Арматура (музика) | Група от резки или малки, които се отпечатват в началото на нотен ред
Ключовата сигнатура е група от резки или малки тонове, които се изписват в началото на музикален ред/мярка. Той показва кои ноти трябва да се променят в минорни или равни. Например: ако в клавирната сигнатура има една черта, тя ще бъде fis. Това означава, че всеки път, когато е написана нотата F, вместо нея се свири (или пее) fis (на клавиатурата: черната нота точно вдясно от F).
Съществуват дванадесет основни и дванадесет второстепенни тоналности (наричани правилно "режими"). Това е така, защото една скала може да започне от всяка нота, а в рамките на една октава има дванадесет ноти: седем бели и пет черни ноти на клавиатурата. Всяка мажорна тоналност има свой собствен клавирен подпис. Връзката между ключовете е обяснена в статията "кръг от квинти". Всеки минорен ключ има общ клавишен подпис с един от мажорните ключове.
Съществуват петнадесет възможни ладови сигнатури: до седем минорни, до седем равни или без минорни и равни. Причината, поради която има петнадесет, а не дванадесет, е, че три от тях имат две възможни имена: Fis dur (6 резки) може да се нарече и G flat, C sharp е D flat, а B е C flat. Наричаме ги енхармонични, т.е. една и съща нота, но с различно име.
Има две причини за изписване на ключова сигнатура. Първо, така се спестява изписването на много резки и малки тонове по време на парчето. Второ, това помага на свирещия да мисли в тоналността на произведението. Това помага да се разбере по-добре музиката.
Ако композиторът желае да направи допълнителни резки или малки тонове по време на произведението или иска да отмени тези в ключовата сигнатура, те могат да бъдат записани в нотите. Те се наричат акцидентали. Акциденталната нота винаги се изписва преди нотата, към която принадлежи (казваме "до", но изписваме знака "до" и след това нотата "до"). Като пример: в пиеса в сол мажор всички фа са резки. Ако композиторът иска да направи до, той пише знака за резки пред до, която трябва да се изостри. Това ще продължи до края на такта (мярката). Ако иска да напише си бемол, той трябва да го напише. Ако иска F вместо обичайното fis, той пише знак natural. Съществуват също така двойни резки (знакът прилича на х) и двойни кварти (два знака за кварти). Двойна fis е fis, която е изострена. Тя е същата нота като G.
Ключовите сигнатури се изписват в началото на всеки музикален ред. Това помага на свирещия да запомни каква е тоновата сигнатура. Времевата сигнатура обаче се изписва само в началото на произведението (редът е: ключ - ключова сигнатура - времева сигнатура). Понякога музиката сменя тоналността (модулира) по време на произведението. Ако музиката ще остане в новата тоналност за известно време, композиторът може да реши да промени сигнатурата на тоналността. Друга причина за промяна на ключовата сигнатура може да бъде, че музиката е модулирана в тоналност като G sharp dur с осем резки (включително двойна резка). По-лесно е да се прочете музиката, ако е написана в А мажор (4 резки).
По клавирната сигнатура може да се определи в каква тоналност е дадено произведение, стига да се знае дали е мажорно или минорно (вж. "мода"). Например: клавирната сигнатура от 1 fis е или G dur, или E moll. Най-добрият начин да се разбере коя е тя е да се види дали краят на произведението е базиран на G dur или E moll. Също така: ако пиесата е в минорна тоналност, много е вероятно в нея да има няколко инцидентни ноти, които изострят седмата нота от скалата (в този случай променят много ре в ре).
Някои съвременни композитори не използват ключови сигнатури. Често това се случва, когато музиката е атонална или не е много твърда в една тоналност. Ако има много черти и минори и тактовете са много дълги, те могат да пишат акцидентали пред всяка нота, която се нуждае от такъв, вместо само веднъж в такта. Това трябва да бъде обяснено в началото на нотния текст. Възможно е също така пиесата да е модална.
Свързани страници
| ||||||||
Въпроси и отговори
В: Какво е сигнатура на ключ?
О: Ключовият подпис е група от резки или малки, които се изписват в началото на реда/мярката на музикалния текст. Тя показва кои ноти трябва да се променят в минорни или равни.
В: Колко са мажорните и минорните тоналности?
О: Съществуват дванадесет мажорни и дванадесет минорни тоналности (наричани правилно "мода"). Това е така, защото една скала може да започва от всяка нота, а в една октава има дванадесет ноти.
В: Колко са възможните ладови сигнатури?
О: Съществуват петнадесет възможни тонални сигнатури: до седем резки, до седем мижави или без резки и мижави. Причината, поради която има петнадесет, а не дванадесет, е, че три от тях имат две възможни имена.
Въпрос: Защо композиторите използват ключови знаци?
О: Композиторите използват ключови сигнатури по две причини: първо, това спестява изписването на много резки или равни по време на пиесата, и второ, това помага на свирещия да мисли в "тоналността" (музиката) на пиесата, за да може да разбере по-добре музиката.
Въпрос: Какво се случва, ако по време на пиесата се налага да се добавят допълнителни черти или чертички?
О: Ако по време на пиесата се налага да се добавят допълнителни черти или ладове, те могат да се запишат като акцидентали преди всяка нота, която се нуждае от такива, а не само веднъж в такта.
Въпрос: Използват ли се знаците за двойна арфа и двойна плоскост в нотния запис?
О: Да, двойните резки (знакът прилича на х) и двойните плоски знаци (два плоски знака) могат да се използват в музикалния запис, когато е необходимо.
Въпрос: Съвременните композитори винаги ли използват ключови знаци?
О: Не , някои съвременни композитори не винаги използват клавирни знаци , особено когато музиката е атонална или не е много твърдо в една тоналност.
