Птици (Aves): определение, еволюция, физиология и видове

Птиците се предлагат в огромна гама от цветове. Тези цветове могат да бъдат полезни за птиците по два начина. Камуфлажните цветове помагат да се скрие птицата, а ярките цветове я идентифицират с други птици от същия вид. Често мъжките птици са ярко оцветени, докато женските са маскирани. Логиката е следната: женската носи "скъпоценния пакет" от развиващи се яйца. Мъжкият трябва да защитава територия и функцията на неговия цвят и песен е да съобщи на другите, че "това място е заето".

Камуфлаж за птици

Много птици са кафяви, зелени или сиви. Тези цветове затрудняват забелязването на птицата: те я маскират. Кафявото е най-често срещаният цвят. Кафявите птици включват: врабчета, емута, дроздове, чучулиги, орли и соколи, както и женските птици от много видове, например: врабчета, патици, косове и пауни. Когато кафявата птица се намира в дългата трева или сред стволовете на дърветата или скалите, тя е маскирана. Птиците, които живеят в дългата трева, често имат кафяви пера, прошарени с черно, което прилича на сенки. Кафявата потапница е почти невидима в дългите тръстики, тъй като маскировката ѝ се подпомага от позата ѝ (клюн и глава, насочени нагоре). Други птици, включително скорците и мините, са доста тъмни на цвят, но са изпъстрени с малки петънца, които приличат на дъждовни капки по листата. Птиците могат да маскират и гнездата си.

Много птици от горещите страни са зелени или имат зелени пера, особено папагалите. Птиците, които живеят на зелени дървета, често имат зелен гръб, дори ако гърдите им са с ярки цветове. Откъм гърба птиците са маскирани. Това е много полезно, когато седят на гнездото. Ярко оцветените гърди на птицата са скрити. Буджеригарите се развъждат в различни цветове, като синьо, бяло и лилаво, но в природата почти всички са зелени и жълти. Въпреки че летят много добре, те обикновено прекарват много време на земята, хранейки се със семена от трева. Жълто-черно раираният им гръб им помага да се скрият в сенките, образувани от дългата суха трева, а зелените им гърди са с цвят, подобен на листата на дъвка.

Сивите птици включват повечето гълъби и гълъби, жерави, щъркели и чапли. Сивите птици често са птици, живеещи на скали като гълъбите, или птици, които седят на мъртви стволове на дървета, приличащи на счупен клон. Водните птици като чаплите често имат бледосив цвят, което затруднява рибите да забележат, че птицата стои и гледа надолу, за да улови нещо. Водните птици, независимо какъв е цветът им отгоре, често са бели отдолу, така че когато рибата погледне нагоре, птицата изглежда като част от небето.

Черните птици включват врани, гарвани и мъжки косове. Някои птици с тъмни цветове прекарват доста време на земята, подскачайки в сенките под храстите. Сред тези птици са мъжкият кос и сатенената кокилобегачка, която не е черна, а много тъмносиня. Враните и гарваните често кацат високо по голите дървета през зимата, където черната им форма на фона на небето изглежда като тъмните голи клони.

Забележими цветове

Много птици не са маскирани, а се отличават с ярки цветове. Обикновено това са мъжки птици, чиито женски са скучни и маскирани. Функцията на цветовете е двойна. Първо, цветовете им помагат да се сдобият с партньорки, и второ, цветовете ги идентифицират пред други мъжки от същия вид. Много птици са териториални, особено през гнездовия период. Те издават териториални звуци и са лесно забележими. Това позволява на другите мъжки да разберат, че те ще защитават територията си. Той изпраща сигнал "търси другаде" на техните конкуренти.

Някои птици са известни с цвета си, а други са кръстени на него, като например синята птица, лазурният змияр, златният фазан, аленият макак. Европейският робин е известен като червен робин.

Много други птици са много ярко оцветени, в безброй комбинации. Някои от най-пъстрите птици са доста разпространени, като фазани, пауни, домашни птици и папагали. Сред пъстрите дребни птици са сините синигери, златозадките, колибритата, приказните пеперуди и пчелоядите (които се наричат още птици на дъгата). Някои птици, като тези на райската птица в Папуа Нова Гвинея, имат толкова красиви пера, че са били обект на лов заради тях.

