Див

Примери за диви животни

Кучетата могат лесно да се превърнат в диви животни и да станат успешни ловци.

Котката лесно може да стане дива. Дивите котки са вредители както в селските, така и в градските райони. Те нанасят сериозни щети на популациите на птиците, влечугите и бозайниците. Тъй като дивите котки се размножават бързо, е трудно да се контролира тяхната популация. В селските райони дивите котки често се отстрелват. Напоследък като алтернативно средство за управление на популацията на дивите котки се използва методът "Хвани, кастрирай и върни".

Козата е едно от най-старите опитомени животни, но лесно се превръща в диво животно и се справя доста добре сама.

Дромадската камила, която е опитомена от над 3000 години, също лесно се превръща в дива. Дивите камили, произхождащи от стадни животни, избягали през 19-ти и началото на 20-ти век, днес виреят във вътрешността на Австралия.

Овцете са уязвими от хищници и наранявания и обикновено не оцеляват като диви животни. Въпреки това, на места, където има малко хищници, те се справят добре, като например овцете от Сой.

Водните биволи се срещат в по-влажните части на Западна и Северна Австралия. Австралийското правителство насърчава лова на дивите водни биволи поради големия им брой.

Добитъкът е опитомен още от неолита, но може да преживее месеци или дори години без никакъв надзор. Техните предци, туровете, са били доста свирепи. Съвременните говеда, особено тези, които се отглеждат на открито, обикновено са по-послушни, но когато са застрашени, могат да проявят агресия. Говедата, особено тези, които се отглеждат за говеждо месо, често се оставят да се движат съвсем свободно и са установили дългогодишна независимост в Австралия, Нова Зеландия и няколко тихоокеански острова. В югозападната част на Съединените щати и в северната част на Мексико има малки популации от полудиви животни. Такива говеда се наричат Маверикс, Скръбъри или Чистокръвни. Повечето свободно скитащи говеда, колкото и да са неопитомени, са ценни и обикновено се събират в гъсто населени региони.

Конете и магаретата, опитомени около 5000 г. пр.н.е., са диви в откритите пасища по целия свят (вж. "Див кон"). В Португалия дивите коне се наричат сорая; в Австралия те се наричат брумби; в американския запад те се наричат мустанги. Съществуват и други изолирани популации от диви коне, сред които са понито от Чинкотиг и Банкерският кон. Те често се наричат "диви коне", но това не е правилно. Съществуват наистина "диви" коне, които никога не са били опитомявани, най-вече конят на Пржевалски. Въпреки че конят първоначално е обитавал Северна Америка, дивият му прародител е изчезнал в края на последния ледников период. Както в Австралия, така и в Северна и Южна Америка съвременните "диви" коне произлизат от опитомени коне, донесени от европейски изследователи и заселници, които са избягали, разпространили са се и са процъфтявали.

Свинята има диви популации по целия свят, включително в Австралия, Нова Зеландия, САЩ, Нова Гвинея и на тихоокеанските острови. Свинете са внесени от хората в Меланезийския и Полинезийския регион преди няколко хиляди до петстотин години, а в Австралия и Америка - през последните 500 години. Въпреки че прасетата са донесени в Нова Зеландия от първите полинезийски заселници, тази популация е изчезнала по времето на европейското заселване. Всички диви прасета в Нова Зеландия днес произхождат от европейски селскостопански животни. Много от европейските популации на диви свине също произхождат от избягали домашни прасета и технически са диви животни, въпреки че живеят в естествения ареал на предците си.

Някога гълъбите са били отглеждани за месо или по-често като състезателни животни и са създали диви популации в градовете по целия свят.

Колониите от медоносни пчели често бягат в природата. Поведението им обаче не се различава от поведението им "в плен", докато и освен ако не се размножат с други диви медоносни пчели от различен генетичен фонд, което може да ги накара да станат по-послушни или по-агресивни (вж. Африканизирани пчели).

В различни части на света има големи популации от диви папагали. Особено успешни извън родните си местообитания са розовите папагали, монашеските папагали и червеномаските папагали (обект на документалния филм "Дивите папагали на Телеграфския хълм"), които се адаптират добре към крайградската среда.

Дивите кучета в Букурещ


Диви магарета или нерези в Невада

Вредни и полезни ефекти на дивите организми

Екологично въздействие

Дивата популация може да навреди на екосистемата, като изяде уязвими растения или животни или като се конкурира с местните видове. Дивите растения и животни често са инвазивни видове и могат да представляват заплаха за застрашените видове.

Генетично замърсяване

Домашните животни могат да се размножават с местните диви животни. Това кръстосване може да застраши съществуването на първоначалната дива популация. Примери за това са зеленоглавата патица, дивата свиня, скалният гълъб или гълъбът, червената джуджена птица (Gallus gallus) (прародител на всички пилета), шаранът и сьомгата. Друг пример е динго, което само по себе си е ранно диво куче, което се кръстосва с кучета от друг произход. Малко вероятно е обаче това да навреди на екосистемите, в които живеят тези кучета, и някои смятат значението на това явление за спорно. В някои случаи, като например при зайците, кръстосването изглежда не се забелязва. Съществуват много дебати относно въздействието на кръстосването върху промените в гените на дивите видове.

Икономически вреди

Дивите животни се конкурират за храна с домашния добитък. Те могат да повредят огради, водоизточници и растителност (чрез прекомерна паша или внасяне на семена от инвазивни растения). Макар и да се спори, някои дават за пример конкуренцията между дивите коне и говедата в западната част на Съединените щати. Друг пример е за кози, които се конкурират с добитъка в Австралия, или кози, които увреждат дърветата и растителността в екологично стресирани региони на Африка. Случайното кръстосване на диви животни може да доведе до увреждане на програмите за развъждане на породисти животни. Тяхното присъствие може също така да развълнува домашните животни и да ги подтикне към бягство. Дивите популации могат също така да предадат болести на домашните стада.

Икономически ползи

Много от дивите животни понякога могат да бъдат уловени на ниска цена и поради това са важен икономически ресурс. В по-голямата част от Полинезия и Меланезия дивите свине са основен източник на животински протеини. Преди да бъде приет Законът за защита на свободно разхождащите се диви коне и бури от 1971 г., американските мустанги често са били залавяни и продавани за конско месо. В Австралия се изнася месо от диви кози, свине и камили. В определени периоди животните понякога умишлено са били оставяни да изпаднат в състояние на дива природа, обикновено на острови, за да бъдат по-късно възстановени с цел печалба или използване за храна на пътници (особено моряци) в края на няколко години.

Научна стойност

Учените могат да изследват популации от диви животни, за да научат повече за динамиката на популациите, екологията и поведението (етология) в диво състояние на видове, познати предимно в домашно състояние. Това може да даде полезна информация на фермерите.

Генетично разнообразие

Дивите популации понякога притежават или развиват характеристики, които невинаги съществуват при напълно опитомените еквиваленти. Това помага на домашното биоразнообразие и често заслужава да бъде запазено, било то в дивата им среда или като домашни животни. Например дивите видове, които обикновено са обект на изкореняване в определени местообитания, могат да станат обект на проучване, за да се определи дали има нужда от тяхното запазване.

Културна или историческа стойност

Американските мустанги са защитени от 1971 г. насам, отчасти поради тяхната романтичност и връзка с историята на американския Запад.

Скални гълъби, известни също като гълъби


Див варварски гълъб в Тасмания, Австралия. Известен също като пръстеновиден гълъб или пръстеновиден гълъб (Streptopelia risoria)

Свързани страници

• Опитомяване
• Инвазивни видове