Ключовата сигнатура (на немски/международно често наричана key signature, в някои текстове — „клавирна сигнатура“) е група от резки или малки тонове, изписвани непосредствено след ключа в началото на всеки музикален ред. Тя показва кои ноти да се повишават (да бъдат диези) или понижават (да бъдат бемоли) постоянно през целия такт/произведението, освен ако не са отменени от акцидентали. Например: ако в ключовата сигнатура има един диез, той обикновено е Fis (в българската терминология: фа диез, F#). Това означава, че всяка написана нота F се изпълнява като Fis (на клавиатурата — черната клавиша вдясно от F), освен ако пред конкретната нота не е записан знак натурал.

Брой и връзки между тоналностите

В равномерно темперирания строи в рамките на една октава има дванадесет полутонови стъпки, поради което съществуват дванадесет основни мажорни и дванадесет основни минорни тоналности (често говорим и за режими). Всяка мажорна тоналност и нейният относителен минор имат една и съща ключова сигнатура. Връзката между тоналностите и смените на диезите/бемолите е илюстрирана чрез "кръг от квинти".

На практика има 15 различни ключови сигнатури, защото някои сигнатури са енхармонично еквивалентни и могат да се нарекат по два начина. Примери: Fis мажор (6 диеза) е енхармоничен с G♭ мажор; C♯ е еквивалентно на D♭; B е еквивалентно на C♭. Такива двойни имена се наричат енхармонични — една и съща звукова височина с различно наименование.

Ред на диезите и на бемолите

Ключовите сигнатури с диези и с бемоли се образуват по строг ред:

  • Ред на диезите: F, C, G, D, A, E, B (прибавят се в този ред).
  • Ред на бемолите: B, E, A, D, G, C, F (прибавят се в този ред).

Правило за намиране на мажорна тоналност от сигнатура: при диези мажорната тоналност се намира на полустъпка над последния диез; при бемоли мажорната тоналност е дадена от предпоследния бемол (изключение: един бемол = F мажор). За относителния минор: той е трета малка (или шестият тон) под мажора.

Защо се използва ключова сигнатура

Има две основни причини за изписване на ключова сигнатура: първо — спестява многократно изписване на същите акцидентали в хода на произведението; второ — помага на изпълнителя да мисли и чуе музиката в определена тоналност, което улеснява четенето и интерпретацията.

Акцидентали (временни изменения)

Ако композиторът желае да направи допълнителни диези, бемоли или да отмени тези от ключовата сигнатура, той използва акцидентали. Акциденталната фигура се поставя непосредствено пред нотата, към която се отнася (например знак за диез пред нота "до" означава, че тя става до диез). Тя важи до края на текущия такта (мярката) за същия звук и същата октава, освен ако не бъде отменена с друг знак.

Основни акцидентали: диез (повишава с полутон), бемол (понижава с полутон), натурал (отменя предходно изменение). Има и двойни диези (знак, подобен на x), които повишават с цял тон, и двойни бемоли (два знака бемол), които понижават с цял тон. Например двойна диез-фа (F×) звуково съвпада с G.

Позиция на ключовата сигнатура и промени в хода на произведението

Ключовите сигнатури се изписват непосредствено след ключа в началото на всеки музикален ред. Редът обикновено е: ключ - ключова сигнатура - времева сигнатура. При модулации (модулира) в хода на творбата композиторът може да промени ключовата сигнатура, ако новата тоналност ще се задържи значително дълго, или да използва акцидентали за краткотрайни промени. Понякога е практичнее да се смени сигнатурата (например да се предпочете A мажор с 3 диеза пред G# мажор с много диези и двойни диези).

Как да определим тоналността от ключовата сигнатура

От ключовата сигнатура може да се заключи коя е тоналността, ако е известно дали произведението е мажорно или минорно. Например: сигнатура с един диез обикновено означава G мажор или E минор. Начин за разграничаване: проследете кой тон е осемният/финалният или кой тон е основен в мелодията (краят или басовата линия често подсказват тоналния център). В минорните творби често се срещат акцидентали, изострящи 7-ма степен (хроматичната или хармоничен/мелодичен минор), което също помага за идентификация.

Съвременни практики

Някои съвременни композитори и аранжори изобщо не използват ключови сигнатури, особено при атонална музика или при творби със свободна тоналност/модалност (модална музика). В такива случаи често всички необходими акцидентали се изписват пред всяка нота (или в конвенция, посочена в началото на партитурата). Това може да е по-удобно при бързи промени, многобройни акцидентали или при дълги тактове.

В заключение: ключовата сигнатура е удобен и стандартизиран начин да се покаже постоянното повишение или понижение на определени ноти в дадена тоналност — тя улеснява четенето, паметта и интерпретацията на музикалните произведения.