Най-добрият пример за демонстрация на цветове с цел привличане на партньор е пауновият орел. Също така мъжките домашни птици и птиците от джунглата имат дълги лъскави пера над опашката, както и дълги пера на шията, които могат да бъдат с различен цвят от този на крилата и тялото. Има само няколко вида птици (като папагала еклектус), при които женската е по-шарена от мъжкия.

"Птиците с пискюли" са черно-бели. Сред черно-белите птици са свраките, гъските, пеликаните и австралийските свраки (които всъщност не са свраки). Черните птици често имат ярко оцветени човки и крака в жълто или червено. Сребристият фазан, чиято дълга бяла опашка е прошарена с фини черни ивици, има ярко оцветено лице.

Повечето птици могат да летят и ако го правят, тази способност е унаследена, а не придобита. Те летят, като изтласкват въздуха с крилата си. Извитите повърхности на крилата предизвикват въздушни течения (вятър), които повдигат птицата. Размахването на крилата поддържа движението на въздушното течение, което създава подемна сила, и също така придвижва птицата напред.

Някои птици могат да се плъзгат по въздушните течения, без да махат с ръце. Много птици използват този метод, когато са на път да кацнат. Някои птици могат също така да се носят във въздуха. Този метод се използва от хищните птици, като например соколите, които търсят нещо за ядене. Чайките също умеят да се носят във въздуха, особено ако има силен вятър. Най-умелите птици, които се носят нависоко, са малките колибрита, които могат да бият с крилата си напред и назад и да останат съвсем неподвижни във въздуха, докато потапят дългите си клюнове в цветята, за да се хранят със сладкия нектар.

Видове полети

Различните видове птици имат различни нужди. Крилата им са се развили, за да отговарят на начина им на живот. Големите хищни птици, като орлите, прекарват много време в летене на вятъра. Те имат големи и широки крила. Основните летателни пера са дълги и широки. Те помагат на орела да се задържи върху издигащите се въздушни течения, без да изразходва много енергия, докато орелът гледа към земята отдолу, за да намери следващата храна. Когато орелът види, че се движи някое малко същество, той може да затвори крилата си и да падне от небето като ракета, а когато се приземи, отново да отвори големите си крила, за да забави ход. Най-големият орел в света, филипинският орел, има размах на крилете, широк около 2 м.

Птиците, които живеят в тревисти местности или открити гори и се хранят с плодове, насекоми и влечуги, често прекарват много време в летене на кратки разстояния в търсене на храна и вода. Те имат крила с форма, подобна на тази на орлите, но по-кръгли и не толкова подходящи за издигане. Сред тях са много австралийски птици като какадуто.

Птиците, като например гъските, които мигрират от една страна в друга, прелитат много големи разстояния. Крилата им са големи и силни, защото птиците са големи. Те се запасяват с храна за дългия полет. Мигриращите водни птици обикновено образуват семейни групи от 12-30 птици. Те летят много високо, като използват дългите въздушни потоци, които духат от север на юг през различните сезони. Те са добре организирани и често летят във формата на буквата V. Гъските отзад не се налага да махат толкова силно, а са дърпани от вятъра от тези отпред. От време на време те сменят водача, за да може предната птица, която върши най-много работа и определя темпото, да си почине. Гъските и лебедите са най-високо летящите птици, които по време на миграция достигат до 8000 метра или повече. По време на полета гъските често издават силни звуци. Смята се, че го правят, за да подкрепят лидера и да помагат на младите.

Птиците, които летят много бързо, като лястовиците и лястовиците, имат дълги и тесни заострени крила. Тези птици се нуждаят от голяма бързина, защото се хранят с насекоми, като улавят повечето от тях, докато летят. Тези птици също така мигрират. Те често се събират на огромни ята от хиляди птици, които се движат заедно като вихрен облак.

Птиците, които живеят в храсти и клони, имат триъгълни крила, които им помагат да променят посоката. Много от горските птици умеят да набират скорост, като махат с крила, а след това се плъзгат стабилно сред дърветата, като се накланят, за да избегнат неща по време на движение.

Птици като совите, които ловуват през нощта, имат крила с меки заоблени пера, за да не се размахват силно. Птиците, които са будни през нощта, се наричат нощни птици. Птиците, които са будни през деня, са дневни птици.

Скитащият албатрос може да прекара няколко години, без да излезе на сушата. Те могат да спят, докато се плъзгат. Полярните рибарки гнездят на всеки една до три години.

