Реализмът е начин на изобразяване или мислене за реалността. Думата "реализъм" се използва в много свободни изкуства по различни начини (например в музиката, живописта и философията). Обикновено тя означава, че се опитваме да бъдем верни на действителността. Оттук идва и думата "реалистичен". Реализмът обикновено се разглежда като противоположност на романтизма и идеализма. Понякога той се разглежда и като противоположност на либерализма и класицизма. Използва се главно за описание на начина, по който някои художници се отнасят към създаването на изкуство. Тези художници се опитват да се съсредоточат върху света такъв, какъвто е в действителност, без нереалистични или свръхестествени идеи.

Реализмът се заражда като художествено и философско направление през XIX век. Реалистите искат да дадат точно описание на природата и на начина, по който хората живеят. Реализмът обаче може да се отнася и за художници и произведения на изкуството отпреди XIX век.


 

Произход и историческо развитие

Като ясно формулирано движение реализъмът се утвърждава през XIX век, най-вече във Франция, като реакция срещу идеализиращите и субективни похвати на романтизма. Художници и писатели търсят обективно, подробно и честно представяне на ежедневието, на социалните условия и на труда. В живописта това води до сцени от селския и градския живот, без украшения и митологични сюжети; в литературата — до съсредоточаване върху обикновения човек, социалните конфликти и езика на широките слоеве.

Въпреки че терминът и систематизираната програма са 19-ти век, елементи на реалистично виждане съществуват и по-рано. Примери за това са естествените, нефалшифицирани изображения в бароковата живопис (например Караваджо) и в холандската златна епоха (като Рембранд и Вермер), където се обръща внимание на детайла и ежедневието.

Характеристики в изкуството и литературата

  • Фокус върху обикновения живот: сцени от труда, градската среда, битовите ситуации, вътрешните конфликти на героите.
  • Обективност и наблюдение: внимателно възпроизвеждане на факти и детайли, стремеж към точност в описанието на обстановката и характера.
  • Език и стил: в литературата — използване на разговорен или социално характерен език, избягване на възвишената реторика; в изобразителното изкуство — натуралистична палитра и реалистична анатомия.
  • Социална ангажираност: много реалистични творби адресират социални проблеми — бедност, експлоатация, неравенство — и имат критичен тон към обществените институции.
  • Влияние на новите технологии: развитието на фотографията през XIX век подкрепя интереса към точността и „запечатването“ на мигове от реалността.

Видове и направления

  • Литературен реализъм: представители — Балзак, Флобер, Дикенс, Толстой, Достоевски; характерен с подробни описания и социален реализъм.
  • Художествен реализъм: художници като Гюстав Курбе, Жан-Франсоа Миле; сцени от ежедневието и труда.
  • Натурализъм: силно свързан с реализма, но с по-детерминистичен и научно-обоснован поглед върху човека (Емил Зола).
  • Социалистически/социален реализъм: държавно насърчаван стил в XX век, особено в СССР, с цел идеологическо представяне на обществото и героя.
  • Неореализъм в киното: движение след Втората световна война (например италианският неореализъм), което продължава традицията да показва ежедневието и социалните реалности.
  • Магически реализъм: литературен похват, който комбинира прецизни описания на реалността с вградени, приети като естествени, фантастични елементи (често срещан в латиноамериканската литература).

Реализъм във философията

Философският реализъм е позиция относно естеството на действителността и знанието: според нея съществува независима от съзнанието външна реалност, която можем частично да опознаем. Има различни форми:

  • Метафизичен реализъм: реалните обекти съществуват независимо от нашите представи за тях.
  • Епистемологичен (научен) реализъм: теориите и моделите на науката описват действителни структури и процеси.
  • Критически реализъм: комбинира признанието за независимостта на реалността с идеята, че нашето познание е ограничено и условно.

Реализмът във философията често влиза в дебат с идеализма и скептицизма, както и с различни форми на анти-реализъм (например конструктивизъм и постмодерни критики).

Влияние и наследство

Реализмът е оказал трайно влияние върху множество области:

  • В литературата — задава стандарт за социална ангажираност и психологическа достоверност; повечето модерни романи носят негови следи.
  • В изобразителното изкуство — поставя основите за модерните течения, които следват от натурализма до социалния реализъм и документалната фотография.
  • В киното — неореализмът и документалният стил възприемат реалистични похвати за представяне на обществени проблеми.
  • В обществено-политическия дискурс — реализъмът подпомага критичния анализ на социалните структури и често служи като база за социални и политически доклади и реформи.

Забележителни представители

  • В живописта: Гюстав Курбе, Жан-Франсоа Миле, Иля Репин, Томас Икинс, Уинслоу Хомър.
  • В литературата: Оноре дьо Балзак, Густав Флобер, Чарлз Дикенс, Емил Зола, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Антон Чехов, Джеймс Джойс (в отделни прояви).
  • В киното: режисьори и течения, свързани с италианския неореализъм и по-късни социално ангажирани филмови форми.

Критика и противоречия

Реализмът е критикуван най-вече за две неща: от едната страна — че твърде стриктното „верно“ копиране на реалността може да пренебрегне художествената форма и символиката; от другата — че „обективността“ рядко е напълно възможна, тъй като изборът какво да се покаже и как да се представи носи стойности и интерпретации. Социалният реализъм пък е критикуван, когато служи на пропаганда или заглушава индивидуалното художествено виждане.

Кога думата се използва днес

Днес „реализъм“ има широко приложение: говорим за реалистични филми, романи, картини, философски позиции и дори за подходи в международните отношения (политически реализъм). С други думи, терминът запазва централната си идея — стремеж към съответствие с действителността — но приема различни форми в зависимост от контекста.

Кратко резюме: Реализмът е стремеж към вярно, често социално и критично изображение на света; възниква като модернистко движение през XIX век, но има предшественици и множество по-късни варианти и приложения в изкуството, литературaта, киното и философията.