Романтизъм: епоха в изкуството, литературата и музиката (XVIII–XIX век)

Романтизмът (наричан още романтична епоха или романтичен период) е течение или стил в изкуството, литературата и музиката в края на XVIII и началото на XIX век в Европа. Той поставя чувствата и субективния опит в центъра на художественото изразяване и често противопоставя личното, емоционалното и мистичното на студения рационализъм на предишната епоха.

За движението са важни чувствата, въображението, природата, човешкият живот, свободата на изразяване, индивидуализмът и старите народни традиции, като легендите и приказките. Романтизмът реагира срещу конвенциите на класицизма, социалните и политическите порядки, доминирани от аристократичните вкусове и норми, и срещу идеалите на епохата на Просвещението. Част от настроенията в движението са породени и от промени, които носи индустриалната революция — стремеж към бягство в природата и миналото, критика на механизацията и отчуждението.

Романтизмът е и реакция срещу превръщането на природата в обикновена наука — вместо да бъде само обект на измерване и класификация, природата се възприема като източник на емоционални преживявания, мистерия и трансцендентни откровения.

Движението се проявява най-силно в изкуствата като музика и литература. То обаче оказва важно влияние и върху историографията, образованието и естествената история, както и върху архитектурата, политическите идеи за национална идентичност и нарастващия интерес към фолклора.

Характерни черти

• Емоция пред разум — силен акцент върху личните чувства, страсти, мечти и внезапни настроения.
• Възхищение от природата — природата като място на изцеление, възвишено преживяване (sublime) и отражение на вътрешния свят.
• Индивидуализъм и бунт — почит към героя-индивидуалец, бунтар или изгнаник, често в конфликт със социалните норми.
• Интерес към миналото и фолклора — средновековие, легенди и народни мотиви като източници на вдъхновение.
• Екзотика и меланхолия — търсене на далечни, необичайни образи, тъга и носталгия като художествени похвати.
• Развитие на формите — в музиката по-широки форми, хроматизъм и програмни елементи; в литературата разширяване на лириката, романа и готическия разказ.

Примери и представители

• Литература: В Англия началото често се свързва с Lyrical Ballads (1798) на Уърдуърт и Колридж; ключови поети — Уилям Уърдуърт, Самюел Тейлър Колридж, Лорд Байрон, Пърси Биши Шели, Джон Кийтс. В Германия — Йохан Волфганг фон Гьоте (поетичните и драматични произведения) и Фридрих Шилер; във Франция — Виктор Юго. В Русия — Александър Пушкин; в Полша — Адам Мицкевич. В САЩ идеите на романтизма намират отражение в трансценденталистите като Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо.
• Музика: Композитори, които променят формата и израза — Людвиг ван Бетховен (напр. Симфония №3 "Ероика"), Франц Шуберт (лидери), Фредерик Шопен (носталгични миниатюри), Франц Лист, Хектор Берлиоз, Рихард Вагнер. Развива се програмната музика и по-емоционална хармония.
• Изобразително изкуство: Художници като Каспар Давид Фридрих (Wanderer above the Sea of Fog), Джон Констабъл, Уилям Търнър (Rain, Steam and Speed) и Евгений Делакроа (Свободата води народа) изобразяват драматични пейзажи, експресивни цветове и исторически/политически сюжети.
• Архитектура и дизайн: Готическото възраждане (Gothic Revival) и възраждането на средновековни форми; интерес към народната и местната архитектурна традиция.

Влияние и историческо значение

• Романтизмът създава основата за националните култури и музикалните школи в много европейски страни — чрез вграждане на фолклорни мотиви и национални теми.
• Той надгражда поетиката на чувството и въображението, което по-късно влияе на символизма, импресионизма и някои течения в модернизма.
• Същевременно като реакция срещу романтическите идеали възникват реализмът и натурализмът, които се фокусират върху социалната действителност и обективността.
• Романтичните идеи за индивидуалната свобода и народната идентичност подхранват политически и културни движения през XIX век — включително национализма и борбите за независимост в различни региони.

Периодът на романтизма не е строго фиксиран: засяга приблизително края на XVIII век до средата на XIX век, като продължителността и интензивността му варират значително в различните страни и области на изкуството.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява романтизмът или романтичното движение?

Въпрос: Какво смята за важно романтичното движение?

В: Каква е реакцията на романтичното движение на епохата на Просвещението и индустриалната революция?

В: Срещу какво реагира романтичното движение?

В: В кои области романтичното движение се проявява най-силно?

Въпрос: Романтичното движение оказало ли е влияние върху области, различни от изкуствата?

В: Какъв период от време обхваща романтичното движение?

Търсене по буква