Йоханес Брамс | известен немски композитор

Животът му

Ранни години

Брамс е роден в Германия. Баща му е контрабасист в градския оркестър на Хамбург. Вероятно той дава първите уроци по музика на младото момче. Скоро той започва да учи пиано при учител на име Ото Косел. Когато Брамс свири на публичен концерт през 1843 г., американски агент го кани на турне в Америка, но учителят му разбира, че е твърде млад. Той казва, че Йоханес трябва да учи при Едуард Марксен, известен учител в Хамбург. До 1848 г. той вече свири на пиано. Започва и да композира и изпраща някои от композициите си на Роберт Шуман, за да поиска съвет от него. Шуман изпраща пратката обратно неотворена.

По това време в Хамбург има много унгарски музиканти. Брамс харесва народната им музика с нейните необичайни ритми, малки триолни фигури и чувство за рубато. Тя оказва влияние върху собствения му стил на композиране. Един от унгарците се казвал Ремени. Той свирел на цигулка и Брамс често му акомпанирал по време на концерти. Те ходели заедно на турнета и се запознали с известни хора като композитора Франц Лист и цигуларя Йозеф Йоахим, който станал близък приятел на Брамс в продължение на много години. Йоахим казва на Брамс да отиде да види Шуман и съпругата му Клара в Дюселдорф. Шуман харесва Брамс и вижда, че той ще стане велик композитор, затова написва статия за него в музикалното си списание. Статията е озаглавена: Неуе Бахнен (Нови пътища). Шуман се оказва прав: Брамс наистина става известен композитор и открива "нови пътища" (нови начини на композиране). Брамс остава много близък приятел на Шуман. Когато Шуман получава нервен срив, Брамс отива до Дюселдорф, за да го види. Скоро Брамс се влюбва в Клара, която е с 14 години по-голяма от него. Той продължава да е влюбен в нея и след смъртта на Роберт Шуман и двамата поддържат близки отношения, въпреки че Брамс се интересува от други жени и за кратко е сгоден. Въпреки това той никога не се жени.

Ранна кариера в Хамбург

През 1859 г. Брамс се установява в Хамбург. Основава женски хор и пише и аранжира много музика за него. Първият му концерт за пиано има голям успех в Хановер и Хамбург, но не и в Лайпциг, където много хора предпочитат дивата романтична музика на Лист, която е доста различна от стила на Брамс, основан на класическия музикален стил. Брамс решава да отиде във Виена. Той остава там до края на живота си.

Първи години във Виена

Във Виена той скоро намира много приятели, които харесват музиката му. За кратко време е ръководител на хор, наречен Виенската певческа академия, който изпълнява някои от неговите композиции. Запознава се с Вагнер. Вагнер се страхува, че Брамс ще започне да пише опери, които ще са по-известни от неговите. Затова Вагнер пише статия, в която казва, че Брамс е много лош диригент. Вагнер се превръща във враг на Брамс, който така и не написва опери.

През 1870 г. Брамс става директор на поредица от концерти, наречена Vienna Gesellschaftskonzerte. Той става все по-известен като композитор, но никога не е бил много добър в дирижирането и през 1875 г. диригент на име Ханс Рихтер поема дирижирането на концертите. През тези години той завършва едно от най-великите си произведения: Немски реквием (Ein deutsches Requiem), както и едно от най-популярните си произведения: Вариации върху хорала "Свети Антоний" (понякога погрешно наричани Вариации върху тема на Хайдн).

Години слава

Най-накрая, през 1876 г., той разрешава да бъде изпълнена Първата му симфония. Отначало тя няма голям успех, но във Виена публиката я харесва. Започва да композира много от най-великите си произведения и получава много отличия от университетите. През зимата изнасял концерти, а през лятото прекарвал времето си в композиране. Написва последната си симфония (Четвърта симфония) през 1885 г. и я дирижира, като заминава на турне с оркестъра през Германия и Нидерландия.

От 1889 г. Брамс прекарва всяко лято в Ишъл, където има много приятели. През 1890 г. решава да спре да композира, въпреки че след запознанството си с кларинетиста Рихард Мюлфелд все пак написва четири прекрасни произведения за кларинет. През 1896 г. пише Четири сериозни песни, които вероятно са вдъхновени от тъжната смърт на Клара Шуман. На следващата година Брамс умира от рак във Виена. Баща му умира от същата болест.

Неговата музика

Брамс пише много вокална музика. Най-голямото от тези произведения е Немският реквием. Има много произведения за хорове, както и голяма колекция от песни със съпровод на пиано (Lieder). Той пише много музика за пиано, която включва сонати и много по-кратки пиеси като фантазии, рапсодии, балади, интермецо, капричии и романси. Камерната му музика включва струнни квартети, квинтети и секстети, както и клавирни триа, квартети и клавирен квинтет. Той пише четири симфонии и четири концерта: два за пиано, един за цигулка и един за цигулка и виолончело (Двоен концерт). Немският реквием е най-голямото му вокално произведение.

Брамс се интересува от старата музика и помага за редактирането на музиката на Франсоа Куперен, както и на музиката на своя приятел Роберт Шуман. За написването на музиката си Брамс използва предимно немски и виенски пиана. Притежава пиано "Конрад Граф", което получава от Клара Шуман през 1856 г. По-късно през живота си свири предимно на пиано "Щрайхер". Брамс държи това пиано в дома си до смъртта си.