Йохан Волфганг фон Гьоте (1749–1832) — биография, творчество и влияние
Йохан Волфганг фон Гьоте (1749–1832) — изчерпателна биография, анализ на творчеството и влиянието му върху литературата, музиката и науката, ключови творби и наследство.
Йохан Волфганг фон Гьоте (28 август 1749 г. - 22 март 1832 г.) е немски писател, поет, романист и драматург. Работил е и като актьор, администратор, учен, геолог, ботаник и философ. Оказва влияние върху много писатели и мислители от XIX век. Приносът му към науката включва работата му в областта на ботаниката и теорията му за цветовете. Известни редове от книгите му често се цитират, а някои от фразите му са станали част от немския език. Стихотворенията му са музикализирани от композитори като Шуберт, Шуман, Брамс, Волф и Щраус. Повечето от научните му трудове днес изглеждат старомодни.
Ранни години и образование
Гьоте е роден в град Франкфурт на Майн в семейството на заможен адвокат. Получава широка класическа образователна подготовка — изучава латински и гръцки, запознава се с античната литература и философия. Кратко следва право, но стремежът му към литература и изкуство става решаващ за избора на живот и carrière.
Литературна кариера и основни творби
Гьоте е автор на произведения, които остават централни за немската и световната литература. Сред най-известните му творби са:
- Die Leiden des jungen Werthers (Страданията на младия Вертер, 1774) — роман, превърнал се в културен феномен и емблема на движението Sturm und Drang.
- Faust (Фауст) — трагедия в два тома; Първата част излиза през 1808 г., Втората е публикувана посмъртно през 1832 г. Смятана е за върхово постижение в европейската драма.
- Wilhelm Meisters Lehrjahre (Учебните години на Вилхелм Майстер, 1795–96) — роман за формирането на личността и търсенето на призвание.
- Die Wahlverwandtschaften (Изборните сродности, 1809) — роман, който разглежда човешките взаимоотношения чрез метафората на химическите сродности.
- Italienische Reise (Италианско пътуване, публикувано по-късно, 1816–17) — пътепис, който описва впечатленията му от Италия и оказва силно влияние върху възприемането на италианската култура в Германия.
- West–östlicher Divan (1819) — поетичен цикъл, вдъхновен от персийската поезия и срещата между източната и западната култура.
Ролята му в литературните движения
Гьоте е ключова фигура в движението Sturm und Drang и по-късно — съосновател с Фридрих Шилер на т.нар. Ваймарски класицизъм. Неговото творчество обхваща чувствени, субективни преживявания, но и стремеж към хармония и универсални форми, което го прави мост между романтизма и класическата традиция.
Научна дейност
Освен литература, Гьоте се занимава с естествени науки. Забележителни направления в научните му интереси са:
- ботаника — идеята за "метаморфозата на растенията" (Metamorphosis of Plants),
- аметрична и морфологична мисъл относно формите в природата,
- Farbenlehre (Теория за цветовете, 1810) — труд, в който той критикува научните подходи на Нютон и предлага собствена концепция за цветовете; днес тази теория е исторически интересна, но не се подкрепя от съвременната оптика.
Въпреки че някои от научните му постановки са остарели, те оказват влияние върху мислители и художници и показват интердисциплинарния му подход.
Административна и обществена дейност
От 1775 г. Гьоте живее във Ваймар, където служи в двора на великото херцогство като държавен съветник и министър. Той ръководи театъра в града, занимава се с културни и административни реформи, участва в проекти за минно дело, горски стопанства, инфраструктура и образователни институции. Работата му в администрацията укрепва репутацията му като обществена фигура и практичен реформатор.
Личен живот
Гьоте има бурен личен живот — известна е неговата младежка любов с Лоте (Шарлота — образа, вдъхновил Вертер), по-късно създава семейство с Кристиане Вулпиус (Christiane Vulpius), с която има деца. Личните му взаимоотношения често присъстват като мотиви и теми в творбите му.
Влияние и наследство
Гьоте остава една от централните фигури в европейската култура. Той е наричан често "баща на съвременната немска литература". Неговите образи, цитати и мисли проникват в езика и мисленето. Влиянието му се простира върху поколения писатели, философи, музиканти и художници.
- Музикални адаптации: стихотворенията му са музикализирани от композитори като Шуберт, Шуман, Брамс, Волф и Щраус, както е посочено и в началния параграф.
- Културно наследство: домът му във Ваймар днес е музей (Goethe-Haus), а неговият архив и паметта за него се поддържат в множество институции и академични изследвания.
Критика и възприемане
Гьоте е обект на различни интерпретации — от възхваляване като универсален гений до критики за консерватизъм в по-късен период. Неговото експериментиране с форми и жанрове, както и многопластовостта на произведенията му, правят възможни многобройни четения — психологически, исторически, философски и естетически.
Смърт и памет
Гьоте умира на 22 март 1832 г. във Ваймар. Паметта за него се поддържа чрез издания на творбите му, музикални и театрални постановки, музеи и академични изследвания. Днес той остава задължителна фигура в изучаването на литературата и културата от XVIII–XIX век.