Стада

Стадата от птици могат да бъдат много добре организирани по начин, който да се грижи за всички членове на стадото. Проучванията на малки ята от птици като дървесните врабчета показват, че те ясно комуникират помежду си, тъй като понякога хиляди птици могат да летят в близки формации и спираловидни модели, без да се сблъскват (или да се вливат една в друга).

Две често срещани поведения при птиците в ято са охраната и разузнаването. Когато ято птици се храни, една птица често се качва на високо място, за да пази ятото. По същия начин, когато ятото спи, често една птица остава будна. Също така е обичайно големите ята да изпращат една или две птици напред, когато летят към нов район. Птиците наблюдатели могат да наблюдават терена, за да намерят храна, вода и добри места за кацане. Срещат се смесени ята, които се хранят и могат да помогнат за откриване на хищници.

Нелетящи птици

Някои птици не летят. Безполетността при птиците е еволюирала многократно. Сред тях са бягащите птици като щраусите и емутата и живеещите в океана птици от голямото семейство на пингвините. Птиците на островите обикновено са загубили способността си да летят. Това е в тяхна полза, тъй като птиците със способност за летене могат да бъдат отнесени от острова си по време на буря. Същата способност, благодарение на която са се озовали на острова, по-късно може да ги отнесе по време на буря.

Щраусите и емутата нямат нужда да летят, защото макар да се хранят и да гнездят на земята, големият им размер и бързината им са тяхната защита. Някои други птици, които се хранят на земята, нямат такъв късмет. Някои птици, като додо и киви, са били наземно хранещи се птици, които са живели на сигурно място на острови, където не е имало нищо опасно, което да ги изяде. Те са загубили способността си да летят. Кивитата са застрашени, защото европейското заселване в Нова Зеландия е довело животни като котки, кучета и плъхове, които убиват кивитата и изяждат яйцата им. Въпреки това кивитата, както и редките новозеландски земни папагали, са оцелели. В случая с додосите те са били дебели и отвратителни на вкус. Въпреки това те са били убивани и изяждани от моряците, докато не е останал нито един. Други изчезнали нелетящи птици са голямата патица и моа.

Пингвините са много успешна група птици. Те са от клада. Прекарват половината от времето си на сушата. Крилата им са адаптирани за живот в морето и са се превърнали в плавници, които им позволяват да плуват бързо. Те ловят риба в морето, където са в опасност от тюлените.

Предпазване

С предварителната подготовка птиците поддържат перата си в ред. Те използват клюна си, за да подреждат перата, да свързват отделените пера, да почистват оперението и да контролират ектопаразитите.

Перата в добра форма подпомагат изолацията на птицата, водоустойчивостта и полета. Състоянието им е от жизненоважно значение за оцеляването на птицата.

Съвременните птици нямат зъби и много от тях поглъщат плячката си цяла. Въпреки това те трябва да раздробяват храната, преди да я усвоят. На първо място, по протежение на гърлото си (хранопровода) те имат ребра. В нея се съхраняват хранителни продукти преди храносмилането. По този начин птицата може да изяде няколко продукта, а след това да отлети на спокойно място, за да ги усвои.

Следва стомахът им с две много различни части. Едната част прилича на права куха пръчка (провентрикул), която отделя слаба солна киселина и ензим за разграждане на протеини. Другата част на стомаха е задстомашната жлеза. Тя е мускулеста и смила съдържанието. При растителноядните птици тя съдържа някои гастролити (малки камъни или парчета пясък). Костите на рибите се разтварят предимно от стомашната киселина. Частично сдъвканата и раздробена храна отива в червата, където храносмилането завършва и по-голямата част от съдържанието се абсорбира. Всичко несмилаемо, например остатъци от пера, се изхвърля през устата, а не през клоаката.

Системата е ефективна и месоядните птици могат да поглъщат доста голяма плячка. Синята чапла може успешно да погълне риба, голяма колкото шаран. Хищните птици се хранят, като задържат плячката с крак и я разкъсват с човката си.

Сродяване

Въпреки че птиците са топлокръвни същества като бозайниците, те не раждат живи малки. Те снасят яйца, както правят влечугите, но черупката на птичето яйце е твърда. Малкото птиче расте в яйцето и след няколко седмици се излюпва (излиза от него).

Птиците в студен климат обикновено имат размножителен период веднъж годишно през пролетта. Мигриращите птици могат да имат два пролетни и два брачни сезона за една година.

