Течения в изкуството: определение, хронология и ключови примери

Открийте дефиниции, хронология и ключови примери на течения в изкуството — от манифести и влиятелни художници до влияния в литературата и архитектурата.

Движение в изкуството или изъм е стил или съвкупност от стилове в изкуството, споделящи общи естетически принципи, методи на работа и често — идеологическа или теоретична рамка. Такова течение може да възникне като съзнателна групова практика, подплатена с философия, програмирано мислене или манифест; но също така често е етикет, наложен от критик или историк, за да опише общи черти в произведения, създавани в определен период. Характерно за модерната и съвременната епоха е, че технологични и социални промени (например появата на фотографията и индустриализацията) стимулират художниците да търсят нови посоки и експерименти.

Някои течения могат да се свържат ясно с определено време, място или малки групи художници — други са по-широки, регионални или многопластови. Често словесното им описание идва от самите автори под формата на манифест (публикувано изявление), но може да бъде и ретроспективно наложено от критика или историк на изкуството. Движенията в изкуството обикновено не са строго изолирани: те се припокриват, реагират едно на друго и еволюират с времето.

Движенията в изкуството често отразяват или формират сродни идеи в други области като архитектурата, литературата, философията и дори политиката. По-долу следва приблизителна хронология с ключови течения, тяхни характеристики и примери:

Хронология и ключови примери

• Ренесанс (късно XIV – XVI в.) — възраждане на интереса към класическата античност, реализъм, перспектива и човешката фигура. Известни имена: Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело. Примерни произведения: "Мона Лиза", "Сътворението на Адам".
• Маниеризъм (среда на XVI в.) — стил, отбелязващ засилен ексхибиционизъм, експерименти с пропорции и композиция след Ренесанса. Художници: Ел Греко, Якопо да Емполи.
• Барок (XVII в.) — драматични ефекти, контраст светлина–мрак, емоционалност и театралност. Барокът обхваща живопис, скулптура и архитектура. Художници: Караваджо, Рубенс, Веласкес.
• Рококо (нач.–сред. XVIII в.) — по-леки, декоративни и интимни теми, пастелни цветове и изисканост, свързани с аристократичната култура. Примери: Фрагонар, Вато.
• Неокласицизъм (края на XVIII – началото на XIX в.) — завръщане към чистите класически форми, морални теми и рационализъм, в отговор на барока и рококото. Художници: Жак-Луи Давид.
• Романтизъм (края на XVIII – средата на XIX в.) — акцент върху индивидуалното чувство, природата, въображението и екзотичното. Художници: Търнър, Делакроа.
• Реализъм (среда на XIX в.) — стремеж към изобразяване на съвременния живот и социални проблеми без идеализация. Художници: Гюстав Курбе, Оноре Домие.
• Импресионизъм (края на XIX в.) — внимание към светлината, цветните петна и непосредственото възприятие; чести пленерни (на открито) техники. Художници: Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар. Примери: "Впечатление, изгряващо слънце".
• Постимпресионизъм (края на XIX в.) — индивидуални реакции на импресионизма; акценти върху структурата, символа и експресията. Художници: Винсент ван Гог, Пол Сезан, Пол Гоген.
• Символизъм и Ар Нуво (края на XIX – началото на XX в.) — символизмът търси метафорични и мистични теми; Ар Нуво развива декоративна линия и нови форми в приложните изкуства. Художници: Густав Климт (Ар Нуво/сецесион).
• Фовизъм (нач. XX в.) — силни, неестествени цветове и експресивни щрихи. Художници: Анри Матис, Андре Дерен.
• Изразизъм (експресионизъм) (нач. XX в.) — деформиране на формата и цвета за предаване на вътрешно чувство и психологическо напрежение. Групи: "Мост" и "Блак Райд". Художници: Едвард Мунк, Василий Кандински (премина към абстракция).
• Кубизъм (нач. XX в.) — фрагментация на формата, едновременни гледни точки и геометризация. Основатели: Пабло Пикасо, Жорж Брак.
• Футуризъм (нач. XX в.) — възхвала на движението, машината и скоростта; развил се първо в Италия. Влиятелни фигури: Футуристични манифести, Ардино и Бочони.
• Даада (1916–1920-те) — анархичен, анти-артистичен протест срещу традиционните ценности; готови произведения, спонтанност и ирония. Центрове: Цюрих, Берлин, Ню Йорк.
• Сюрреализъм (между двете световни войни) — изследване на подсъзнателното, сънищата и автоматизма; силни връзки с психоанализата. Художници: Салвадор Дали, Рене Магрит.
• Конструктивизъм и Баухаус (1910–1930-те) — функционализъм, абстрактна геометрия и интеграция на изкуството с индустрията/архитектурата. Важни имена: Владимир Татлин, Василий Кандински, Баухаус школа (Германия).
• Абстрактен експресионизъм (1940–1950-те) — голям формат, жестова живопис и приоритет на процеса; център — Ню Йорк. Художници: Джаксън Полък, Уилем де Кунинг.
• Поп арт (1950–1960-те) — използване на мотиви от масовата култура и рекламата; критика и ирония към потребителското общество. Художници: Анди Уорхол, Рой Лихтенщайн.
• Минимализъм и Концептуално изкуство (1960–1970-те) — отказ от излишна живописност; акцент върху идеята, формата, обекта и системата. Представители: Доналд Джъд (минимализъм); Сол Левит (концептуализъм).
• Перформанс и Медийни изкуства (1960–днес) — акценти върху тялото, действието и времето; използване на видео, звук и нови технологии. Художници/групи: Йозеф Бойс, Marina Abramović (перформанс).
• Постмодернизъм (1970–1990-те) — еклектика, ирония, референции към миналото и разбиване на „големите разкази“; смесване на жанрове и стилове.
• Съвременно изкуство (края на XX – XXI в.) — многообразие от подходи: неоекспресионизъм, социално-ангажирано изкуство, улично изкуство (стрийт арт), дигитално/нови медии, екологични практики и глобални междудисциплинарни проекти. Художници и практики са силно разнообразни, често работят извън традиционните институции.

Как възникват и как функционират теченията

• Причини за възникване: технологични иновации (фотография, печат, дигитални технологии), социално-политически промени, академични и институционални дискурси, колективни манифести, критици и пазарни сили.
• Манифести и критика: манифестите често формулират програмите и целите на дадено течение; критиците и историите играят ролята на посредници, които класифицират, популяризират или отхвърлят теченията.
• Преход и припокриване: едно течение може да се появи като реакция на предишно; художници често преминават през различни стилове в кариерата си.
• Регионални различия: едно и също движение може да придобие различни форми в зависимост от местния контекст, политика и култура.

Заключение

Теченията в изкуството са полезни инструменти за разбиране на историческите и идеологически промени в творчеството, но не трябва да се гледат като строго ограничени категории. Те дават рамка за анализ, но реалната творческа практика често е по-подвижна, междудискурсивна и многопластова. За по-задълбочено изучаване е полезно да се разгледат конкретни произведения, биографии на авторите и историческите условия, които са породили дадено течение.

Въпроси и отговори

В: Какво е движение в изкуството?

В: Какво е характерно за епохата след фотографията в художествените движения?

В: Как се определят някои движения в изкуството?

В: Откъде идват словесните обяснения на движенията в изкуството?

В: Кой често поставя етикет на дадено движение, след като то се е появило?

В: Могат ли движенията в изкуството да бъдат свързани с други области?

В: Има ли хронологичен ред на движенията в изкуството?

Търсене по буква