Защо да прочетем Гьоте днес
Произведенията на Гьоте предлагат дълбоки психологически прозрения, философски разсъждения и майсторство в езика и формата. Те дават възможност да се проследи преходът от чувството към разума, от бурното индивидуално преживяване към класическата хармония — теми, които и днес остават актуални.
Гьоте в картина на Йозеф Щилер от 1828 г.
Ранен живот
Гьоте е роден във Франкфурт на Майн, Германия. Баща му е добре образован и много строг. Майка му е едва на осемнадесет години, когато той се ражда. Когато Гьоте е малък, той започва да пише разкази и пиеси за приятелите си. В младежките си години той научава гръцки, латински и френски език. От 1765 до 1768 г. учи право в Лайпциг. Пише и няколко писма, които се смятат за красиви и които показват обещанието му като писател. Продължава обучението си в Страсбург от 1770 до 1771 г. Присъединява се към други младежи, които искат да променят начина, по който германците пишат. Смята, че хора като Йохан Кристоф Готщед са твърде строги по отношение на писането на поезия. Вместо идеите на Просвещението, той искал поетите да бъдат креативни и да създават свои собствени правила.
Един човек, който имал много нови идеи, бил поет на име Йохан Готфрид фон Хердер. Хердер харесвал пиесите на Шекспир (които бил научил на немски език), както и народната поезия. Тези идеи са вълнуващи за Гьоте и той помага на Хердер да събира народна поезия. И двамата мъже вярват, че поезията винаги трябва да идва от сърцето и че трябва да се основава на преживяванията на поета, а не на старомодната представа за това какво трябва да представлява едно добро стихотворение. По това време са написани някои от най-известните стихотворения на Гьоте, като "Heidenröslein", "Der König in Thule" и "Erlkönig".
През живота си Гьоте се влюбва в няколко жени. В ранния период от живота си той е влюбен в момиче на име Фридерике Брион, дъщеря на пастор. Няколко от стихотворенията му са вдъхновени от нея. Той се чувства изключително тъжен, когато се разделят. Чувството за изоставяне от страна на любовника се среща в много от произведенията на Гьоте. Всички те се основават на собствения му опит. Разочарованието му в любовта го вдъхновява, когато пише за Вертер в "Leiden des jungen Werthers" и за Гретхен във великата си пиеса "Фауст". Стиховете му показват и идеите му за науката и философията.
Die Leiden des jungen Werthers (Страданията на младия Вертер) е книга, написана под формата на писма. Вертер е млад мъж, който се влюбва страстно в момиче на име Лоте, което е омъжено за друг. Накрая Вертер се самоубива. Книгата има голям успех в цяла Европа. Хората говореха за "треската Вертер". Много млади мъже, които били разочаровани в любовта, копирали Вертер и се самоубивали.
Най-известното произведение на Гьоте е една много дълга пиеса, наречена "Фауст". Той прекарва по-голямата част от живота си в работа над нея. По това време той пише първата версия на "Фауст". Базирана на легендарен герой, тя разказва за човек на име Фауст, който е уморен от ученето и иска да има възможно най-голямо щастие. Дяволът (наричан в пиесата Мефистофел) казва на Фауст, че може да му помогне да постигне това, но в крайна сметка Фауст трябва да му даде душата си и да отиде с него в ада. Фауст използва магията с надеждата, че тя ще му каже всичко за живота.
Наред с писането Гьоте развива и юридическа кариера. В 1772той прекарва четири месеца във Вецлар в имперския съд. Тук той намира нови приятели, сред които и едно младо момиче, което вече е сгодено за друг.
Среден период: Пристигане във Ваймар до смъртта на Шилер (1775-1805)
Гьоте е бил добре образован и е умеел да организира и да се разбира с важни хора. В продължение на единадесет години той работи в двора на Ваймар за млад херцог на име Карл Август. Той става член, а по-късно и председател на кабинета на херцога. Трябвало е да организира проекти за изграждане на пътища, да се грижи за паркове и сгради. Изучава геология, минералогия, ботаника и анатомия. Влюбил се в жена на име Шарлота фон Щайн, която била омъжена и имала няколко деца. Пише ѝ любовни писма и тя го вдъхновява да напише много стихотворения. По това време той чувства, че задачата на мъжа в живота е да бъде полезен. Героите на книгите му по това време често са били обикновени хора, а не гении.
След известно време осъзнава, че цялата му работа в държавната администрация не му дава време за писане, затова заминава за Италия за 18 месеца. Обича пейзажа и прави много скици, чете древни поети и книги по история на изкуството. Написва пиеса в рими, наречена "Ифигения в Таврия", която съчетава красотата на класицизма с велика поезия.
Когато се завръща от Италия, той отново се установява във Ваймар. Посещава Италия за втори път. Става голям приятел на известния поет и драматург Фридрих Шилер. Двамата мъже разговаряли за много от идеите си и си помагали взаимно, като предлагали критика на произведенията им. Пише кратки творби като "Херман и Доротея", която разказва за живота в малък германски град по време на Френската революция.
