Йохан Волфганг фон Гьоте

Ранен живот

Гьоте е роден във Франкфурт на Майн, Германия. Баща му е добре образован и много строг. Майка му е едва на осемнадесет години, когато той се ражда. Когато Гьоте е малък, той започва да пише разкази и пиеси за приятелите си. В младежките си години той научава гръцки, латински и френски език. От 1765 до 1768 г. учи право в Лайпциг. Пише и няколко писма, които се смятат за красиви и които показват обещанието му като писател. Продължава обучението си в Страсбург от 1770 до 1771 г. Присъединява се към други младежи, които искат да променят начина, по който германците пишат. Смята, че хора като Йохан Кристоф Готщед са твърде строги по отношение на писането на поезия. Вместо идеите на Просвещението, той искал поетите да бъдат креативни и да създават свои собствени правила.

Един човек, който имал много нови идеи, бил поет на име Йохан Готфрид фон Хердер. Хердер харесвал пиесите на Шекспир (които бил научил на немски език), както и народната поезия. Тези идеи са вълнуващи за Гьоте и той помага на Хердер да събира народна поезия. И двамата мъже вярват, че поезията винаги трябва да идва от сърцето и че трябва да се основава на преживяванията на поета, а не на старомодната представа за това какво трябва да представлява едно добро стихотворение. По това време са написани някои от най-известните стихотворения на Гьоте, като "Heidenröslein", "Der König in Thule" и "Erlkönig".

През живота си Гьоте се влюбва в няколко жени. В ранния период от живота си той е влюбен в момиче на име Фридерике Брион, дъщеря на пастор. Няколко от стихотворенията му са вдъхновени от нея. Той се чувства изключително тъжен, когато се разделят. Чувството за изоставяне от страна на любовника се среща в много от произведенията на Гьоте. Всички те се основават на собствения му опит. Разочарованието му в любовта го вдъхновява, когато пише за Вертер в "Leiden des jungen Werthers" и за Гретхен във великата си пиеса "Фауст". Стиховете му показват и идеите му за науката и философията.

Die Leiden des jungen Werthers (Страданията на младия Вертер) е книга, написана под формата на писма. Вертер е млад мъж, който се влюбва страстно в момиче на име Лоте, което е омъжено за друг. Накрая Вертер се самоубива. Книгата има голям успех в цяла Европа. Хората говореха за "треската Вертер". Много млади мъже, които били разочаровани в любовта, копирали Вертер и се самоубивали.

Най-известното произведение на Гьоте е една много дълга пиеса, наречена "Фауст". Той прекарва по-голямата част от живота си в работа над нея. По това време той пише първата версия на "Фауст". Базирана на легендарен герой, тя разказва за човек на име Фауст, който е уморен от ученето и иска да има възможно най-голямо щастие. Дяволът (наричан в пиесата Мефистофел) казва на Фауст, че може да му помогне да постигне това, но в крайна сметка Фауст трябва да му даде душата си и да отиде с него в ада. Фауст използва магията с надеждата, че тя ще му каже всичко за живота.

Наред с писането Гьоте развива и юридическа кариера. В 1772той прекарва четири месеца във Вецлар в имперския съд. Тук той намира нови приятели, сред които и едно младо момиче, което вече е сгодено за друг.

Среден период: Пристигане във Ваймар до смъртта на Шилер (1775-1805)

Гьоте е бил добре образован и е умеел да организира и да се разбира с важни хора. В продължение на единадесет години той работи в двора на Ваймар за млад херцог на име Карл Август. Той става член, а по-късно и председател на кабинета на херцога. Трябвало е да организира проекти за изграждане на пътища, да се грижи за паркове и сгради. Изучава геология, минералогия, ботаника и анатомия. Влюбил се в жена на име Шарлота фон Щайн, която била омъжена и имала няколко деца. Пише ѝ любовни писма и тя го вдъхновява да напише много стихотворения. По това време той чувства, че задачата на мъжа в живота е да бъде полезен. Героите на книгите му по това време често са били обикновени хора, а не гении.

След известно време осъзнава, че цялата му работа в държавната администрация не му дава време за писане, затова заминава за Италия за 18 месеца. Обича пейзажа и прави много скици, чете древни поети и книги по история на изкуството. Написва пиеса в рими, наречена "Ифигения в Таврия", която съчетава красотата на класицизма с велика поезия.