Деветдесет и пет процента от видовете птици са социално моногамни. Тези птици се чифтосват поне през целия размножителен период. В някои случаи това споразумение продължава до смъртта на единия от двойката. Моногамията очевидно помага, ако женските се нуждаят от помощта на мъжките, за да отгледат успешно потомство. Тя има и други практически предимства: гнездото никога не остава без защита. Птиците обикновено са малки и имат много потенциални врагове.

Някои птици се чифтосват за цял живот, подобно на семейните двойки. Такива птици са гълъбите, гъските и жеравите. Други птици си търсят нови партньори всяка година. За птиците, които избират нови партньори, част от размножителния сезон е изложба. Мъжката птица прави най-различни неща, за да привлече женските. Те включват пеене, танцуване, показване на пера и изграждане на красиво гнездо. Някои мъжки птици имат разкошни пера за привличане на женски. Най-известен е паунът, който може да разпери перата над опашката си в огромно ветрило.

При някои видове се срещат и други системи на чифтосване. Срещат се полигиния, полиандрия, полигамия, полигинандрия и промискуитет. Полигамните системи на размножаване възникват, когато женските са в състояние да отглеждат потомство без помощта на мъжките. Някои видове могат да използват повече от една система в зависимост от обстоятелствата.

Разместване на гнезда

След като намерят партньори, птиците намират подходящо място за снасяне на яйца. Представата за подходящо място е различна при различните видове, но повечето от тях строят гнезда за птици. Птицата е подтикната от хормон (естрадиол Е2) да подготви място за излюпване на яйцата. В зависимост от вида гнездата на птиците могат да бъдат на дърво, в скала или на земята. Когато са пълни с яйца, те почти винаги се охраняват от единия от двойката. Всъщност е почти невъзможно яйцата да оцелеят, ако единият от родителите загине.

Робинките правят красиво кръгло гнездо от сплетена трева и внимателно го подреждат с пера, парченца пух и други меки неща. Лястовиците обичат да свиват гнезда близо до други лястовици. Те правят гнезда от малки глинени капки, често върху греда близо до покрива на сграда, където е добре защитена. Много птици обичат кухо дърво, в което да свият гнездо. Гнездата на орлите често са просто купчини от мъртви дървета на върха на най-високото дърво или планина. Храстовите пуйки драскат заедно огромна купчина листа, която може да е с диаметър 10 метра. Глиганите снасят яйцата си на скални рафтове без никакво гнездо. Яйцата им са оформени така, че да се търкалят в кръг и да не падат от скалите. Кукувицата не си прави гнездо. Тя снася яйцето си в гнездото на друга птица и го оставя на нея да се грижи за него. Яйцата на кукувицата са маскирани така, че да приличат на яйцата на гостоприемника.

Когато гнездото е подготвено, птиците се чифтосват, за да бъдат оплодени яйцата и да започнат да растат малките. За разлика от бозайниците, птиците (и влечугите) имат само един отвор, който служи за изход на телесните течности и за размножаване. Този отвор се нарича клоака. Женската птица, наречена кокошка, има два яйчника, от които левият обикновено произвежда яйца.

Повечето мъжки птици нямат видими полови органи. Но вътре в мъжкия индивид има два тестиса, които произвеждат сперматозоиди, които се съхраняват в клоаката. Птиците се чифтосват, като търкат клоаките си една в друга, въпреки че при някои птици, особено при големите водни птици, мъжкият има нещо като пенис в клоаката.

Излюпване

След като кокошката се чифтоса, тя снася плодовити яйца, в които растат пиленца. Тя снася яйцата в гнездото. Може да има само едно яйце или няколко от тях, наречени сватба. Емусът може да снесе до петнадесет огромни тъмнозелени яйца в един кълн. След снасянето на яйцата те се инкубират или се държат на топло, за да се развият пиленцата в тях. Повечето птици остават заедно през целия сезон на гнездене и едно от предимствата е, че работата е обща. Много птици се редуват да седят върху яйцата, така че всеки възрастен да може да се храни.

Това не винаги е така. При емутата мъжкият седи и се грижи за децата. При императорските пингвини мъжкият също се грижи за яйцето. Има само едно яйце, което той държи на краката си и под перата си, като стои в голяма група мъжки, без да се храни, докато пиленцето се излюпи. Докато яйцата се излюпват, женските са в морето и ловят риба, за да могат да хранят пиленцата, когато се върнат.

