Интервалът в музиката означава разстоянието между две ноти (независимо дали те се свирят заедно или поотделно).

Две ноти на клавиатурата, които се намират една до друга (като се броят и белите, и черните ноти), са на разстояние един полутон. Един тон е два полутона (вж. "Полутон"). Въпреки това "интервалът" зависи от начина, по който са записани нотите (как се наричат), напр. дали черната нота между ре и ми се записва като ре или ми бемол (което са две различни имена за една и съща нота).

Моля, обърнете внимание, че във всички примери по-долу C е долната нота от двойката, а другата нота е следващата нота с това име над нея. Така че интервалът между до и си е мажорна седморка само ако е между до и следващата си над нея.


 

Как се именуват интервалите

Името на интервала се състои от две части: числово наименование (унсон, втора, трета, четвърта и т.н.) и качество (перфектна/перфектен, голяма/мажорна, малка/минорна, увеличена/аугментирана, намалена/дими­нуирана). Числото се определя чрез броене на буквените имена на нотите включително и двете (напр. C–E: C(1)–D(2)–E(3) → трета).

Качества на интервалите и семитонови стойности (пример от C)

Най-полезният начин да запомните интервалите е чрез броя на полутони между нотите. По-долу са интервалите с долна нота C (C е по-ниската нота):

  • Унсон (C–C) — 0 полутона (перфектен унсони)
  • Мала втора / полутон (C–C#/Db) — 1 полутон
  • Голяма втора (C–D) — 2 полутона
  • Мала трета (C–D#/Eb) — 3 полутона
  • Голяма трета (C–E) — 4 полутона
  • Перфектна четвърта (C–F) — 5 полутона
  • Тритон (увеличена четвърта / намалена пета, C–F#/Gb) — 6 полутона
  • Перфектна пета (C–G) — 7 полутона
  • Малка шеста (C–G#/Ab) — 8 полутона
  • Голяма шеста (C–A) — 9 полутона
  • Малка септима (C–A#/Bb) — 10 полутона
  • Голяма септима (C–B) — 11 полутона
  • Октава (C–C) — 12 полутона (перфектна октава)

Перфектни vs. мажорни/минорни интервали

Интервалите 1 (унсон), 4, 5 и 8 (октава) традиционно са наричани перфектни — те имат специфично звучене и при изменение с полутона стават увеличени или намалени. Интервалите 2, 3, 6 и 7 могат да бъдат или големи (мажорни), или малки (минорни). Ако увеличите голям интервал с половин тон, става аугментиран; ако намалите малък интервал с половин тон, става дими­нуиран.

Енхармония и именуване

Енхармоничните тонове (напр. C# и Db) са звуково една и съща височина в темперирана настройка, но името им определя качеството на интервала. Например C–D# (трета?, точният брой букви показва, че е трета, но с повишение) и C–Eb (мала трета) звучат еднакво на клавиатурата при равномерно темпериране, но те се пишат и третират различно в хармоничен контекст.

Инверсия и композитни интервали

Инверсията на интервал сменя долната и горната нота. Правило за инверсия: числата се събират до 9 (напр. 3 → 6, 2 → 7) и качеството се обръща — мажорна става минорна, увеличена става намалена, а перфектна остава перфектна. Примери: инверсия на C–E (голяма трета) е E–C (мала шеста).

Композитните интервали са по-големи от октава (напр. девета = октава + втора). За да намерите композитен интервал, добавяте 7 към простия (напр. октавената + втора = девета).

Практически приложения и упражнения

  • Интервалите са основа за създаване на акорди и мелодии — трезвучията например се базират на терци (трети) от основния тон.
  • За развитие на слух: тренирайте разпознаване на интервали, като пеете долната нота и опитвате да достигнете горната или обратно.
  • На клавиатурата лесно се броят полутони и букви — полезно за привикване към семитоновите стойности.
  • Изучавайте инверсиите на акорди и интервали — това ще ви помогне да разбирате гласоводството и хармонията.

Кратко резюме

Интервалът е фундаментална музикална единица, определя се чрез броя на буквите (числото на интервала) и разстоянието в полутони (качеството). Запомнянето на семитоновите стойности за простите интервали и правилото за инверсия прави работата с хармония и мелодия много по-лесна.