Бихевиоризъм: Научен подход за изучаване на видимото поведение

Бихевиоризъм: научен поглед към видимото поведение — класическо и оперантно обуславяне и ключови експерименти на Павлов, Уотсън и Скинър.

Бихейвиоризмът е подход за изучаване на поведението, който се основава само на това, което може да се види директно. Бихейвиористите се фокусират върху връзките между стимулите и реакциите.

Невидими качества като състояния на съзнанието (всяко състояние, което значително се различава от нормалното състояние на будност, например в резултат на страх или безпокойство) не са използвани в този вид изследвания, въпреки че знаем, че съзнанието играе роля в поведението на всички напреднали животни. Бихейвиоризмът твърди, че поведението може да се изучава, без да се знае каква е физиологията на дадено събитие и без да се използват теории като тази за ума. По дефиниция всяко поведение може да бъде наблюдавано.

Основни принципи

В центъра на бихевиоризма стои идеята за измеримо, наблюдаемо поведение и наука, базирана на експериментални данни. Сред ключовите принципи са:

• Наблюдаемост: само онова, което може да се регистрира външно, е подходящ обект на изследване.
• Обуславяне: поведението се оформя чрез взаимодействие с околната среда — чрез стимула и последващите реакции.
• Експериментална проверяемост: използват се контролирани експерименти, повторяеми процедури и количествени измервания.
• Акцент върху ученето: много от човешките и животински поведения се разглеждат като резултат на обучение от опит.

Видове обуславяне и учебни механизми

Бихевиоризмът обяснява научаването главно чрез два механизма:

• Класическо обуславяне (асоциативно учене), при което неутрален стимул започва да предизвиква реакция след многократно свързване с друг стимул, който вече предизвиква тази реакция. Известен експеримент е този на Павлов с кучетата и тяхната естествена способност да слюноотделят, да произвеждат вода в устата си — вижте и класическотообуславяне с помощта.
• Оперантно обуславяне (инструментално учене), при което поведенията, последвани от положителни резултати, се засилват, а тези със отрицателни последици отслабват. Това е учебен процес чрез последствия и награди/наказания; ключово тук са експериментите на Едуард Торндайк (пъзел-кутии) и по-късните изследвания на Б. Ф. Скинър.

Ключови фигури и техните приноси

Сред основните учени, допринесли за развитието на бихевиоризма, са К. Лойд Морган, Иван Павлов, Едуард Торндайк, Джон Б. Уотсън и Б. Ф. Скинър. Някои характерни приноси:

• Павлов — систематично изучаване на класическото обуславяне при животни.
• Торндайк — закон за ефекта: реакции, които водят до удовлетворение, имат по-голяма вероятност да се повторят.
• Джон Б. Уотсън — популяризира терминa „бихевиоризъм“, настоява за психология като чисто обективна наука, която изследва видимото поведение и отхвърля интроспекцията.
• Б. Ф. Скинър — развива теорията на оперантното обуславяне, въвежда концепции като програмируемо усилване и различни видове награждаване; експериментите със „Скинърова кутия“ и изследванията на подсилване и графици на подсилване са класически.

Методи и експерименти

Бихевиористите използват контролирани лабораторни условия, точни измервания на честотата и продължителността на поведенията и разнообразни съоръжения (например кутии за лабораторни животни). Типични експерименти демонстрират как промяна в стимулите или последиците променя поведението. Важно е, че тези методи позволяват репликация и количествен анализ.

Идеята за „празната плоча“ и наследствените фактори

Бихейвиоризмът се опира и на друга идея - че цялото човешко поведение е заучено. Бихевиористите вярваха, че поведението може да се обясни с класическо или оперантно обуславяне. Това е учене в резултат на въздействие от минал опит. Бихевиористите обаче отричаха значението на наследственото поведение, инстинктите (присъщата склонност на живия организъм) или унаследената склонност към поведение. Те не вярваха или пренебрегваха идеята за наследствеността(предаването на чертите на потомството от родителите), че нещо може да произлиза от гените на човека. Това е идеята за празната плоча, че бебетата се раждат с чист, празен ум. Смята се, че когато се родят, хората нямат умствен опит или знания и че всичко се научава, след като пораснат. Съвременната еволюционна психология се противопоставя на предположението за празната дъска.

Съвременната наука вече признава, че поведението е резултат от сложна взаимодействаща система между генетични предразположения, невро-физиологични механизми и опит от околната среда. Така ранните редукционистки позиции на някои бихевиористи са доразвити или коригирани.

Приложения в практиката

Идеите на бихевиоризма имат широко приложение:

• Терапевтични методи: днес част от принципите се използват в когнитивно-поведенческата терапия, която комбинира поведенчески техники и работа с мисловните модели. Когнитивно-поведенческата терапия може да помогне на хората да се справят с тревогите и фобиите, както и с някои форми на пристрастяване.
• Прилагана поведенческа анализа (ABA): използва техники за промяна на поведението при деца с аутизъм и други поведенчески проблеми.
• Обучение и образование: управление на класното поведение, структуриране на повторения и подсилване за овладяване на умения.
• Дресура и животновъдство: използване на положително и отрицателно подсилване за трениране на животни.
• Промяна на поведения в организационен контекст: мотивация, системи за възнаграждение и управление на представянето.

Критики и съвременни възгледи

Като научна теория бихевиоризмът до голяма степен е заменен от когнитивната психология, която поставя акцент върху вътрешните процеси — мислене, памет, внимание и представи. Основните критики са:

• Игнориране на вътрешните ментални процеси и субективния опит.
• Недооценка на биологичните и генетичните влияния върху поведението.
• Ограничена обяснителна сила за сложни когнитивни явления (език, мислене, съзнание).

Въпреки това, много от емпиричните методи и техники на бихевиоризма остават ценни и се интегрират в съвременни мултидисциплинарни подходи (когнитивно-поведенчески терапии, невронаука, поведенческа икономика и др.). Някои автори също разграничават между методологическия бихевиоризъм (изследване на наблюдаваното поведение) и радикалния бихевиоризъм (Скинър), който признава вътрешни събития, но ги третира като форми на поведение, подлежащи на същите анализи.

Заключение

Бихевиоризмът е оказал значимо влияние върху развитието на психологията като експериментална и приложна наука. Неговият акцент върху емпиричната проверяемост, контролираните експерименти и практическите техники за промяна на поведението остават активна част от съвременните методи за изследване и интервенция, макар че строгите му догми за отказ от вътрешните процеси и пълното отричане на биологичните фактори вече не са широко приети без модификации.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява бихевиоризмът?

Въпрос: Какво вярват бихевиористите за човешкото поведение?

Въпрос: Кои са основните автори, допринесли за развитието на бихевиоризма?

В: Какви изследвания провежда Павлов?

В: Как Торндайк и Уотсън са разглеждали интроспекцията?

В: Върху какъв тип изследвания се фокусира Скинър?

В: Как съвременната еволюционна психология оспорва предположението за празната дъска?

Търсене по буква