По това време го занимават две работи от най-голямо значение. Едната е романът Wilhelm Meisters Lehrjahre. Това е пример за това, което на немски се нарича "Bildungsroman", което означава нещо като "образователен роман". Това означава роман, който показва как един човек израства, развива характера си и опознава света. Тази книга оказва много важно влияние върху романтичния роман от XIX век и върху всички немски автобиографични романи оттогава насам. Гьоте прекарва много години в работа над тази книга.
Второто произведение с огромно значение е пиесата му "Фауст". Той внася промени в оригиналната версия, като обединява всички малки части в една велика пиеса. Докато я пише, Шилер му дава съвети. Фауст сключва договор с дявола Мефистофел, който му обещава всичко, което душата му може да си пожелае: хубав живот, злато, жени и чест. Той подписва пакта с кръвта си.
По-късен живот (1805-1832)
По това време Наполеон води войни в цяла Европа. Германия, която все още е съставена от много малки държави, е враг на Франция. Гьоте винаги е смятал Наполеон за герой. Неговите идеи за политиката все още се основават на идеите от XVIII век. Той мрази войната и затова не участва в политиката, а се концентрира върху науката и литературата. Написал е книга, наречена Die Wahlverwandtschaften (Изборни сродства), която е посветена на проблема с развода. Някои от научните му идеи са използвани в историята, тъй като той говори за начина, по който две химически съединения могат да се разпаднат и да образуват нови връзки. Той сравнява това с хората в своята история. Стихотворенията му във Westöstlicher Divan са едни от най-великите му. Той използва идеи от Персия и други източни страни заедно с идеи от Запада. В него има много притчи за човешкия живот.
Много интересни неща, казани от Гьоте, са записани в книга от неговия приятел Екерман, който ги публикува в книга, наречена "Разговори с Гьоте". Гьоте също така пише за собствения си живот в своята автобиография, която нарича Dichtung und Wahrheit (Поезия и истина). В книгата се разказва за младостта му до момента на пристигането му във Ваймар. Тя се състои от четири части. Четвъртата част е публикувана след смъртта му. Той избира заглавието, за да покаже, че ни разказва истината за живота си, но е променил реда на някои събития, за да я превърне в поетична книга.
Гьоте написва продължение (част, която продължава) на "Вилхелм Майстер", наречено Wilhelm Meisters Wanderjahre (Годините на странстванията на Вилхелм Майстер). То се състои от няколко части, които са като отделни разкази. В тях се разказва за отношенията на Вилхелм Майстер с обществото и за това как му се налага да промени начина си на живот, за да се приспособи към другите хора.
"Фауст" на Гьоте го превръща в най-великата личност в европейската литература. В края на живота си той завършва втората част на "Фауст". Тя е доста трудна за четене и представлява по-скоро дълга поема, отколкото драматична пиеса. В нея се разказва за идеите му за алегорията, науката и философията.
Гьоте умира във Ваймар на 22 март 1832 г. Започва като велик класически писател от XVIII в. и завършва като млад романтик от XIX в. Никой друг не е имал толкова голямо влияние върху изкуството и литературата по онова време.
Най-важните му произведения
- Götz von Berlichingen mit der eisernen Hand, 1774
- Прометей, 1774 г.
- Die Leiden des jungen Werthers, 1774 г.
- Ифигения в Таврия, 1779 г.
- Торквато Тасо, 1780 - 1790 г.
- Römische Elegien, 1788-90
- Венециански епиграми, 1790 г.
- Фауст. Фрагмент, 1790
- Wilhelm Meisters Lehrjahre, 1795/96
- Фауст. Eine Tragödie, 1808
- Теория на цветовете, 1810 г.
- West-östlicher Divan, 1819 г.
- Фауст II, 1833 г.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Йохан Волфганг фон Гьоте?
О: Йохан Волфганг фон Гьоте е немски писател, поет, романист и драматург. Работил е и като актьор, администратор, учен, геолог, ботаник и философ.
Въпрос: С какво Гьоте е допринесъл за науката?
О: Приносът на Гьоте към науката включва работата му в областта на ботаниката и теорията на цветовете.
В: С какво е известен Гьоте?
О: Гьоте е известен с писателската си дейност, поезия, романи и пиеси. Известни редове от книгите му често се цитират, а някои от фразите му са станали част от немския език.
В: Кои са композиторите, които са създали музика за стиховете на Гьоте?
О: Композитори като Шуберт, Шуман, Брамс, Волф и Щраус са създали музика за стиховете на Гьоте.
Въпрос: Научната работа на Гьоте издържа ли проверката на времето?
О: Повечето от научните трудове на Гьоте днес изглеждат старомодни.
В: Кой е интересният факт за Гьоте?
О: Освен като писател, Гьоте е работил като актьор, администратор, учен, геолог, ботаник и философ.
В: Как Гьоте е повлиял на други писатели?
О: Гьоте е повлиял на много писатели и мислители от XIX век.
обискирам