Импресионизъм | стил в живописта, започнал във Франция в края на XIX век

История

През XIX век повечето художници се учат да рисуват, като посещават художествено училище или академия. Академиите са били много стриктни по отношение на начина, по който младите художници са се учили да рисуват. Популярният стил на рисуване се е наричал класицизъм. Класическите картини винаги са били рисувани в ателие. Те често изобразяват истории от митологията. Художникът се подготвял за рисуването, като правел много рисунки. Картините се рисуват много гладко и внимателно.

По същото време има няколко художници, които обичат да рисуват френския пейзаж и хората от селото по реалистичен начин, различен от класицизма. Те често правели малки бързи картини на открито, а след това ги довършвали в ателието. Сред тези художници са Гюстав Курбе и Жан-Батист Коро. Едгар Дега пише през 1883 г: "Има един майстор - Коро. Ние сме нищо в сравнение с него, нищо". Група млади художници, които се възхищават от работата на тези художници, стават приятели и започват да рисуват заедно. Тези художници са Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сисли, Фредерик Базил, Камий Писаро, Пол Сезан и Арман Гийомен.

Всяка година академията в Париж организира голяма изложба, наречена Парижки салон. През 1863 г. един художник на име Едуар Мане поставя на изложбата картина, наречена "Обяд на тревата" ("Le déjeuner sur l'herbe"). Съдиите в Салона отказали да окачат тази творба в галерията, защото на нея била изобразена гола жена, седнала на тревата, с двама облечени мъже. Ако картината беше посветена на древногръцката митология, това нямаше да е проблем, но тези мъже бяха облечени в обикновени костюми, а роклята и шапката на жената лежаха на тревата. Може би тя е била проститутка! Съдиите заявили, че картината е неприлична (много груба). Моне и приятелите му също отхвърлили картините си. Те били ядосани и се срещнали с Мане, за да обсъдят това. Император Наполеон III разрешава да се проведе друга изложба, наречена Salon des Refusés (Салон на отказаните), на която са показани всички картини, които са били "отказани". Много хора отишли да видят тази изложба и скоро открили, че има ново "движение" в изкуството, съвсем различно от стила, с който били свикнали.

През 1872 г. Моне и приятелите му създават дружество, наречено "Сдружение на художниците, скулпторите и гравьорите" (Cooperative and Anonymous Association of Painters, Sculptors, and Engravers). Те започват да организират своя собствена изложба на произведения на изкуството. През 1874 г. тридесет художници организират първата си изложба. Критикът Луи Лерой се подиграва с творбите им и пише статия, наречена "Изложбата на импресионистите". Публиката, която идвала на изложбата, също започнала да използва това име. Самите художници скоро започват да използват името "импресионисти" и оттогава са наричани с това име. Между 1874 и 1886 г. те организират осем изложби. Те плащат на търговец на име Пол Дюран-Рюел да организира изложби и той организира изложби в Лондон и Ню Йорк. Малко по малко картините им стават популярни. Някои от импресионистите, Моне и Реноар, доживяват до дълбока старост и известност, но други умират много бедни. Основните художници, които се наричат "импресионисти", са Клод Моне, Огюст Реноар, Пол Сезан, Камий Писаро, Алфред Сисли, Едгар Дега, Берте Моризо, Арманд Гийомен, Мери Касат, Гюстав Кайебот и Фредерик Базил.

Много художници работят с импресионистите за кратко, но след това започват да изпробват нови идеи. Всички тези художници рисуват по различни начини, но заедно се наричат постимпресионисти. Сред тях са Жорж Соро, Пол Сезан, Пол Гоген, Анри дьо Тулуз-Лотрек и Винсент ван Гог.

Докато френските художници импресионисти работят във Франция, художниците в други страни също започват да рисуват на открито в по-широк стил. В крайна сметка импресионистичният стил се разпространява в много страни в Европа, Северна Америка и Австралия. Някои художници продължават да рисуват в стила на импресионизма чак до XX век.

