Интервали в музиката: дефиниция, видове и примери
Интервали в музиката: дефиниция, видове и примери — ясно обяснение на полутонове, тонове, мажорни/минорни интервали с ноти и практични примери.
Интервалът в музиката означава разстоянието между две ноти (независимо дали те се свирят заедно или поотделно).
Две ноти на клавиатурата, които се намират една до друга (като се броят и белите, и черните ноти), са на разстояние един полутон. Един тон е два полутона (вж. "Полутон"). Въпреки това "интервалът" зависи от начина, по който са записани нотите (как се наричат), напр. дали черната нота между ре и ми се записва като ре или ми бемол (което са две различни имена за една и съща нота).
Моля, обърнете внимание, че във всички примери по-долу C е долната нота от двойката, а другата нота е следващата нота с това име над нея. Така че интервалът между до и си е мажорна седморка само ако е между до и следващата си над нея.
Как се именуват интервалите
Името на интервала се състои от две части: числово наименование (унсон, втора, трета, четвърта и т.н.) и качество (перфектна/перфектен, голяма/мажорна, малка/минорна, увеличена/аугментирана, намалена/диминуирана). Числото се определя чрез броене на буквените имена на нотите включително и двете (напр. C–E: C(1)–D(2)–E(3) → трета).
Качества на интервалите и семитонови стойности (пример от C)
Най-полезният начин да запомните интервалите е чрез броя на полутони между нотите. По-долу са интервалите с долна нота C (C е по-ниската нота):
- Унсон (C–C) — 0 полутона (перфектен унсони)
- Мала втора / полутон (C–C#/Db) — 1 полутон
- Голяма втора (C–D) — 2 полутона
- Мала трета (C–D#/Eb) — 3 полутона
- Голяма трета (C–E) — 4 полутона
- Перфектна четвърта (C–F) — 5 полутона
- Тритон (увеличена четвърта / намалена пета, C–F#/Gb) — 6 полутона
- Перфектна пета (C–G) — 7 полутона
- Малка шеста (C–G#/Ab) — 8 полутона
- Голяма шеста (C–A) — 9 полутона
- Малка септима (C–A#/Bb) — 10 полутона
- Голяма септима (C–B) — 11 полутона
- Октава (C–C) — 12 полутона (перфектна октава)
Перфектни vs. мажорни/минорни интервали
Интервалите 1 (унсон), 4, 5 и 8 (октава) традиционно са наричани перфектни — те имат специфично звучене и при изменение с полутона стават увеличени или намалени. Интервалите 2, 3, 6 и 7 могат да бъдат или големи (мажорни), или малки (минорни). Ако увеличите голям интервал с половин тон, става аугментиран; ако намалите малък интервал с половин тон, става диминуиран.
Енхармония и именуване
Енхармоничните тонове (напр. C# и Db) са звуково една и съща височина в темперирана настройка, но името им определя качеството на интервала. Например C–D# (трета?, точният брой букви показва, че е трета, но с повишение) и C–Eb (мала трета) звучат еднакво на клавиатурата при равномерно темпериране, но те се пишат и третират различно в хармоничен контекст.
Инверсия и композитни интервали
Инверсията на интервал сменя долната и горната нота. Правило за инверсия: числата се събират до 9 (напр. 3 → 6, 2 → 7) и качеството се обръща — мажорна става минорна, увеличена става намалена, а перфектна остава перфектна. Примери: инверсия на C–E (голяма трета) е E–C (мала шеста).
Композитните интервали са по-големи от октава (напр. девета = октава + втора). За да намерите композитен интервал, добавяте 7 към простия (напр. октавената + втора = девета).
Практически приложения и упражнения
- Интервалите са основа за създаване на акорди и мелодии — трезвучията например се базират на терци (трети) от основния тон.
- За развитие на слух: тренирайте разпознаване на интервали, като пеете долната нота и опитвате да достигнете горната или обратно.
- На клавиатурата лесно се броят полутони и букви — полезно за привикване към семитоновите стойности.
- Изучавайте инверсиите на акорди и интервали — това ще ви помогне да разбирате гласоводството и хармонията.
Кратко резюме
Интервалът е фундаментална музикална единица, определя се чрез броя на буквите (числото на интервала) и разстоянието в полутони (качеството). Запомнянето на семитоновите стойности за простите интервали и правилото за инверсия прави работата с хармония и мелодия много по-лесна.
