Zur Farbenlehre — Гьоте: теория на цветовете и цветово възприятие (1810)

За Гьоте "най-висшето е да разбереш, че всички факти са всъщност теория. "Синьото на небето ни разкрива основния закон на цветовете. Не търсете нищо отвъд явленията, те самите са теория."

Гьоте е изпълнил в пълна степен обещаното в заглавието на своята великолепна творба: данни за теория на цветовете. Това са важни, пълни и значими данни, богат материал за една бъдеща теория на цветовете. Той обаче не се е заел да представи самата теория; следователно, както сам отбелязва и признава на страница xxxix от увода, той не ни е предоставил истинско обяснение на същностната природа на цвета, а наистина го постулира като явление и само ни казва как възниква, а не какво е. Физиологичните цветове ... той представя като явление, завършено и съществуващо само по себе си, без дори да се опита да покаже връзката им с физичните цветове, неговата основна тема. ... това наистина е систематично представяне на фактите, но то спира дотук. (Шопенхауер, "За зрението и цветовете", Увод)

Експерименти с мътни среди

Изследванията на Гьоте върху цветовете започват със субективни експерименти, които изследват въздействието на мътната среда върху възприемането на светлината и тъмнината. Той забелязва, че светлината, видяна през мътна среда, изглежда жълтеникава, а тъмнината, видяна през мътна среда, която е била изсветлена, изглежда синя.

"Най-високата степен на светлината, като тази на слънцето, в по-голямата си част е безцветна. Тази светлина обаче, видяна през среда, но съвсем леко сгъстена, ни се струва жълта. Ако плътността на такава среда се увеличи или ако обемът ѝ стане по-голям, ще видим как светлината постепенно придобива жълто-червен оттенък, който накрая се задълбочава до рубинен цвят." (ТоК, 150)

"От друга страна, ако тъмнината се вижда през полупрозрачна среда, която сама по себе си е осветена от падаща върху нея светлина, се появява син цвят: той става по-светъл и блед с увеличаване на плътността на средата, а напротив, изглежда по-тъмен и дълбок, колкото по-прозрачна става средата: при най-малката степен на затъмнение, различна от абсолютната прозрачност, винаги при предположение за напълно безцветна среда, това наситено синьо се доближава до най-красивото виолетово." (ToC, 151)

Въз основа на тези наблюдения той започва многобройни експерименти, като наблюдава ефекта от потъмняването и изсветляването върху възприемането на цветовете при много различни обстоятелства.

Тъмнина и светлина

За Гьоте светлината е "най-простото, най-неделимото, най-хомогенното същество, което познаваме. Срещу нея се изправя мракът" (Писмо до Якоби). За разлика от своите съвременници Гьоте не разглежда тъмнината като отсъствие на светлина, а по-скоро като полярна на светлината и взаимодействаща с нея.

Въз основа на експериментите си с мътни среди Гьоте характеризира цвета като резултат от динамичното взаимодействие на тъмнината и светлината. Редакторът на изданието на Гьоте "Куршнер" дава следната аналогия:

"Съвременното естествознание разглежда тъмнината като пълно нищо. Според този възглед светлината, която навлиза в тъмно пространство, няма съпротива от тъмнината, която да преодолее. Гьоте си представя, че светлината и мракът се отнасят един към друг като северния и южния полюс на магнит. Тъмнината може да отслаби светлината в нейната действаща сила. И обратно, светлината може да ограничи енергията на мрака. И в двата случая се появява цвят. " (Щайнер, 1897 г.)

Гьоте пише:

Жълтото е светлина, която е потисната от тъмнината;

Синьото е тъмнина, отслабена от светлината. (Гьоте, "Теория на цветовете")

Гранични условия

Когато се гледа през призма, ориентацията на светло-тъмната граница по отношение на призмата е от значение. Когато бялото е над тъмната граница, наблюдаваме как светлината разширява синьо-виолетовия си ръб в тъмната област; докато при тъмно над светлата граница се получава червено-жълт ръб, който се разширява в светлата област.

Гьоте е заинтригуван от тази разлика. Той смята, че това възникване на цвят на границата между светлината и тъмнината е от основно значение за създаването на спектъра (който той смята за съставно явление).

Светли и тъмни спектри

Тъй като феноменът на цветовете се основава на съседството на светлината и тъмнината, има два начина за създаване на спектър: със светлинен лъч в тъмна стая и с тъмен лъч (т.е. сянка) в светла стая.

Гьоте записва последователността на цветовете, прожектирани на различни разстояния от призма и в двата случая (вж. табло IV, Теория на цветовете). И в двата случая той установява, че жълтият и синият ръб остават най-близо до светлата страна, а червеният и виолетовият ръб остават най-близо до тъмната страна. На определено разстояние тези ръбове се припокриват. Когато тези ръбове се припокриват в светлия спектър, се получава зелено; когато се припокриват в тъмния спектър, се получава пурпурно.

При светлинния спектър, излизащ от призмата, се вижда светъл лъч, заобиколен от тъмнина. В горния край се намират жълто-червени цветове, а в долния край - синьо-виолетови цветове. Спектърът със зелено в средата се появява само там, където синьо-виолетовите краища се припокриват с жълто-червените краища.

При тъмен спектър (т.е. сянка, заобиколена от светлина), виолетово-синьото се намира в горния край, а червено-жълтото - в долния край, а там, където тези краища се припокриват, се намира пурпурното.

Поради различните им подходи към една обща тема са възникнали много недоразумения между математическото разбиране на Нютон за оптиката и емпиричния подход на Гьоте.

Тъй като според Нютон бялата светлина се състои от отделни цветове, а според Гьоте цветът се поражда от взаимодействието на светлината и тъмнината, те стигат до различни заключения по въпроса: дали оптичният спектър е първично или сложно явление?

За Нютон всички цветове вече съществуват в бялата светлина, а призмата просто ги разпределя според тяхната пречупваемост. Гьоте се опитва да покаже, че като мътна среда призмата е неразделен фактор за появата на цветовете.

Докато Нютон стеснява лъча на светлината, за да изолира явлението, Гьоте забелязва, че при по-широка бленда няма спектър. Той виждал само червено-жълти ръбове и синьо-сини ръбове с бяло между тях, а спектърът възниквал само там, където тези ръбове се доближавали достатъчно, за да се припокриват. За него спектърът може да бъде обяснен с по-простото явление на цвят, възникващ от взаимодействието на светли и тъмни ръбове. Реифицирането на тъмнината от страна на Гьоте кара почти цялата съвременна физика да отхвърли теорията на Гьоте.

Нютон обяснява появата на бяло с цветни краища, като казва, че поради различното общо количество пречупване лъчите се смесват, за да създадат пълно бяло към центъра, докато краищата не се възползват от това пълно смесване и се появяват с повече червени или сини компоненти.

Таблица на разликите