Някои птици слагат яйцата вътре или върху купчината листа и клонки. Купчината прилича на купчина компост. Разлагането на гниещите листа води до повишаване на температурата. Това е топлина, която се отделя при химическото действие на бактериалното и гъбичното дишане. Това е същата реакция, която поддържа висока температура при бозайниците и птиците. Родителите напускат могилата. Когато пиленцата се излюпят, те са в състояние да се хранят сами.

На много дребни птици им трябват 2-4 седмици, за да излюпят яйца. Албатросите се излюпват за 80 дни. През това време женската губи голяма част от телесното си тегло.

Най-бързо се излюпва кукувицата. При някои видове кукувици това отнема само 10 дни. Това означава, че когато се излюпят в гнездото на своите "приемни родители", яйцата, които родителите са снесли, все още не са готови. Новородените кукувици са голи, слепи и грозни, но са силни. Те влизат под всички яйца, които са в гнездото, и ги изхвърлят, преди да се излюпят. Това означава, че за кукувичето се грижат изцяло двамата родители. Малките кукувици растат бързо и често стават по-големи от родителите, които ги хранят.

Когато малките се излюпят, при повечето видове птици те се хранят от двамата родители, а понякога и от по-възрастните лели. Устните им са отворени през цялото време и често са много ярко оцветени, което действа като освободител, спусък, който стимулира родителя да ги храни. При птиците, които се хранят със зърно и плодове, родителите изяждат и частично усвояват храната за бебетата. След това тя се повръща внимателно в устата на бебето.

Семейства

Много птици, особено тези, които се чифтосват за цял живот, са много общителни и се държат заедно в семейна група, която може да бъде от 4 или 6 възрастни птици и техните малки до много голямо ято.

Когато пиленцата пораснат, те сменят пухкавия пух, който ги покрива като бебета, с истински пера. На този етап те се наричат първенци. Други членове на семейството могат да помагат в грижите за малките, като ги хранят и предпазват от нападения, докато родителите се хранят. Когато се сдобият с новите си пера, те излизат от гнездото, за да се научат да летят. При някои видове птици, като гълъбите, родителите следят за това и когато малките укрепнат, ще им дават уроци по летене, като ги учат как да се плъзгат, как да летят в спирали и как да се приземяват като майстори.

Повечето птици са социални животни, поне през част от времето. Те общуват помежду си чрез звуци и прояви.

Почти всички птици издават звуци, за да общуват. Видовете звуци, които издават, варират значително. Някои птици могат да пеят и се наричат пойни птици или врабчоподобни. Примери за това са робините, чучулигите, канарчетата, дроздовете, славеите. Врабчоподобните птици са врабчоподобни, но те не пеят. Птиците, които не са пойни, са: гълъби, чайки, орли, сови и патици. Папагалите не са пойни птици, въпреки че могат да бъдат научени да пеят човешки песни.

Пойни птици

Всички птици издават звуци (''вокализация на птиците''), но не всички пеят. Пойните птици са врабчоподобни, много от които имат красиви мелодични песни. Песните имат различни функции. Виковете за опасност се различават от териториалните песни, а брачните призиви са трети вид. Младите птици също могат да имат различни призиви от възрастните. Виковете за разпознаване на партньорите са доста разпространени.

Що се отнася до произхода на песента, съществуват три вида:

1. Тези, при които песента е предимно наследствена и птицата винаги пее една и съща песен в едни и същи ситуации. Капацитетът е унаследен, а от съседите се научават само подробности.
2. Тези, при които песента е отчасти наследена, но птицата я настройва, като копира други. В този случай малките разлики между виковете на различните птици могат да се използват от партньорите за разпознаване.
3. При тях песента е изцяло заучена и птицата често копира звуци от околната среда. Наследява се само способността за пеене.

Повечето пеещи птици, които се отглеждат като домашни любимци, като канарчетата, имат няколко мелодии и някои вариации.

Един и същ вид птица пее различни песни в различните региони. Добър пример за това е къдроглавият певец. Това е австралийска птица, която прилича на черно-бяла врана. През есента семействата се събират на големи ята и пеят много. Куравозите от някои райони пеят много по-сложни песни от други. Като цяло кураконгите от Сините планини са най-добрите певци. Песента на къдроглавия певец може да се пее солово, но често се изпълнява в хор. Една от птиците поема инициативата и пее "Warble-warble-warble-warble-warble!". All the other birds will join in and sing "Wooooooo!". Когато всички птици знаят песента, хорът ще изпее частта "Уорбле", а солистът ще изпее "Ууу!". Песента се променя от година на година и от място на място.

