Лад
Модите в музиката са вид скала.
Древните гърци са използвали няколко вида музика. Средновековните музиканти заимстват имената на тези модуси, за да опишат скалите, използвани в тяхната музика. В западната музика обикновено се използват предимно две скали: мажорна и минорна, които съответстват на йонийския и еолийския модус. Както всяка друга скала, модата може да започва от всяка нота.
Всеки режим има различен модел от тонове и полутонове (или "полутонове") (вж. "Полутон").
- Западната мажорна скала (напр. до мажорната скала C D E F G A B C) започва от своята КЛЮЧОВА НОТА и се издига нагоре, като използва следния модел на тонове и полутонове между всяка нота:
тон, тон, полутон, тон, тон, тон, тон, полутон.
- Западната натурална минорна скала (напр. натуралната минорна скала A B C D E F G A) прави същото, но има различен модел на тоновете и полутоновете между всяка нота:
тон, полутон, тон, тон, полутон, тон, тон, тон.
Най-лесно е да се видят режимите на клавиатурата на пиано, като се използват само белите ноти. Най-често срещаните съвременни режими са:
- Йонийски (C D E F G A B C)
- Дориански (D E F G A B C D)
- Фригийска (E F G A B C D E)
- Лидийски (F G A B C D E F)
- Миксолидски (G A B C D E F G)
- Еолийски (A B C D E F G A)
- Локриански (B C D E F G A B)
Ще видим, че
- Йонийският лад е мажорната скала.
- Дорийският лад е натурална минорна скала с повдигната секста.
- Фригийската е натурално-минорна гама с понижена секунда.
- Лидийският лад е мажорна гама с повдигната четвъртинка.
- Миксолайдианската е мажорна гама с понижена седма степен.
- Еоловата е естествената минорна скала.
- Локрианският звучи доста странно и почти никога не е използван в средновековната музика. Това е минорна скала с понижена секунда и умалена квинта.
Всеки режим има и версия, наречена "хипо-". Например: А към А е хиподориански. Той е същият като еолийския, но D се третира като "ключова нота".
Имената на режимите идват от градове в Древна Гърция.
През Средновековието тези модуси са широко използвани в църковната музика.
Някои композитори от последните векове с удоволствие използват древните модуси от време на време в своята музика. Народните песни често са модални. Greensleeves е пример за добре позната мелодия, която е модална.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представляват режимите в музиката?
О: Модите в музиката са вид скала. Те са използвани от древните гърци и са заимствани от средновековните музиканти, за да опишат гамите, използвани в тяхната музика.
В: Колко гами обикновено използва предимно западната музика?
О: В западната музика обикновено се използват предимно две скали - мажорна и минорна, които съответстват на йонийския и еолийския модус.
Въпрос: Каква е схемата на тоновете и полутоновете между всяка нота за западната мажорна скала?
О: Схемата на тоновете и полутоновете между всяка нота за западната мажорна гама е тон, тон, полутон, тон, тон, тон, тон, полутон.
Въпрос: Каква е схемата на тоновете и полутоновете между отделните ноти в западната натурална минорна скала?
О: Схемата на тоновете и полутоновете между отделните ноти за западната натурална минорна скала е тон, полутон, тон, тон, полутон, тон, тон, тон.
В: Кои са някои често срещани съвременни модалности?
О: Някои често срещани съвременни ладове са йонийският (C D E F G A B C), дорийският (D E F G A B C D), фригийският (E F G A B C D E), лидийският (F G A B C D E F), миксолидийският (G A B C D E F G), еолийският (A B C D E F G A) и локрийският (B C D E F G A B).
Въпрос: Откъде идват имената на ладовете?
О: Имената на модите идват от градовете в Древна Гърция. През Средновековието те са били широко използвани в църковната музика.
В: Често ли народните песни са модални?
О: Да, народните песни често са модални. Пример за добре позната мелодия, която е модална, е Greensleeves