Бихевиоризъм
Бихейвиоризмът е подход за изучаване на поведението, който се основава само на това, което може да се види директно. Бихейвиористите се фокусират върху връзките между стимулите и реакциите.
Невидими качества като състояния на съзнанието (всяко състояние, което значително се различава от нормалното състояние на будност, например в резултат на страх или безпокойство) не са използвани в този вид изследвания, въпреки че знаем, че съзнанието играе роля в поведението на всички напреднали животни. Бихейвиоризмът твърди, че поведението може да се изучава, без да се знае каква е физиологията на дадено събитие и без да се използват теории като тази за ума. По дефиниция всяко поведение може да бъде наблюдавано.
Бихейвиоризмът се опира и на друга идея - че цялото човешко поведение е заучено. Бихейвиористите вярваха, че поведението може да се обясни с класическо или оперантно обуславяне. Това е учене в резултат на въздействие от минал опит. Бихевиористите обаче отричаха значението на наследственото поведение, инстинктите (присъщата склонност на живия организъм) или унаследената склонност към поведение. Те не вярваха или пренебрегваха идеята за наследствеността(предаването на чертите на потомството от родителите), че нещо може да произлиза от гените на човека. Това е идеята за празната плоча, че бебетата се раждат с чист, празен ум. Смята се, че когато се родят, хората нямат умствен опит или знания и че всичко се научава, след като пораснат. Съвременната еволюционна психология се противопоставя на предположението за празната дъска.
Сред основните учени, допринесли за развитието на бихевиоризма, са К. Лойд Морган, Иван Павлов, Едуард Торндайк, Джон Б. Уотсън и Б. Ф. Скинър.
Павлов изследва класическотообуславяне с помощта на кучетата и тяхната естествена способност да слюноотделят, да произвеждат вода в устата си. Торндайк и Уотсън отхвърлят интроспективните методи, които разглеждат собствените съзнателни мисли и чувства. Те искат да ограничат психологията до експериментални методи. Изследванията на Скинър се опират главно на формирането на поведението чрез използване на положително подсилване (награди, а не наказания).
Днес идеите на бихевиоризма се използват в когнитивно-поведенческата терапия. Когнитивно-поведенческата терапия може да помогне на хората да се справят с тревогите и фобиите, както и с някои форми на пристрастяване.
Като научна теория бихевиоризмът до голяма степен е заменен от когнитивната психология.
Условни условия
Обуславянето е действие, при което чрез обучение се постига желано поведение. Това става чрез свързване на стимулите с определено поведение. Някои поведения са естествени рефлекси, с които хората (и животните) се раждат. Бебетата се раждат с унаследени рефлекси, които им помагат да се хранят, да общуват и да оцеляват. Тези рефлекси са безусловни, те не се преподават на бебето.
Класическо обуславяне
Класическото обуславяне (известно също като обуславянепо Павлов) е, когато условен стимул предизвиква безусловна реакция. Това обяснява как хората придобиват нови реакции към различни стимули.
Друг пример за безусловна реакция е, когато вятърът духа в очите на човек и той мига автоматично, за да предотврати попадането на прах или нещо друго в тях. Това е рефлекс, който е вроден.
Условното обуславяне на страха е, когато неутрален преди това стимул се използва за предизвикване на страх. Един от основните примери е експериментът на Уотсън и Рейнър "Малкият Албърт". Изследователите проверяват емоционалните реакции на бебетата. Те установили, че малкият Албърт реагира на силен шум и след това обуславя този шум да предизвиква страх, когато види бял плъх. Това става известно като "условна емоционална реакция". След известен период от време малкият Албърт започва да плаче, когато види бял плъх или нещо малко и бяло, дори плюшеното си животно.
Оперативно обуславяне
Оперантнотообуславяне е известно и като инструментално обуславяне. То е изследвано от Торндайк и Скинър.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представлява бихевиоризмът?
О: Бихейвиоризмът е подход към изучаването на поведението, основан само на това, което може да се види пряко. Той се фокусира върху връзките между стимулите и реакциите и твърди, че поведението може да се изучава, без да се знае каква е физиологията на дадено събитие или да се използват теории като тази за ума.
Въпрос: Какво вярват бихевиористите за човешкото поведение?
О: Бихейвиористите вярваха, че цялото човешко поведение се научава чрез класическо или оперантно обуславяне, което е учене в резултат на влияния от минал опит. Те отричаха значението на наследственото поведение, инстинктите или унаследените склонности към поведение.
Въпрос: Кои са основните автори, допринесли за развитието на бихевиоризма?
О: Сред основните автори на бихевиоризма са К. Лойд Морган, Иван Павлов, Едуард Торндайк, Джон Б. Уотсън и Б. Ф. Скинър.
В: Какви изследвания провежда Павлов?
О: Павлов изследва класическото обуславяне чрез използването на кучета и тяхната естествена способност да слюноотделят, да произвеждат вода в устата си.
В: Как Торндайк и Уотсън са разглеждали интроспекцията?
О: Торндайк и Уотсън отхвърлят разглеждането на собствените съзнателни мисли и чувства ("Интроспекция"). Те искали да ограничат психологията до експериментални методи.
В: Върху какъв тип изследвания се фокусира Скинър?
О: Изследванията на Скинър се опират главно на формирането на поведението с помощта на положително подсилване (награди, а не наказания).
В: Как съвременната еволюционна психология оспорва предположението за празната дъска?
О: Съвременната еволюционна психология се противопоставя на предположението за "празен лист", което предполага, че хората се раждат с умствен опит или знания, а не се раждат с чисто празно съзнание, където всичко трябва да се научи, след като пораснат.