Проучванията на Лоренц

Австрийският естествоизпитател Конрад Лоренц изучава начина, по който птиците общуват или разговарят помежду си. Той установява, че всеки вид птици има определен брой звуци, които издават автоматично, когато се чувстват по определен начин. Всеки звук имал съпътстващо действие. Така, ако птицата е уплашена, тя се държи уплашено и издава уплашен звук. Това съобщаваше на другите птици около нея, че се случва нещо страшно.

Ако ято птици летеше над полето, те щяха да викат "Лети! Лети!" Но една гладна птица, която види нещо добро за ядене долу, може да започне да вика "Храна! Храна!" Ако други птици също са гладни, те ще започнат да се обаждат по същия начин, докато повече птици не започнат да викат "Храна! Храна!", отколкото "Лети! Лети!". В този момент съзнанието на ятото ще се промени. Някои от птиците щяха да започнат да викат "Лети надолу! Лети надолу!", докато се спускат от небето, докато цялото ято не започне шумно да вика едно и също.

Тези звуци за комуникация често са кратки, твърди звуци, като например: чуруликане, писукане, крякане и цвърчене. Понякога виковете са по-дълги и музикални. Те включват звука "Rookety-coo" на гълъба и "Cockadoodledoo!" на петела. Птицата не може да променя тези звуци. Те винаги ги издават по един и същи начин. Птицата е заключена в издаването на всеки звук всеки път, когато в главата ѝ се появи определена идея. Връзката между начина, по който се чувстват, и начина, по който се обаждат, е вродена: те се раждат с нея. При някои видове някои призиви са научени. Тогава склонността към научаване се предава по наследство.

Соколът от Алтенберг

Конрад Лоренц забелязва, че когато птиците пеят, те често използват много от обичайните си звуци като част от песента. Лоренц имал ято чакало, което било разпръснато по време на Втората световна война. Един ден една стара птица се завърнала. В продължение на много месеци тя седяла на комина и пеела своята песен, но в нея продължавала да издава вик, който Лоренц знаел, че означава "Върни се у дома! Върни се у дома!" Един ден, за голяма изненада на Лоренц, от преминаващо ято долетяла мъжка птица и се присъединила към нея на комина. Лоренц била сигурна, че това е нейният отдавна изгубен "съпруг", който най-после е намерил пътя към дома.

Палеонтолозите са открили някои изключителни места (lagerstätten), където са намерени вкаменелости на ранни птици. Запазеността е толкова добра, че на най-добрите примери могат да се видят отпечатъци от перата им, а понякога дори останки от храната, която са яли. От тези останки знаем, че птиците са се развили от малки месоядни динозаври (тероподи) през юрския период. През долната креда те са се превърнали в огромно разнообразие. В същото време преките им конкуренти - птерозаврите - намаляват като брой и разнообразие и в края на мезозоя изчезват.

Птиците се класифицират от таксономистите като "Aves" (Avialae). Птиците са единствените живи потомци на динозаврите (строго погледнато, те са динозаври). Птиците и крокодилите са единствените живи представители на някога доминиращите влечуги от вида Archosaur.

Определение

Класът Aves е определен (1990 г.) като всички потомци на най-скорошния общ предшественик на съвременните птици и Archaeopteryx lithographica. Почти сигурно е обаче, че Archaeopteryx не е прародител на съвременните птици. Преходът към летене е станал няколко пъти. Изследователите предлагат четири определения. Птиците могат да бъдат:

1. Всички архозаври са по-близки до птиците, отколкото до крокодилите (Avemetatarsalia).
2. Напреднали архозаври с пера (Avofilopluma).
3. Летящите пернати динозаври (или Avialae)
4. Aves може да означава последния общ прародител на всички живи птици и всички негови потомци ("коронна група", в този смисъл синоним на Neornithes).

Първите птицеподобни същества

Археоптериксът от горна юра преди около 150-145 милиона години дълго време е най-ранната известна птица, която може да лети. Известен е, защото е един от първите важни вкаменелости, открити след публикуването на идеите на Чарлз Дарвин за еволюцията през XIX век. Според съвременните стандарти археоптериксът не е можел да лети много добре. Други ранни фосилни птици са например Confuciusornis, Anchiornis huxlei и други Paraves.

