Пабло Пикасо (1881–1973) — испански художник и основател на кубизма

Пабло Пикасо е роден на 25 октомври 1881 г. в Малага, Испания. Баща му е художникът и учител Хосе Руис Бласко, а майка му е Мария Пикасо Лопес. До 1898 г. той подписва картините си с имената на баща си и на майка си. След около 1901 г. използва само името на майка си. На осемгодишна възраст Пикасо създава първата си картина с маслени бои, наречена "Пикадорът". През 1891 г. Пабло се премества със семейството си в Северна Испания, където баща му преподава в Instituto da Guarda. Една година по-късно Пабло учи в този институт. По това време бащата на Пабло е негов учител. През 1896 г. започва да посещава художественото училище в Барселона, след като издържа приемния изпит. Една година по-късно, през 1897 г., Пикасо започва да учи в Academia San Fernando в Мадрид. През 1898 г. той напуска академията и отива да почива в Хорта де Ебро. През 1900 г. публикува първите си илюстрации във вестник в Барселона. Тази изложба включва над 60 портрета.

Пикасо за първи път пътува до Париж през 1900 г. В Париж той живее с Макс Якоб, поет и журналист. Когато Макс работел през деня, Пабло спял, а когато Макс спял през нощта, Пабло работел. Пикасо трябвало да изгаря картините си, за да се стопли. "Любовници на улицата" и "Мулен дьо ла Галет" са примери за негови парижки творби от това време. И двете картини са нарисувани през 1900 г.

През 1901 г. се връща в Мадрид, където работи за вестник Arte Joven. Отговаря за илюстрациите. По това време съкращава подписа си от "Пабло Руис и Пикасо" на "Пикасо". По това време започва така нареченият му син период. Пример за това са двете картини от 1903 г. - "Супа" и "Приклекнала жена". Синият му период приключва през 1904 г., когато се установява в Париж.

През 1905 г. Пикасо пътува до Холандия. През същата година започва "периодът на розата" на Пабло. През този период Пикасо рисува предимно циркови артисти. Момиче, балансиращо върху топка, и Актьорът са две ранни картини от този период. Този период продължава до 1907 г.

Кубизмът на Пикасо започва през 1909 г. и завършва около 1912 г. Този период е вдъхновен от френския художник Пол Сезан. Този период се нарича кубизъм заради използването на кубове и други форми. През този период Пикасо рисува музикални инструменти, натюрморти, а също и свои приятели.

Първата изложба на Пикасо в САЩ е през 1911 г. Една година по-късно, през 1912 г., прави първата си изложба във Великобритания. Бащата на Пабло умира през май 1913 г.

От 1912 г. до 1919 г. е така нареченият период на синтетичния кубизъм на Пикасо. По това време той започва да използва колажи в картините си. Творбите му от този период се наричат papiers collés. По време на Първата световна война той прекарва времето си в Рим. През 1914 г. Пикасо прекарва цялото лято в Авиньон. През 1915 г. той отново започва да рисува реалистично. В края на 1915 г. съпругата му Ева умира. По време на Световната война той работи и като дизайнер за Сергей Дягилев.

През 1917 г. Пикасо се запознава с руската танцьорка Олга Коклова. През същата година той рисува няколко реалистични портрета на нея и техните приятели. Една година по-късно се жени за нея. Последното лято от войната Пикасо и съпругата му прекарват в Барселона и Биариц.

През 1921 г. се ражда синът на Пикасо - Пол. След това той рисува няколко картини със съпругата си и сина си. Пол е единственият законен син на Пикасо (единственият син, роден от жена, за която се е оженил). През 1925 г. негови творби са включени в първата изложба на сюрреалистите в Париж. Между 1924 и 1926 г. Пикасо предпочита да рисува абстрактни натюрморти. През 1927 г. се запознава с Мари-Терез Валтер. Тя става негов модел и любовница. През 1928 г. започва да прави скулптурни творби. През 1931 г. напуска съпругата си и се премества с любовницата си в Боазгелуп. Там те живеят в селска къща. Там Пикасо имал стая само за скулптурите си. От 1932 г. той използва Мари-Терез като модел. По време на едно пътуване в Испания започва да рисува бикоборства. През 1935 г. се ражда дъщерята на Пикасо, Мая. По това време той се развежда със съпругата си заради раждането на Мая. През 1936 г. Пикасо получава работа като директор на музея "Прадо" в Мадрид. По това време започва Гражданската война в Испания. На 26 април 1937 г. германски бомби падат върху Герника в Испания. Пикасо използва този удар, за да нарисува една от най-известните си картини - "Герника". Тази картина е завършена за около 2 месеца. Тя е показана за първи път в испанския павилион в Париж през 1937 г.

През 1938 г. майката на Пикасо умира. Когато на 1 септември 1939 г. започва Втората световна война, Пикасо се връща в Париж. Около 1943 г. той се запознава с художничката Франсоаз Жило. Тя му ражда един син и една дъщеря. През 1941 г. пише първата си пиеса "Le désir attrapé par la queue" (на английски: Desire Caught by the Tail). Тя е показана за първи път през 1944 г. Също през 1944 г. Пикасо се присъединява към комунистическата партия. Пикасо прекарва почти цялото време на войната в Париж.

На 8 април 1973 г. Пабло Пикасо умира от сърдечна недостатъчност на 91-годишна възраст в Мужен, Франция.