 
Мане, "Обяд на тревата" ("Le déjeuner sur l'herbe")  


Коро, Италиански пейзаж. Картините на Коро оказват влияние върху импресионистите  

Предмет и стил

Импресионизъм и фотография

Преди появата на импресионистите много художници са рисували портрети. Преди изобретяването на фотоапарата рисуваните портрети са били основният начин да се запише "външният вид" на даден човек (как изглежда). Но по времето, когато импресионистите започват да рисуват, вече има много фотографи, които разполагат с ателиета, където хората могат да отидат, за да бъдат снимани. С усъвършенстването на фотоапаратите фотографите започнали да правят "моментни снимки" на пейзажи и хора на открито.

Фотографията оказва два ефекта върху художниците. Първо, за тях беше много по-трудно да се издържат с рисуване на портрети. Много художници обедняха. Второ, изображението, заснето с фотоапарат, често има интересни ъгли и гледни точки, които обикновено не се рисуват от художниците. Художниците импресионисти са могли да се учат от снимките. Много импресионистични картини карат зрителя да се чувства така, сякаш е точно там, гледайки сцената през очите на художника.

Субекти

Художниците импресионисти не рисуват от въображението си, от литературата, историята или митологията, както повечето други художници от XIX век. Те са рисували това, което са виждали в заобикалящия ги свят: града, в който са живели, пейзажа, където са ходили на почивка, семейството си, приятелите си, ателиетата си и нещата, които са били около дома им. Понякога са получавали "поръчка" (задание) да нарисуват портрет на някого.

Художниците импресионисти обичат да рисуват "обикновени" неща, които са част от ежедневието. Те рисуват жени, които перат и гладят, балетисти, които правят упражнения, коне, които се готвят за състезание, и отегчена сервитьорка, която обслужва клиент. Преди импресионистите никой не е смятал, че тези теми са достатъчно интересни за рисуване.

Въпреки че много художници импресионисти са рисували хора, за тях се говори най-вече заради пейзажите им. Художниците импресионисти не се задоволяват с това да направят няколко рисунки или бързи скици на открито и след това да направят големи картини в студиото. Художниците импресионисти не са се задоволявали да рисуват формата на земята, сградите и дърветата. Те са искали да уловят светлината и времето.

Техника

Художниците импресионисти търсят "техника" (начин да направят нещо), за да рисуват пейзажи, които показват светлината и времето. Светлината и времето се променят постоянно. Светлината на слънцето върху пейзажа се променя всяка минута, докато Земята се върти. Художниците импресионисти разглеждат творбите на по-ранни френски художници като Камий Коро и Гюстав Курбе. Курбе често изнасял боите си навън и правел бързи цветни скици, които след това използвал, за да направи големи картини в студиото си. Художниците импресионисти са се интересували повече от скиците, отколкото от готовите картини.

Друг художник, Еужен Буден, седял на плажа в Довил с маслените си бои и рисувал набързо хората, които били на почивка. Понякога те купували картините му за спомен.

Клод Моне се запознава с Буден и научава, че единственият начин да "улови" начина, по който даден пейзаж е изглеждал в определен момент, е да рисува малки картини, много бързо и без да си прави труда да смесва боите, за да получи хубави, гладки и равномерни цветове. Художниците импресионисти използвали големи мазки с различни ярки цветове и ги оставяли да се смесят върху платното, вместо да ги смесват внимателно върху палитрата. Като рисуват по този начин, без да се занимават с детайлите, художниците импресионисти улавят реалистично "впечатление" за света, който са виждали около себе си.

Някои от нещата, които рисуваха, бяха: нежно падащ сняг над град, мъгла, която се издига над река в розовата утринна светлина, хора, които вървят през пшенично поле с яркочервени макове, слънчева светлина, която се процежда през листата върху танцуващи хора, влак, който издига облаци дим на голяма гара, и водни лилии, които плуват в басейн под увиснали върби.