Когато се завръща от Италия, той отново се установява във Ваймар. Посещава Италия за втори път. Става голям приятел на известния поет и драматург Фридрих Шилер. Двамата мъже разговаряли за много от идеите си и си помагали взаимно, като предлагали критика на произведенията им. Пише кратки творби като "Херман и Доротея", която разказва за живота в малък германски град по време на Френската революция.

По това време го занимават две работи от най-голямо значение. Едната е романът Wilhelm Meisters Lehrjahre. Това е пример за това, което на немски се нарича "Bildungsroman", което означава нещо като "образователен роман". Това означава роман, който показва как един човек израства, развива характера си и опознава света. Тази книга оказва много важно влияние върху романтичния роман от XIX век и върху всички немски автобиографични романи оттогава насам. Гьоте прекарва много години в работа над тази книга.

Второто произведение с огромно значение е пиесата му "Фауст". Той внася промени в оригиналната версия, като обединява всички малки части в една велика пиеса. Докато я пише, Шилер му дава съвети. Фауст сключва договор с дявола Мефистофел, който му обещава всичко, което душата му може да си пожелае: хубав живот, злато, жени и чест. Той подписва пакта с кръвта си.

По-късен живот (1805-1832)

По това време Наполеон води войни в цяла Европа. Германия, която все още е съставена от много малки държави, е враг на Франция. Гьоте винаги е смятал Наполеон за герой. Неговите идеи за политиката все още се основават на идеите от XVIII век. Той мрази войната и затова не участва в политиката, а се концентрира върху науката и литературата. Написал е книга, наречена Die Wahlverwandtschaften (Изборни сродства), която е посветена на проблема с развода. Някои от научните му идеи са използвани в историята, тъй като той говори за начина, по който две химически съединения могат да се разпаднат и да образуват нови връзки. Той сравнява това с хората в своята история. Стихотворенията му във Westöstlicher Divan са едни от най-великите му. Той използва идеи от Персия и други източни страни заедно с идеи от Запада. В него има много притчи за човешкия живот.

Много интересни неща, казани от Гьоте, са записани в книга от неговия приятел Екерман, който ги публикува в книга, наречена "Разговори с Гьоте". Гьоте също така пише за собствения си живот в своята автобиография, която нарича Dichtung und Wahrheit (Поезия и истина). В книгата се разказва за младостта му до момента на пристигането му във Ваймар. Тя се състои от четири части. Четвъртата част е публикувана след смъртта му. Той избира заглавието, за да покаже, че ни разказва истината за живота си, но е променил реда на някои събития, за да я превърне в поетична книга.

Гьоте написва продължение (част, която продължава) на "Вилхелм Майстер", наречено Wilhelm Meisters Wanderjahre (Годините на странстванията на Вилхелм Майстер). То се състои от няколко части, които са като отделни разкази. В тях се разказва за отношенията на Вилхелм Майстер с обществото и за това как му се налага да промени начина си на живот, за да се приспособи към другите хора.

"Фауст" на Гьоте го превръща в най-великата личност в европейската литература. В края на живота си той завършва втората част на "Фауст". Тя е доста трудна за четене и представлява по-скоро дълга поема, отколкото драматична пиеса. В нея се разказва за идеите му за алегорията, науката и философията.

Гьоте умира във Ваймар на 22 март 1832 г. Започва като велик класически писател от XVIII в. и завършва като млад романтик от XIX в. Никой друг не е имал толкова голямо влияние върху изкуството и литературата по онова време.

Най-важните му произведения

• Götz von Berlichingen mit der eisernen Hand, 1774
• Прометей, 1774 г.
• Die Leiden des jungen Werthers, 1774 г.
• Ифигения в Таврия, 1779 г.
• Торквато Тасо, 1780 - 1790 г.
• Römische Elegien, 1788-90
• Венециански епиграми, 1790 г.
• Фауст. Фрагмент, 1790
• Wilhelm Meisters Lehrjahre, 1795/96
• Фауст. Eine Tragödie, 1808
• Теория на цветовете, 1810 г.
• West-östlicher Divan, 1819 г.
• Фауст II, 1833 г.