Нативизъм в психологията: теория за вродени способности и еволюция

В психологията нативизмът е теория, според която повечето основни умения и склонности са заложени в мозъка още при раждането или възникват по начин, който не може да се обясни единствено чрез опит. Тази позиция е противоположна на теорията, наречена "празен лист" или "tabula rasa", според която хората практически нямат предопределени умения при раждането и всички способности се формират чрез обучение и опит. Повечето съвременни подходи разглеждат нативизма и емпиризма като двуизмерно взаимодействие: наличие на вродени предразположения, които се развиват и специфицират чрез опит и среда.

Кои застъпват нативизма и какво твърдят те

Сред видните мислители, които защитават версии на нативизма (понякога в определени граници), са Джери Фодор, Ноам Чомски и Стивън Пинкър. Теорията за вродената структура на ума има няколко ключови идеи:

• Модулност на ума: умът съдържа специализирани механизми или "модули" за различни задачи (например езиково възприемане, лицево разпознаване).
• Универсална граматика: Чомски предлага, че човешките деца се раждат с вродени принципи за граматическа структура, които им позволяват бързо да усвоят език от ограничени входни данни.
• Предразположености към учене: вместо пълна листовидност, хората притежават генетично обусловени склонности, които насочват и улесняват усвояването на определени умения (например реч).

Емпирични доказателства и примери

Изследвания върху новородени и малки деца показват, че те имат някои вродени способности: предпочитание към човешки лица, способност да различават фонемите в речта и бързо усвояване на граматически структури в ранна възраст. Наличието на критични периоди за придобиване на език (времеви прозорци, когато мозъкът е особено пластичен към езикови стимули) често се привежда като подкрепа за вродените структурни предпоставки.

Изглежда, че някои бозайници унаследяват емоционалните реакции. Пример за това са маймуните, които се страхуват от змии. По-голямата част от поведението на насекомите, влечугите и птиците е унаследено в някаква степен: ориентировъчни реакции, миграция, полови инстинкти и др. Бозайниците обаче проявяват по-голяма способност за учене в сравнение с другите видове животни, което означава, че унаследените механизми често работят заедно с опита.

Чарлз Дарвин в книгата си "Изразяването на емоциите при човека и животните" (1872 г.) показва, че начинът, по който се проявяват повечето емоции, е общ за човешките култури. Според него това е унаследено и е резултат от еволюцията. Този еволюционен подход е в основата на еволюционната психология, която твърди, че много аспекти на човешкото поведение и когнитивни механизми могат да се разберат като адаптации към предизвикателствата от еволюционното ни минало.

Контраст с бихевиоризма и съвременни критики

Бихевиоризмът твърди, че поведението на човека се влияе предимно от резултатите от него (оперантно обуславяне). Класическите бихевиористи отричат значението на инстинктите и унаследените склонности, като акцентират върху ролята на обучението и средата. Подобна крайност днес е рядка: повечето изследователи приемат, че и наследствените фактори, и опитът имат роля, макар тежестта им да се дискутира.

Критиките към нативизма включват следните аргументи:

• Непълни доказателства за детайлна "вродена" структура (особено в по-екстремните версии).
• Трудности при разграничаване на това, което е наистина вродено, от това, което излиза от ранния опит.
• Ролята на културата, социалната среда и епигенетичните механизми, които показват, че гените и средата взаимодействат динамично.

Модерна синтеза и значимост

Съвременните модели често предлагат синтез: съществуват вродени предразположения и архитектури (напр. невронални модули или генетични програми), които са оформени и модифицирани от опита и средата. Изследванията в невронауката, генетиката и когнитивната психология помагат да се разбере как генетични фактори, ранни стимули и социално-исторически условия заедно формират развитието на уменията.

Последствията от дискусията за нативизма са практични: те влияят върху образователни подходи (например ранна интервенция при нарушения на езика), върху разбирането за природата на интелигентността и върху разработката на изкуствен интелект, където въпросът дали да се проектират вградено структурирани системи или да се учат всичко от данни остава централен.

В обобщение, нативизмът подчертава важността на вродените способности и еволюционните компоненти в човешката психика, но днешната наука обикновено ги разглежда в диалог с обучението, опита и средата, а не като изчерпателно обяснение за всички аспекти на поведението.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява нативизмът?

В: Какво е противоположното на нативизма?

В: Кой вярва в нативизма?

Въпрос: Как животните показват унаследени поведения?

Въпрос: Какво казва Чарлз Дарвин за унаследяването на емоциите?

В: Какво казва бихевиоризмът за човешкото поведение?

В: Какво мислят еволюционните психолози за тази идея?

Търсене по буква