Повечето импресионистични пейзажи са малки, за да може художникът да ги пренася на открито. Някои художници, особено Клод Моне, вземали по няколко платна и с напредването на деня и промяната на светлината слагали едно и вземали друго. Той наема стая, от която се вижда катедралата в Руан, за да може да я рисува от прозореца по различно време на деня. Моне прави и серия от картини на сенокоси, като ги показва застанали в полето от различни ъгли и при всякакви метеорологични условия - ярко слънце, сутрешна слана и сняг. Картините, които се рисуват на открито, се наричат "пленерни" картини. Художниците импресионисти често са излизали заедно на излети за рисуване, така че има много картини, които могат да бъдат сравнени.

 
Моне, "Скали в Пурвил". Ярките бои са използвани, без да се смесват.  


Дега, Жена, която се мие в спалнята си. Импресионистите рисуват предмети от ежедневието, често сякаш гледат през фотоапарат.  

Други форми на импресионистичното изкуство

Терминът "импресионизъм" се използва и за други форми на изкуство, като писане и музика. Октав Мирбо често е определян като писател импресионист. През 1887 г. музикалните критици казват, че творбите на Клод Дебюси са импресионистични. По-късно и други композитори са определяни като импресионисти, включително Морис Равел, Пол Дюкас, Ерик Сати и Албер Русел.

 

Галерия с импресионистични картини

Кликнете върху всяко изображение, за да го увеличите и да видите начина, по който всеки художник е използвал движенията на четката и цвета.

Заснемане на сцената

Да виждаш като камера

Хора на открито

Смяна на сезоните в града

Светлина върху вода

 

Времева линия: Животът на импресионистите

Импресионистите

 

Свързани страници

• Постимпресионисти
• Неоимпресионизъм
• Поантилизъм
• Експресионизъм
• Фовизъм
• Кубизъм
• Импресионистична музика

 

Още четене

• Хелън Гарднър, "Изкуството през вековете", Harcourt, Brace and World, Inc. ISBN 0-15-503752-8
• Jurgen Schultze, Art of Nineteenth-Century Europe, Abrams, (1979) ISBN 0-8109-8017-7
• Натаниъл Харис, Импресионистите, Viscount Books, (1984) ISBN 0-600-35848-8

Импресионизъм
Инициатори	Frédéric Bazille Eugène Boudin Гюстав Кайебот Мери Касат Пол Сезан Едгар Дега Armand Guillaumin Йохан Йонкинд Едуар Мане Клод Моне Берте Моризо Камий Писаро Пиер-Огюст Реноар Алфред Сисли
Патрони	Гюстав Кайебот Victor Chocquet Хенри О. Хавемайер Ърнест Хошчед
Дилъри	Пол Дюран-Рюел Жорж Пети Ambroise Vollard
Американски художници	Уилям Мерит Чейс Фредерик Карл Фризеке Чилд Хасъм Уилард Меткалф Лила Кабот Пери Теодор Робинсън Уолтър Елмър Скофийлд Джон Хенри Твахтман Робърт Вонох J. Олдън Уиър
Канадски художници	Анри Бо Уилям Блеър Брус Уилям Браймнър Marc-Aurèle de Foy Suzor-Coté Морис Кълън Helen Galloway McNicoll James Wilson Morrice Лаура Мънтц Лайъл Робърт Уейкъм Пилот
Други артисти	Олга Бознанска Marie Bracquemond Джовани Батиста Чолина Ловис Коринт Eva Gonzalès Антоан Гилеме Nazmi Ziya Güran Доминик Ланг Макс Либерман Константин Коровин Martín Malharro Хенри Морет Франсиско Олер Надежда Петрович (Nadežda Petrović) Władysław Podkowiński Джон Ръсел Валентин Серов Макс Слевогт Хоакин Сорола Philip Wilson Steer Елисеу Висконти
Други медии	Музика Литература Френско импресионистично кино