Кубизъм — история, основатели и фази на художественото движение

Произход и основатели

Ключов момент в раждането на кубизма е картината на Пабло Пикасо от 1907 г. "Авиньонските девойки" – творба, която демонстрира разчленяване на формите и влияние от африканското изкуство и примитивни маски. Около същото време Жорж Брак създава "Къщи в L'Estaque" (1908) — поредица от произведения, чиито гладки геометризирани форми и стриктни планове предизвикват критическата реакция на Луи Воксел, който говори за "bizarreries cubiques" ("кубични странности").

В следващите години към движението се присъединяват и други художници, сред които Жан Мецингер, Алберт Глейзес, Фернан Леже, Робер Делоне и Анри льо Фоконие. Те разширяват идеите на Пикасо и Брак, като всяки тълкува кубизма по свой начин.

Характерни черти и техники

• Фрагментация и многоперспективност: обекти и фигури се разглобяват на геометрични планове и се представят едновременно от повече от една гледна точка.
• Плоскост и пространствена амбигуитет: отказ от класическата ренесансова перспектива в полза на препокриващи се равнини.
• Ограничена цветова палитра (в ранните фази): много работи от „аналитичния“ период използват приглушени тонове — сиво, кафяво, охра — за да подчертаят конструкцията на формата.
• Колаж и papier collé: от около 1912 г. Пикасо и Брак въвеждат колажа (папие-коле), залепвайки парчета хартия, вестник или плат, което дава началото на синтетичния кубизъм и променя разбирането за материалност.
• Влияния: голямо влияние имат Пол Сезан (структуриране на формата чрез цилиндри, кони и сфери), както и африканското и океанското примитивно изкуство.

Фази на кубизма

Мнозина историци на изкуството описват кубизма като преминаващ през три основни фази:

• Ранен кубизъм (ок. 1906–1908): експерименти, в които Пикасо и Брак отстраняват класическата перспектива и започват да разграждат формите; тук влизат и произведения като "Авиньонските девойки" и ранните работи на Брак.
• Висок кубизъм / Аналитичен кубизъм (1909–1912/1914): период на систематично разчленяване на формата, многоперспективност и почти монохромна палитра. Хуан Грис се появява като важен представител след 1911 г., а Робер Делоне и Фернан Леже развиват собствени, по-цветни варианти.
• Късен кубизъм / Синтетичен кубизъм (от около 1912 до 1921): върху предишните принципи се надгражда чрез синтезиране на форми, опростяване, влизане на колажните материали и по-ярка цветова гама. Тази фаза означава края на кубизма като радикално авангардно движение и неговото трансформиране в нови посоки на модернизма.

Важни изложби и публикации

Първата организирана групова изложба на кубисти се провежда в Салона на независимите художници в Париж през пролетта на 1911 г. В нея са включени творби на Жан Мецингер, Алберт Глейзес, Фернан Леже, Робер Делоне и Анри льо Фоконие, но не са изложени творби на Пикасо и Брак.

През 1912 г. Жан Мецингер и Алберт Глейзес пишат важни текстове за кубизма, а появата на каталози и критически статии помага движениято да се артикулира като теоретична система, а не само като художествен стил.

Критика, интерпретации и наследство

Кубизмът предизвиква както възхищение, така и остри критики. Някои ревниви критици и зрители виждат само „разрушение“ на формата, докато другите го приемат като израз на модерния поглед върху реалността, който отразява скоростта и множеството перспективи на съвременния живот.

Влиянието на кубизма е голямо и дълготрайно: той повлиява други авангардни течения (като футуризма, орфизма и конструктивизма), обогатява дизайна, архитектурата и декоративното изкуство и ускорява прехода към абстракцията в европейското изкуство. Първата световна война и промяната в обществените условия засилват трансформациите — много художници временно или постоянно променят стила си, а някои, след 1918 г., се ориентират към по-класически форми.

Историкът Дъглас Купър поставя акцент върху творчеството на Брак, Пикасо, Грис (от 1911 г.) и Леже (в по-малка степен), но неговата селекция е, както отбелязват някои критици, едно специфично оценъчно четене на движението, а не единствената възможна интерпретация.

Някои знакови произведения и автори

• Пабло Пикасо — "Авиньонските девойки" (1907), "Трима музиканти" (1921)
• Жорж Брак — "Къщи в L'Estaque" (1908) и множество натюрморти и интериори от ранния кубистичен период
• Хуан Грис — портрети и композиции, които изясняват принципите на структура и колорит в кубизма
• Фернан Леже — интерпретации на кубизма с по-ярък колорит и машинна естетика
• Робер Делоне — развитие към цветността и пластичната ритмика; паралелно развитие, близко до орфизма

Кубизмът не е единно, хомогенно явление, а набор от идеи и подходи, които променят и обогатяват модерното изкуство. Неговите техники и теории остават ключови за разбирането на развитието на визуалната култура през XX век.