Схоластика
Схоластиката е начин на мислене и преподаване на знания. Той се развива през Средновековието. Започва, когато хората искат да обединят така наречената класическа философия с учението на християнското богословие. Класическата философия е философията, развита в Древна Гърция. Схоластиката не е философия или теология, а по-скоро начин на преподаване и учене. Схоластиката набляга на използването на диалектиката. Основната цел на диалектиката е да се намери отговор на даден въпрос или да се покаже, че дадено противоречие може да бъде разрешено.
Началото на схоластиката е поставено от хора като Свети Амвросий и Свети Августин. Те се опитват да използват философията, за да обяснят учението и тайните на църквата. Амвросий и Августин са едни от първите църковни отци, които обединяват християнските идеи и гръцката философия.
Основните фигури на схоластиката са Петър Абелар, Алберт Магнус, Дънс Скот, Уилям Окамски, Бонавентура и най-вече Тома Аквински. Summa Theologica е амбициозен синтез на гръцката философия и християнската доктрина.
През XIII в. учението на Аристотел е смятано за по-важно от това на Платон. Схоластичното образование се е основавало в голяма степен на писмени текстове и на аргументи за и против идеите в тях. По този начин то се различава значително от съвременната наука, която се основава на наблюдения от природата. В лицето на Аристотел схоластиците избрали човек, който сам бил доста оригинален изследовател на природния свят. Но самите схоластици са се занимавали почти изцяло със света в ръкописи, написани на два древни езика. Единият е латинският, езикът на Библията Вулгата, а другият е старогръцкият. Гръцкият език отварял вратите към съчиненията на гръцките философи на техния собствен език, поне доколкото са оцелели техните произведения. Девизът на Боеций "Доколкото си в състояние, съединявай вярата с разума" ни напомня, че всички схоластици са били средновековни християни. Основната им грижа е била да разберат как гръцките идеи могат да се впишат в техния религиозен възглед за света.
Изображение на училище от XIV в.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява схоластиката?
О: Схоластиката е начин на мислене и преподаване на знания, който се развива през Средновековието. Той съчетава класическата философия, разработена в Древна Гърция, с християнското богословие, за да създаде метод на преподаване и учене, който набляга на използването на диалектиката.
Въпрос: Кои са били някои от хората, поставили началото на схоластиката?
О: Свети Амвросий и свети Августин са сред първите църковни отци, които обединяват християнските идеи и гръцката философия, за да поставят началото на схоластиката. Други важни фигури са Петър Абелар, Алберт Магнус, Дънс Скот, Уилям от Окам, Бонавентура и Тома Аквински.
В: Какво е Summa Theologica?
О: Summa Theologica е амбициозен синтез на гръцката философия и християнската доктрина, написан от Тома Аквински през XIII век.
В: Защо схоластиците са се съсредоточили върху трудовете на Аристотел, а не на Платон?
О: През XIII в. трудовете на Аристотел се смятат за по-важни от тези на Платон, тъй като дават повече информация за наблюденията на естествения свят.
В: По какво схоластиката се различава от съвременната наука?
О: За разлика от съвременната наука, която разчита предимно на наблюденията на природата, схоластиката се е фокусирала главно върху писмени текстове с аргументи за или против определени идеи, които се съдържат в тях.
В: Какъв език са използвали схоластиците, за да четат древни ръкописи?
О: Когато са чели ръкописи, свързани с техните изследвания, схоластиците са използвали два древни езика - латински (езикът на Библията Вулгата) и старогръцки.
В: Какъв е бил девизът на Боеций по отношение на вярата и разума?
О: Девизът на Боеций е бил: "Доколкото си в състояние, съединявай вярата с разума", което ни напомня, че всички схоластици са били средновековни християни, чиято основна грижа е била да намерят начин да вместят гръцките идеи в религиозния си възглед за света.
