Птиците (Aves) са група животни с гръбначни кости, които са се развили от динозаврите. Технически погледнато, те са динозаври. Птиците са най-разнообразните сухоземни гръбначни след бозайниците и заемат почти всички възможни екологични ниши — от тропическите гори до полярните райони и откритите океани.
Разпространение и разнообразие
Птиците живеят навсякъде по света. Размерите им варират от най-малките колибри с около 5 см дължина до щраусите (щраус), които могат да достигнат около 2,70 м височина. Те са тетраподите с най-много живи видове: около десет хиляди. Повече от половината от тях принадлежат към групата врабчоподобни (Passeriformes), понякога наричани кацащи птици. Птиците населяват градски, селски, горски, планински, крайбрежни и водни местообитания и често са ключови видове в екосистемите като опрашители, разпространители на семена и контролиращи популациите на насекоми.
Еволюция и таксономия
Птиците са най-близките живи роднини на крокодилите, защото и двете групи са оцелели линии от голямата група архозаври. Примитивните птицеподобни динозаври попадат в по-широката група Avialae и са открити още в средата на юрския период, преди около 170 милиона години. Много от ранните форми, като Anchiornis, не са били способни на пълен полет и са притежавали примитивни черти като зъби и дълги костни опашки. p274
Съвременните птици не са произлезли от археоптерикса в смисъл на директен наследник; Archaeopteryx представлява ранна, базална форма, а модерните птици (Neornithes) са се развили по-късно, според ДНК и вкаменелости. Доказателствата показват, че съвременните птици са еволюирали през дългия период на горната креда, вероятно в началото на този период. Кредно-палеогенското измиране преди около 66 млн. години унищожава всички неавиани динозаври; след това някои линии птици оцеляват и диверсифицират световната фауна.
Анатомия и физиология
Птиците са ендотермични (топлокръвни), с висока скорост на метаболизма, четирикамерно сърце и здрав, но лек скелет, който често е изпълнен с въздушни кухини (пневматични кости). Техният скелет включва сляти кости като пуловата кост (furcula) и в много летящи видове силно развит гръден гребен (кил) за прикрепване на мощни гръдни мускули.
Външната им покривка от пера изпълнява множество функции: изолация, летене, маскировка, комуникация и водоотблъскване при водните видове. Има различни типове пера — контурни пера, пух, първични и вторични летателни пера (remiges) и опашни пера (rectrices). Повечето птици редовно сменят перата си чрез линеене (молт).
Храносмилателната и дихателната система на птиците са силно адаптирани за ефективност и (при летящите видове) за намаляване на теглото и увеличаване на кислородната доставка. Те нямат зъби, а имат клюновидни челюсти, пригодени за различни начини на хранене. В храносмилателния тракт често присъстват торбичка (crop) за съхранение и мускулест стомах (gizzard) за механично смилане на храната.
Дихателната система е уникална — птиците имат мрежа от въздушни торбички и белодробни структури, които позволяват еднопосочен (необратим) поток на въздух през белите дробове, подобрявайки газообмена при висока енергийна потребност и при летене. Това им помага да поддържат висок метаболизъм и да функционират при ниски парциални налягания на кислород в голяма височина.
Полет и адаптации към него
Крилата, развили се от предните крайници, дават възможност за полет на повечето птици. Формата на крилата, размаха и структурата на перата определят стила на полет — плътно летене, махово летене, парене, реене или бързи маневри в горската среда. Единствените известни големи групи без крила в историческо време са изчезналите птици моа и някои други нелетящи видове. Много групи по-късно са еволюирали с намалени крила — например плъховете (вероятно имат предвид нелетящи островни форми), пингвините и множество островни птици, които губят способността си да летят заради липсата на хищници и различни натискания.
При водните видове, особено морските птици и водолюбивите видове, крилата и тялото могат да бъдат модифицирани за плуване — например плътни кости и скъсени крила при пингвините, както и специализиран пернат слой за водоустойчивост.
Поведение, учене и интелигентност
Като цяло голяма част от поведението на птиците е наследствено. Много базови модели — като размахване на крила, гнездене и миграция — са вродени и се задействат в подходящите условия. Въпреки това птиците умеят и да учат: популации предават поведенчески навици между поколенията, което представлява форма на култура (например диалекти в песните, традиции при хранене и използване на инструменти).
Няколко вида изработват и използват инструменти — най-известни са някои вранови (корвиди) и папагали. Птиците общуват чрез визуални сигнали, викове и сложни птичи песни; при много видове песните служат за привличане на партньор и отбраняване на територия. Социалните взаимодействия включват съвместно размножаване, ловуване в ята, струпване за защита и кооперативно отглеждане при някои видове.
Размножаване и развитие
Птиците снасят яйца с твърда черупка, които обикновено са оплождани чрез полово размножаване. Много видове строят гнезда и инкубират яйцата; повечето осигуряват продължителни родителски грижи след излюпването. Поведението при моногамия варира — много видове са сезонно моногамни, други са полигинични или рядко полиандронични. Някои птици, като домашните патици и кокошки, могат да снасят неоплодени яйца, които не водят до развитие на ембрион.
Миграция
Миграцията е вродено, но и усъвършенствано поведение при много видове. Птиците навигират с помощта на слънцето, звездите, магнитното поле на Земята и локални ориентири; при някои видове навигацията се подобрява чрез опит и социално обучение. Миграционните пътища и стратегии са много разнообразни — от локални сезонни придвижвания до трансконтинентални полети.
Връзка с хората и опазване
Много видове птици са важни за хората — опитомени и диви птици са източник на яйца, месо и пера. На английски опитомените птици често се наричат домашни птици, а неопитомените — дивеч. Пойни птици, папагали и други са популярни като домашни любимци. Гуаното, птичият тор, се използва като ценен тор в селското стопанство.
Птиците участват силно в човешката култура — в изкуството, религията, митологията и науката. От XVII в. насам около 120–130 вида птици са изчезнали поради човешка дейност, а преди това са изчезнали още видове. В момента човешките заплахи включват загуба на местообитания, инвазивни видове, прекомерен лов, замърсяване, сблъсъци с изкуствени съоръжения и климатични промени. Около 1200 вида птици са застрашени от изчезване, въпреки усилията за опазване чрез създаване на защитени територии, реставрация на местообитания, програми за развъждане в неволя и реинтродукции.
Наблюдението на птици (birdwatching) и еко-туризмът са важни като хоби и икономическа дейност, която подпомага опазването и повишава обществената осведоменост за значението на птиците и техните местообитания.





.jpg)





.jpg)




.jpg)













.jpg)




.jpg)





