Роберт Шуман

Живот

Роберт Шуман е петото и най-малкото дете на книжар и издател. Като момче той обича да чете книгите в магазина на баща си. Започва да композира, когато е на седем години. В училище е изключително добър по музика и литература. Издържал е зрелостния си изпит с много високи оценки. Семейството му искало той да стане адвокат, затова отишъл да учи право в Лайпциг, но почти не ходел на лекции. Интересувал се много повече от музика и литература, но също и от жени и пиене. Взема уроци по пиано от учител на име Фридрих Вик. Вик имал 9-годишна дъщеря Клара. Много години по-късно тя щяла да стане негова съпруга. Клара била блестяща пианистка. Баща ѝ я води на концертни турнета, защото е вундеркинд.

Шуман започва да композира кратки пиеси за пиано и песни. Той обича музиката на Шуберт и когато научава, че Шуберт е починал, плаче цяла нощ. Често се упражнявал на пиано по седем часа на ден. Започва обаче да има проблеми с пръстите си. Често се е казвало, че е наранил ръцете си, защото е направил нещо, за да разтегне пръстите си, но сега хората смятат, че е по-вероятно това да се дължи на отравяне с живак, защото лекарите са използвали живак, за да се опитат да излекуват сифилиса му. Каквато и да е била причината, той не е могъл да продължи да бъде пианист и е прекарал остатъка от живота си в композиране и писане за музика. Много от статиите му се появяват в започнатото от него списание Neue Zeitschrift für Musik (Ново списание за музика).

През 1834 г. той се сгодява за шестнадесетгодишна Ернестина, но после Шуман прекратява годежа, защото обича Клара Вик. Родителите на Клара не искат тя да се омъжи за него. Баща ѝ прави всичко възможно, за да спре брака. Може би е предполагал, че Шуман има сифилис, може би е знаел, че той често се напива. В крайна сметка, след много спорове, съдебни дела и тайни срещи между Роберт и Клара, те се женят през 1840 г.

Шуман страда от маниакална депресия. Когато е в депресия, той почти нищо не пише, но 1840 г. е щастлива година за него и той написва много песни, както и оркестрова музика. През 1841 г. пише четири симфонии. През 1842 г. двамата заминават на концертно турне заедно, но Шуман се затруднява, защото Клара е по-известна от него. Той се връща сам в Лайпциг, за да работи в издателството си. По това време отново се чувства депресиран и пие много бира и шампанско. Когато Клара се завръща, той отново е щастлив и композира камерна музика. През 1844 г. двамата правят турне в Русия и свирят на царя. До август той е в пълен нервен срив и не може да понася да слуша собствената си музика. Отнема му известно време да се възстанови.

Вече умее да пише всякакъв вид музика. Написал е музиката към известната пиеса "Фауст" на Гьоте. През 1849 г. написва една опера - "Геновева". Славата му се разпространява бавно. В продължение на много години Дрезден и Лайпциг са единствените градове, в които той е известен. През 1850 г. става музикален директор в Дюселдорф. През 1853 г. се запознава с Брамс. Брамс става голям приятел на семейство Шуман. Шуман публикува статия в "Neue Zeitschrift für Musik" със заглавие "Neue Bahnen" ("Нови пътища"), в която казва, че Брамс (който по това време е на 20 години) ще стане много голям композитор. Той е бил прав.

Шуман често е мислил да се самоубие. На 27 февруари 1854 г. той се хвърля в река Рейн. Няколко лодкари го спасяват, но когато го изваждат на сушата, изглежда, че е полудял. Отвеждат го в приют, където прекарва последните две години от живота си. Умира на 29 юли 1856 г.

Музиката на Шуман

Музиката за пиано на Шуман е много добре позната. Въпреки че се налага да се откаже от кариерата си на пианист, съпругата му Клара свири неговите произведения и им помага да станат известни. Много от произведенията му за пиано представляват сборници с кратки пиеси, всяка от които има заглавие, например Papillons (Пеперуди), Davidsbündlertänze, Carnaval. Когато пише тези пиеси, Шуман мисли за карнавалните празненства. Davidsbündler е група от хора, към която Шуман е принадлежал и която не е харесвала "филистимците" (хора, които не се радват на хубава музика, наречени така по името на филистимците в Библията) В Carnaval двете страни на личността на Шуман са представени от Флорестан и Евсевий. Маниакалната депресия на Шуман (щастливите и трагичните настроения, които е имал) се чуват рамо до рамо в музиката му. Други произведения за пиано включват: Kreisleriana,Албум за млади, в който има някои доста лесни пиеси като Войнишки марш и популярните Сцени от детството с известната Träumerei (Сънуване). Има и по-дълги произведения за пиано: 3 сонати, Токата и Фантазия.

Камерната му музика включва струнни квартети и известен клавирен квинтет.

Шуман е един от най-великите композитори на Lieder (немски песни). Той избира стихове на известни немски поети и ги озвучава по много изобретателен начин. Пианото има много интересни съпроводи, които помагат да се разкрие смисълът на думите. Написва цикъл от песни, наречен Dichterliebe (Любовта на поета), който представлява обработка на някои стихотворения на Хайнрих Хайне. Друг песенен цикъл се нарича Frauenliebe und -leben (Женска любов и живот) по думи на Адалберт фон Шамисо.

Макар че младият Шуман изглежда предпочита да пише кратки произведения, след срещата си с Менделсон той започва да се интересува повече от дълги произведения. Вдъхновява се да пише симфонии, след като открива деветата симфония на Шуберт, за която никой не знае, че е написана от Шуберт. Намира я в една кутия във Виена в дома на брата на Шуберт. Шуман написва четири симфонии. Една от най-добрите му симфонии е Третата, която често е наричана Рейнска симфония (по името на река Рейн). Четвъртата в ре минор също е велика творба. Използвайки само няколко музикални идеи, той ги развива по много начини и написва дълго, четиричастно произведение. Концертът му за пиано е много любим. Клара Шуман го свири с оркестъра на Лайпцигския Гевандхаус при първото му изпълнение на Нова година през 1846 г.

След смъртта на Шуман Клара се посвещава на свиренето на музиката на съпруга си и спомага за нейното популяризиране. Тя редовно посещава Англия, където свири на концерти. Освен това редактира много от произведенията на Шуман за издателството Breitkopf und Härtel.

Роберт Шуман през 1839 г.

Записи

• Allegro op 8 на Шуман