Музикална клавиатура
Мажорни и перфектни интервали в мажорната скала
В една мажорна скала има осем ноти, например мажорната скала C (вж. по-горе) е: C D E F G A B C и отново надолу.
- Интервалът между до и ре е мажорна секунда (мажорна секунда).
- Интервалът между до и ми е мажорна третина (мажорна третина)
- Интервалът между C и F е перфектна четвъртинка (перфектна четвъртинка)
- Интервалът между C и G е перфектна пета (перфектна пета)
- Интервалът между C и A е мажорна шестица (мажорна шестица)
- Интервалът между C и B е мажорна седморка (мажорна седморка)
- Интервалът между C и C е идеална осмица (идеална октава)
Минорни интервали
Ако мажорният интервал се намали с един полутон, той става минорен:
- Интервалът между до и ре е минорна втора степен
- Интервалът между до и ми е минорна третина
- Интервалът между C и A е минорна шестица
- Интервалът между до и си е минорна седморка
Димизирани интервали
Ако перфектният интервал стане по-малък с един полутон, той става "умален".
- Интервалът между до и фа е умалена четвъртинка.
- Интервалът между до и сол е умалена пета.
Ако един основен интервал стане по-малък с два полутона (т.е. един тон), той става "умален".
- Интервалът между C и D двойна плоска е умалена втора степен
- Интервалът между до и ми двойна степен е умалена третина
- Интервалът между C и A двойна четворка е умалена шестица
- Интервалът между C и B е умалена седморка.
Увеличени интервали
Ако мажорният интервал се увеличи с един полутон, той става "увеличен".
- Интервалът между до и ре е увеличена секунда.
- Интервалът между до и ми е увеличена трета.
- Интервалът между C и A sharp е увеличена шестица
- Интервалът между C и B sharp е увеличена седморка
По същия начин, ако един идеален интервал се увеличи с един полутон, той става "увеличен".
- Интервалът между C и F fis е увеличена четвъртинка.
- Интервалът между C и G sharp е увеличена пета степен
Примери:
- От до до е увеличена 2-ра степен (но ако до е наречена ми бемол, тя е минорна 3-та степен)
- От C до G flat е умалена петица
- Двуглас от C до B (същата нота като A) е умалена седморка.
Важно е да се разбере, че за да се определи какъв е интервалът, долната нота трябва да се разглежда като първа нота от скалата.
Примери:
- От до до до е шестнадесета степен
- От до до е минорна шестица
Обърнати интервали
Интервалите могат да бъдат "инвертирани" (обърнати с главата надолу). Например: вместо да вървим от до нагоре към а (мажорна шестица), можем да вървим от до надолу към а (минорна третица).
- Мажорната шестица е инверсия на минорната третица.
- Всички мажорни интервали, когато са инвертирани, се превръщат в минорни интервали.
- Всички увеличени интервали, когато са инвертирани, стават умалени.
- Всички перфектни интервали, когато са обърнати, продължават да са перфектни (затова се наричат "перфектни").
- Всички интервали, когато са инвертирани, се събират до 9 (в скалата има 8 ноти. Една нота очевидно се брои два пъти).
Сложните интервали са интервали, по-големи от октава, например C до D е октава и още една нота над нея е мажорна девета степен.
Големите интервали се наричат "широки" интервали. Обратното е "тесен" интервал.
Свързани страници
| ||||||||
Въпроси и отговори
В: Какво представлява интервалът в музиката?
О: Интервалът в музиката е разстоянието между две ноти, независимо дали се свирят заедно или поотделно.
В: Какво е полутон?
О: Полутонът е разстоянието между две ноти на клавиатурата, които са една до друга, като се броят както белите, така и черните ноти.
В: Колко полутона съставляват един тон?
О: Два полутона съставляват един тон.
Въпрос: Как името на нотата влияе на "интервала"?
О: Името на нотата влияе на "интервала", защото определя дали черната нота между ре и ми се записва като ре или ми, което са две различни имена за една и съща нота.
Въпрос: В кои примери до и до образуват интервал мажорна седморка?
О: C и B образуват мажорна седморка, когато C е долната нота от двойката, а B е следващата нота с това име над нея.
В: Има ли някаква разлика между интервалите в музиката в сравнение с други области, например математиката?
О: Да, интервалите в музиката се отнасят конкретно до разстоянията между музикалните ноти, докато интервалите в математиката могат да се отнасят до всякакъв вид разстояние или пространство между две точки.
обискирам