Когато едно музикално произведение е в мажорна тоналност, относителният минор означава минорната тоналност, която има същата тонова сигнатура. Той може да се намери, като се вземе шестата нота на първата гама и се изсвири минорна гама, започваща от тази нота. Например: в до мажор шестата нота е а. Следователно а минор е относителният минор на до мажор (до мажор и а минор имат една и съща ладова сигнатура: без резки и минорни стойности). До мажор се нарича относителен мажор на а минор.
Пълният списък на относителните двойки минор/мажор по реда на кръга на квинтата е:
Как да намерите относителен минор или мажор
Има няколко лесни метода:
- От мажор към минор: вземете шестата степен (VI) на мажорната гама — това е тонът, от който започва относителният минор. На клавиатура: от тониката на мажора слезте с малка терца (3 полутона надолу) или избройте шестата нота.
- От минор към мажор: вземете третата степен (III) на минорната гама — това е относителният мажор. На клавиатура: от тониката на минора се изкачете с малка терца (3 полутона нагоре).
- По тонова сигнатура: двете тоналности имат една и съща тонова сигнатура (същите б/д♯/♭). Това е най-бързият начин да проверите дали една мажорна и една минорна тоналност са относителни.
Защо е важно да знаете относителните тоналности
- Относителните тоналности споделят една и съща тонова сигнатура, но имат различен център (тоника) и различен музикален характер (мажор — по-светъл, минор — по-меланхоличен).
- Компонент в хармонията и модулацията — при композиция и аранжиране често се преминава към относителния минор/мажор, защото това е плавен и естествен преход. Много пиеси и песни използват такива модулации за контраст и развитие.
- Практическо приложение за свирене и четене на партитури — познаването на относителните тоналности улеснява транспонирането и разбирането на тоналната структура.
Пълен списък на относителните двойки (по реда на кръга на квинтата)
Започвайки от до мажор/а минор и продължавайки по посока на повишаване на броя на резките (♯):
- До мажор / а минор — 0 ♯/♭
- Сол мажор / ми минор — 1 ♯
- Ре мажор / си минор — 2 ♯
- Ла мажор / фа# минор — 3 ♯
- Ми мажор / до# минор — 4 ♯
- Си мажор / соль# минор — 5 ♯
- Фа# мажор / ре# минор — 6 ♯ (често се използват и Enharmonic варианти)
- До# мажор / ла# минор — 7 ♯ (рядко използван, обикновено се записва като ре♭ мажор и си♭ минор)
В обратна посока (по посока на увеличаване на броя на бемолите ♭):
- До мажор / а минор — 0 ♯/♭
- Фа мажор / ре минор — 1 ♭
- Си♭ мажор / сол минор — 2 ♭
- Ми♭ мажор / до минор — 3 ♭
- Ла♭ мажор / фа минор — 4 ♭
- Ре♭ мажор / си♭ минор — 5 ♭
- Сол♭ мажор / ми♭ минор — 6 ♭
- До♭ мажор / ля♭ минор — 7 ♭
Бележка: Някои тоналности имат енахармонични еквиваленти (например Фа# мажор ≈ Сол♭ мажор), които често се използват в практиката, за да се избегнат голям брой резки или бемоли. Така например вместо До# мажор (7♯) често се пише Ре♭ мажор (5♭).
Примери и бързи трикове
- Пример: Ако сте в Ла мажор (A major), шестата степен е Фа# — следователно Фа# минор е относителният минор.
- Бърз клавишен трик: от тониката на мажора свалете с три полустепени (малка терца) — получавате относителния минор. Обратно — от тониката на минора изкачете с три полустепени — получавате относителния мажор.
- За солфеж: броите 1–6 в мажорната гама; шестата нота е началото на относителния минор.
Познаването и използването на относителните мажор и минор улеснява анализа на музикални форми, хармонични прогресии и модулации, и е полезно умение както за изпълнители, така и за композитори и аранжори.