Джоузеф Малърд Уилям Търнър — английски пейзажист и майстор на светлината

Джоузеф Малърд Уилям Търнър (Ковънт Гардън, Лондон, 23 април 1775 г. - Челси, Лондон, 19 декември 1851 г.) е английски художник и живописец, известен като един от най-големите майстори на пейзажната живопис. Той остава в историята със своята необикновена работа със светлината, атмосферата и цвета, поради което често е наричан „живописецът на светлината“.

Ранен живот и образование

Баща му е производител на перуки, а майка му страда от психични проблеми; в следствие на това младият Търнър прекарва част от детството си при чичо си в Брентфорд, където започва да рисува. На 14-годишна възраст постъпва в училището на Кралската художествена академия в Лондон и скоро започва да участва в изложби на Академията. Още през ранните си години показва необичайна дарба за акварел и композиция.

Кариерно развитие и пътувания

Търнър бързо напредва в академичните среди: през 1790 г. участва с акварел в голяма изложба на Академията, а през 1802 г. е избран за член на Кралската академия. По-късно е назначен за професор по перспектива в нея. През целия си живот той пътува многократно из Европа, посещавайки Франция, Швейцария и многократно Венеция в Италия. Посещението му в Лувъра в Париж също оказва влияние върху възприемането му на класическите образци.

Стил и техники

С течение на времето Търнър развива личен стил, при който формата често се обобщава или дори преувеличава за сметка на непосредственото въздействие на светлината и цвета. Той експериментира с акварелни техники, маслени лазури, импасто и нетрадиционни материали, за да постигне ефекти на блясък, мъгла и дим. Интересува се от природните явления — слънчеви изгреви и залези, бури, дъжд и мъгла — и търси не толкова детайлното описание, колкото предаването на сензацията от момента.

Поради своя експериментален подход и свободното третиране на светлината и атмосферата, творбите му предшестват някои идеи, които по-късно ще бъдат развивани от импресионистите. Например Клод Моне и други изследват неговите методи и употребата на светлината и цвета като основни носители на израза.

Тематика и значими мотиви

Търнър често изобразява морето и неговата бурна сила, корабокрушения и драматични природни сцени. Той не се страхува да поставя в центъра на картината суровостта на природата, но и умее да предаде спокойни, идилични пейзажи и изгледи с нежна светлина. Наред с морските сцени, в творчеството му присъстват железници и индустриални мотиви, чрез които той изследва срещата между природата и модерната технология.

Известни творби

Сред най-известните му картини са "Бойният Темерер, който е изтеглен до последния си кей, за да бъде разбит" (The Fighting Temeraire), изобразяваща известен военен кораб от битката при Трафалгар. Друга емблематична творба е "Дъжд, пара и скорост — Голямата западна железница", на която е изобразен парен влак през мост, и драматичната "Снежна буря", в която е показан параход, борещ се със стихията — за нейното предаване Търнър е приписвано анекдотичното самооткачване към мачтата на кораб по време на буря, за да наблюдава природните ефекти отблизо. Върху темата за робството той рисува прочутата си картина "Корабът на робите" (или "Робовладелци, които изхвърлят зад борда мъртвите и умиращите - наближаващ тайфун"), вдъхновена от трагични исторически събития.

В същото време Търнър рисува и по-ведри и спокойни гледки, като пример е "Crossing the Brook" — зашеметяваща панорама към долината и река Тамар от Ню Бридж близо до Гънислейк в Корнуол, нарисувана през 1815 г., която съчетава красота и тиха меланхолия.

Личен живот

Търнър никога не сключва брак, макар че има две деца от връзката си със Сара Данби. По-голямата част от живота си живее с баща си, който му помага в студиото до смъртта си през 1829 г. С напредване на възрастта поведението му понякога става отдалечено и изпадал в периоди на депресия; съвременниците му описват Търнър като човек с противоречив характер — както труден, така и изключително отдаден на изкуството си.

Наследство и признание

Търнър оставя голямо наследство: около 300 маслени платна и близо 20 000 акварела и рисунки, които завещава на британската нация. Част от това наследство образува т.нар. "Turner Bequest" — сериозен фонд от творби, който по-късно става основа за колекции в Националната галерия и в настоящата Tate Britain в Лондон. След смъртта си Търнър получава широко признание за таланта си; днес е смятан за ключова фигура в развитието на модерната живопис и за предтеча на някои от идеите на импресионизма и абстрактните търсения в изкуството.

Смърт

Търнър умира в Челси на 19 декември 1851 г. и е погребан в катедралата "Сейнт Пол", близо до гроба на художника Джошуа Рейнолдс. Оценката на неговото творчество е била смесена още приживе — някои критиците и публиката не разбират по-експерименталните му платна, докато други виждат в тях безусловен гений.

Днес работите на Търнър продължават да впечатляват с техническата си смелост, емоционалната сила и необикновения му усет за светлината и атмосферата — качества, които го утвърждават като една от най-значимите фигури в историята на европейската живопис.