Хайнрих Хайне

Кристиан Йохан Хайнрих Хайне (роден като Хари Хайне, 13 декември 1797 г. - 17 февруари 1856 г.) е един от най-значимите немски поети на XIX век.

Хайне е роден в асимилирано еврейско семейство в Дюселдорф, Германия. Баща му е търговец. След като бизнесът на баща му се проваля, Хайне е изпратен в Хамбург. Чичо му в Хамбург е много успешен банкер, така че Хайне започва да изучава неговия бизнес, но по-късно го изоставя. След това Хайне започва да учи право в университетите в Гьотинген, Бон и Берлин, но се интересува повече от литература, отколкото от право. През 1825 г. получава диплома по право. По същото време решава да премине от юдаизма към протестантството. Това се налага поради строгите ограничения за евреите в германските провинции. Само на християни е било позволено да имат определени предприятия или да бъдат държавни служители. На евреите също така е било забранено да стават университетски преподаватели, което е било особена амбиция за Хайне. Самият Хайне казва, че обръщането му е било "билетът за влизане в европейската култура". Хайне е известен най-вече с лиричната си поезия, голяма част от която е била музикализирана от композитори на лирични песни, най-вече от Франц Шуберт и Роберт Шуман.

Началото на поетичната си дейност Хайне поставя с Gedichte ("Стихотворения") през 1821 г. Едностранното увлечение на Хайне по братовчедките му Амалия и Тереза по-късно го вдъхновява да напише някои от най-красивите си стихове; Buch der Lieder ("Книга на песните", 1827 г.) е първата цялостна стихосбирка на Хайне.

През 1831 г. Хайне напуска Германия и заминава за Париж, Франция. Там той се свързва с утопични социалисти. Запознава се с хора, които са съмишленици на граф Сен-Симон, проповядващ егалитарно безкласово общество.

Остава в Париж до края на живота си. Единственото му посещение в Германия е през 1843 г. През 1835 г. германските власти забраняват творбите му и тези на други хора, за които се смята, че са свързани с движението "Млада Германия".

Хайне продължава да коментира германската политика и общество от разстояние. Хайне пише "Deutschland. Ein Wintermärchen (Германия. Зимна приказка). През 1844 г.; неговият приятел Карл Маркс я публикува в своя вестник Vorwärts ("Напред") през 1844 г.

Една от книгите е изгорена от нацистите. Една от най-известните реплики на Хайне сега е: "Там, където горят книги, накрая ще изгорят и хора" (Алмансор, 1821 г.).

Wandere! (1852)

Някои произведения

• Gedichte, 1821 г.
• Tragödien, nebst einem lyrischen Intermezzo, 1823
• Reisebilder, 1826-31
• Die Harzreise, 1826 г.
• Ideen, das Buch le Grand, 1827 г.
• Английски фрагменти, 1827 г.
• Buch der Lieder, 1827 г.
• Französische Zustände, 1833 г.
• Zur Geschichte der neueren schönen Literatur in Deutschland, 1833
• Die romantische Schule, 1836
• Der Salon, 1836-40 г.
• За Лудвиг Бьорне, 1840 г.
• Neue Gedichte, 1844 - Нови стихотворения
• Германия. Ein Wintermärchen, 1844 - Германия
• Ата Трол. Ein Sommernachtstraum, 1847
• Romanzero, 1851
• Der Doktor Faust, 1851 г.
• Les Dieux en Exil, 1853
• Die Harzreise, 1853 г.
• Лутеция, 1854 г.
• Vermischte Schriften, 1854
• Letzte Gedichte und Gedanken, 1869
• Sämtliche Werke, 1887-90 (7 тома) (събрани съчинения)
• Sämtliche Werke, 1910-20 (събрани произведения)
• Sämtliche Werke, 1925-30 (събрани произведения)
• Werke und Briefe, 1961-64 (произведения и писма)
• Sämtliche Schriften, 1968 г. (всички писмени произведения)

Reisebilder, 1831 г.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Хайнрих Хайне?

В: С какво се е занимавал баща му?

В: Какво е учил Хайне в университета?

В: Защо преминава от юдаизъм към протестантство?

В: Коя е една от най-известните му реплики?

В: Къде се премества през 1831 г.?

Търсене по буква