценява вербалната реакция).
• Тактически/ноцицептивни стимули — леко докосване или болков стимул за проверка на моторния отговор (внимание: болковите стимули трябва да се прилагат минимално и етично).
• Рефлекси — светлинен стимул за проверка на зениците (пупиларен светлинен рефлекс), клепачни и другите рефлекси.
• Специализирани тестове — например Глазговата скала на комата (Glasgow Coma Scale) оценява очни, вербални и моторни реакции при различни видове стимули.

Тези процедури имат медицинско значение и трябва да се извършват от обучен персонал. Някои болкови стимули (например sternum rub) са спорни и трябва да се прилагат с внимание и при строги показания.

Практически бележки за изследователи и преподаватели

• При проектиране на експерименти трябва ясно да се дефинира какво се счита за стимул и какви параметри се контролират.
• Контролните стимули (фонова стимулация, фиксиращи маркери) помагат за стандартизация, но обикновено не се считат за измервани стимули, освен ако изрично не е така зададено.
• Етичните рамки изискват минимално прилагане на болезнени стимули и защита на участниците.

В обобщение, стимулът в психологията е фундаментално понятие, което свързва физическия свят с физиологичните процеси и поведенческите реакции. Неговите характеристики и ролята му варират в зависимост от теоретичната перспектива и конкретната област на приложение.

Въпроси и отговори

В: Какво е стимул в психологията?

В: Как се различава употребата на термина стимул в класическото обуславяне и бихевиоризма от тази в перцептивната психология?

В: Какво е дистален стимул?

В: Какво е проксималният стимул?

В: Как се използва терминът "стимул" в експерименталната психология?

В: Всичко, което се представя на участниците в експерименталната психология, стимул ли е?

Въпрос: Може ли да се използва стимул, за да се определи дали даден човек е в кома и какъв тип е тя?

Търсене по буква