В провинция Ляонин в Североизточен Китай са открити много вкаменелости на ранни птици и малки динозаври. Сред тях е Anchiornis huxlei от около 160 миа. Вкаменелостите показват, че повечето малки тероподни динозаври са имали пера. Тези находища са ги съхранили толкова добре, че отпечатъците от перата им могат да се видят ясно. Това ни навежда на мисълта, че перата са еволюирали първо като топлоизолация и едва по-късно за летене. Произходът на птиците се крие в тези малки пернати динозаври.

Палеонтолозите вече са единодушни, че птиците са включени в групата на динозаврите Maniraptora. Това обяснява защо казваме, че птиците са живи динозаври.

Еволюция на съвременните птици

Водещ специалист казва: "Повечето живи птици имат фосилни представители в кайнозоя"... "Остават ключови проблеми в разбирането на филогенията на птиците... изглежда, че разбираме толкова малко за връзките между живите птици, колкото и между птиците от кредата". Полезен източник за съвременните птици е Clements J. 2007. Контролен списък на птиците по света на Климентс. Cornel University Press (6-то издание).

• Произход на птиците
• Paraves

Някои птици се консумират като храна. Най-често това са кокошките и техните яйца, но хората често ядат и гъски, фазани, пуйки и патици. Понякога се ядат и други птици: ему, щрауси, гълъби, глухари, пъдпъдъци, гълъби, свраки и дори пойни птици. Някои видове са изчезнали, защото са били ловувани за храна, например додо и пътническият гълъб.

Много видове са се научили да получават храна от хората. Броят на птиците от тези видове се е увеличил благодарение на това. Чайките и враните намират храна на сметищата. Дивите гълъби (Columba livia), врабчетата (Passer domesticus) и скорците (Sturnus vulgaris) живеят в голям брой в градовете по целия свят.

Понякога хората използват и работни птици. Например пощенските гълъби пренасят съобщения. В днешно време хората понякога се състезават с тях за спорт. Хората използват също соколи за лов и корморани за риболов. В миналото хората в мините често са използвали канарче, за да видят дали във въздуха има лош газ метан.

Хората често имат за домашни любимци пъстри птици като папагали и мини. Тези интелигентни птици са популярни, защото могат да копират човешкия говор. Поради това някои хора хващат птици в капани и ги отнасят в други страни, за да ги продават. В днешно време това обикновено не е разрешено. Повечето птици за домашни любимци са специално отгледани и се продават в магазини за домашни любимци.

Хората могат да се заразят с някои болести по птиците, например: пситакоза, салмонелоза, кампилобактериоза, Нюкасълска болест, микобактериоза, грип, гиардиаза и криптоспориоза. През 2005 г. в някои части на света се разпространи епидемия от птичи грип, често наричана птичи грип.

Някои хора поставят в градините си къщички за птици, за да им осигурят място за гнездене, както и масички за птици, където те могат да си набавят храна и вода в много студено или много сухо време. Това позволява на хората да видят отблизо някои малки птици, които обикновено са скрити в храстите и дърветата.

По-долу е представен списък на всички видове птици:

• Инфраклас Palaeognathae
• Надразред Struthionimorphae
• Struthioniformes
• Надразред Notopalaeognathae
• Rheiformes
• Tinamiformes
• Casuariiformes
• Apterygiformes
• Инфраклас Neognathae
• Надред Galloanserae
• Galliformes
• Anseriformes
• Суперразред Neoaves
• Phoenicopteriformes
• Podicipediformes
• Черешоноги (Columbiformes)
• Mesitornithiformes
• Pteroclidiformes
• Apodiformes
• Caprimulgiformes
• Cuculiformes
• Otidiformes
• Musophagiformes
• Opisthocomiformes
• Gruiformes
• Charadriiformes
• Gaviiformes
• Procellariiformes
• Sphenisciformes
• Ciconiiformes
• Suliformes
• Pelecaniformes
• Eurypygiformes
• Phaethontiformes
• Cathartiformes
• Accipitriformes
• Strigiformes
• Coliiformes
• Leptosomiformes
• Trogoniformes
• Bucerotiformes
• Coraciiformes
• Piciformes
• Cariamiformes
• Соколоподобни (Falconiformes)
• Psittaciformes
• Врабчоподобни (Passeriformes)

На всеки пет години BirdLife International изготвя доклад за състоянието на популацията на птиците в света. Един от всеки осем вида птици е в процес на намаляване.

• Произход на птиците