Музикални ладове (модуси): определение, видове и примери
Открийте музикалните ладове и модуси: дефиниция, видове (йонийски, дорийски, фригийски и др.), примери и приложения за теория и практика в музиката.
Модите в музиката са вид скала.
Древните гърци са използвали няколко вида музика и са дали имена на отделни скали. През Средновековието имената на тези модуси се заемат от теоретиците и се прилагат към скалите и лите, използвани в църковната и светската музика. В модерната западна теория най-често срещаните скали са мажорна и минорна, които съответстват съответно на йонийския и еолийския модус. Както и при всяка друга скала, даден модус може да започва от всяка нота (т.нар. транспониране на модуса).
Галерия с изображения
6 ИзображенияКак се изгражда модус (лад)
Всеки модус се определя от относителната последователност на тонове (цели стъпки) и полутонове (полутона). (вж. "Полутон") Показването на модусите върху клавиатурата на пиано е удобно: ако използваме само белите клавиши и започнем от различна бяла нота, получаваме различен модус.
Стандартният модел на интервалите за:
- Йонийски (мажорна): тон, тон, полутон, тон, тон, тон, полутон (W W H W W W H).
- Еолийски (натурална минорна): тон, полутон, тон, тон, полутон, тон, тон (W H W W H W W).
По същия принцип всеки от останалите модуси има своя ред на тонове и полутонове — това определя „характера“ на модуса.
Основни модуси (често използвани)
Най-често срещаните съвременни модуси (показани като белите клавиши, започвайки от дадена нота):
- Йонийски (C D E F G A B C) — мажорна; интервали: W W H W W W H.
- Дориански (D E F G A B C D) — минорен характер с повдигната шеста; интервали: W H W W W H W.
- Фригийска (E F G A B C D E) — минорен с понижена втора; интервали: H W W W H W W.
- Лидийски (F G A B C D E F) — мажорен с повдигната четвърта; интервали: W W W H W W H.
- Миксолидски (G A B C D E F G) — мажорен с понижена седма; интервали: W W H W W H W.
- Еолийски (A B C D E F G A) — естествена минорна; интервали: W H W W H W W.
- Локриански (B C D E F G A B) — нестабилен, с умалена квинта и понижена втора; интервали: H W W H W W W.
Характерни особености на отделните модуси
- Йонийскиятлад>
- Дорийският лад звучи минорно, но с по-открита или „мелодична“ окраска заради повдигнатата шеста степен; често се използван в джаз и фолклор.
- Фригийският лад звучи „екзотично“ или „испански“ заради малката секунда между първите две степени.
- Лидийският има ярка, „етерична“ окраска поради увеличената четвърта степен.
- Миксолидският е често срещан в блус, рок и народна музика — мажорна основа с плоска седма, което дава характерен доминантен оттенък.
- Еоловият (натурална минорна) е тъжен или меланхоличен по природа.
- Локрианският е рядко използван на практика за хармонични причини — умалената (тратий) квинта прави акордната система нестабилна.
Как се получават модусите — въртене на скалата
Един удобен начин да се мисли за модусите е като за „завъртане“ (rotation) на една и съща октавна скала. Например всички модуси върху белите клавиши са просто C-мажор (йонийски) започнат от различна бяла нота:
- Започнете от D и използвайте белите клавиши — получавате дорийски.
- Започнете от E — фригийски и т.н.
По този начин можем да транспонираме всеки модус в коя да е тоналност — например D дорийски (D E F G A B C D) може да се изобрази и с използване на бемоли/диези в други тоналности.
Хипо- модуси (плагални форми)
В историческата практика всеки „автентичен“ модус има и своя „плагален“ (хипо-) вариант. Това са т.нар. хипомоди (напр. хиподориански), които имат:
- същата крайна степен (final) като автентичния модус;
- по-нисък регистър (обхват), обикновено с разширение надолу — амбitusът често обхваща четвърт до четвърт и половина под финала;
- понякога различен „рецитативен тон“ (тенор), който средновековните хора използвали при псалмодията.
Например хиподорианският е плагалната форма, свързана с дорийския — той има същия финал (D в традиционната нотация върху белите клавиши), но различен амбitus и функции в литургичния контекст.
История и съвременно използване
Имената на режимите идват от градове в Древна Гърция, а през Средновековието тези модуси са широко използвани в църковната музика. По-късно, през Ренесанса и Барока, хармоничната практика (тоналността) започва да оформя предпочитанията към мажора и минора, но модалността никога не изчезва напълно.
В съвременната музика модусите са важен ресурс:
- в народните песни и мелодии — много мелодии са модални (вж. примера по-долу);
- в джаз и фюжън — модални импровизации (напр. дорийски или миксолидски мащаби);
- в рок и поп — често се използва миксолидийският или дорийският лад за специфичен „цвят“;
- в модерната композиция — композитори използват модални структури за постигане на други хармонични и мелодични ефекти.
Някои композитори от последните векове умишлено използват древните модуси или модални елементи. Народните песни често са модални. Greensleeves е пример за добре позната мелодия, която е модална.
Практически съвети за начинаещи
- Започнете да свирите всички бели клавиши от различни начални ноти (напр. от C, D, E и т.н.) и слушайте различията в звученето — това помага да усетите характера на всеки модус.
- Опитайте да импровизирате върху прост акомпанимент, използвайки само тоновете от даден модус — това ще покаже кои акорди и мелодични ходове „работят“ най-добре.
- Проучете примери от фолклор, джаз и рок, за да чуете как различните стилове използват един и същ модус по различни начини.
Модусите са мощен инструмент за разширяване на музикалния речник: те дават разнообразие от цветове, различни от стандартната тонална система, и са основа за много исторически и съвременни стилове.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представляват режимите в музиката?
О: Модите в музиката са вид скала. Те са използвани от древните гърци и са заимствани от средновековните музиканти, за да опишат гамите, използвани в тяхната музика.
В: Колко гами обикновено използва предимно западната музика?
О: В западната музика обикновено се използват предимно две скали - мажорна и минорна, които съответстват на йонийския и еолийския модус.
Въпрос: Каква е схемата на тоновете и полутоновете между всяка нота за западната мажорна скала?
О: Схемата на тоновете и полутоновете между всяка нота за западната мажорна гама е тон, тон, полутон, тон, тон, тон, тон, полутон.
Въпрос: Каква е схемата на тоновете и полутоновете между отделните ноти в западната натурална минорна скала?
О: Схемата на тоновете и полутоновете между отделните ноти за западната натурална минорна скала е тон, полутон, тон, тон, полутон, тон, тон, тон.
В: Кои са някои често срещани съвременни модалности?
О: Някои често срещани съвременни ладове са йонийският (C D E F G A B C), дорийският (D E F G A B C D), фригийският (E F G A B C D E), лидийският (F G A B C D E F), миксолидийският (G A B C D E F G), еолийският (A B C D E F G A) и локрийският (B C D E F G A B).
Въпрос: Откъде идват имената на ладовете?
О: Имената на модите идват от градовете в Древна Гърция. През Средновековието те са били широко използвани в църковната музика.
В: Често ли народните песни са модални?
О: Да, народните песни често са модални. Пример за добре позната мелодия, която е модална, е Greensleeves
Свързани статии
Автор
AlegsaOnline.com Музикални ладове (модуси): определение, видове и примери Leandro Alegsa
URL: https://bg.alegsaonline.com/art/67769