Музикални ладове (модуси): определение, видове и примери
Модите в музиката са вид скала.
Древните гърци са използвали няколко вида музика и са дали имена на отделни скали. През Средновековието имената на тези модуси се заемат от теоретиците и се прилагат към скалите и лите, използвани в църковната и светската музика. В модерната западна теория най-често срещаните скали са мажорна и минорна, които съответстват съответно на йонийския и еолийския модус. Както и при всяка друга скала, даден модус може да започва от всяка нота (т.нар. транспониране на модуса).
Как се изгражда модус (лад)
Всеки модус се определя от относителната последователност на тонове (цели стъпки) и полутонове (полутона). (вж. "Полутон") Показването на модусите върху клавиатурата на пиано е удобно: ако използваме само белите клавиши и започнем от различна бяла нота, получаваме различен модус.
Стандартният модел на интервалите за:
- Йонийски (мажорна): тон, тон, полутон, тон, тон, тон, полутон (W W H W W W H).
- Еолийски (натурална минорна): тон, полутон, тон, тон, полутон, тон, тон (W H W W H W W).
По същия принцип всеки от останалите модуси има своя ред на тонове и полутонове — това определя „характера“ на модуса.
Основни модуси (често използвани)
Най-често срещаните съвременни модуси (показани като белите клавиши, започвайки от дадена нота):
- Йонийски (C D E F G A B C) — мажорна; интервали: W W H W W W H.
- Дориански (D E F G A B C D) — минорен характер с повдигната шеста; интервали: W H W W W H W.
- Фригийска (E F G A B C D E) — минорен с понижена втора; интервали: H W W W H W W.
- Лидийски (F G A B C D E F) — мажорен с повдигната четвърта; интервали: W W W H W W H.
- Миксолидски (G A B C D E F G) — мажорен с понижена седма; интервали: W W H W W H W.
- Еолийски (A B C D E F G A) — естествена минорна; интервали: W H W W H W W.
- Локриански (B C D E F G A B) — нестабилен, с умалена квинта и понижена втора; интервали: H W W H W W W.
Характерни особености на отделните модуси
- Йонийският
- Дорийският лад звучи минорно, но с по-открита или „мелодична“ окраска заради повдигнатата шеста степен; често се използван в джаз и фолклор.
- Фригийският лад звучи „екзотично“ или „испански“ заради малката секунда между първите две степени.
- Лидийският има ярка, „етерична“ окраска поради увеличената четвърта степен.
- Миксолидският е често срещан в блус, рок и народна музика — мажорна основа с плоска седма, което дава характерен доминантен оттенък.
- Еоловият (натурална минорна) е тъжен или меланхоличен по природа.
- Локрианският е рядко използван на практика за хармонични причини — умалената (тратий) квинта прави акордната система нестабилна.
Как се получават модусите — въртене на скалата
Един удобен начин да се мисли за модусите е като за „завъртане“ (rotation) на една и съща октавна скала. Например всички модуси върху белите клавиши са просто C-мажор (йонийски) започнат от различна бяла нота:
- Започнете от D и използвайте белите клавиши — получавате дорийски.
- Започнете от E — фригийски и т.н.
По този начин можем да транспонираме всеки модус в коя да е тоналност — например D дорийски (D E F G A B C D) може да се изобрази и с използване на бемоли/диези в други тоналности.
Хипо- модуси (плагални форми)
В историческата практика всеки „автентичен“ модус има и своя „плагален“ (хипо-) вариант. Това са т.нар. хипомоди (напр. хиподориански), които имат:
- същата крайна степен (final) като автентичния модус;
- по-нисък регистър (обхват), обикновено с разширение надолу — амбitusът често обхваща четвърт до четвърт и половина под финала;
- понякога различен „рецитативен тон“ (тенор), който средновековните хора използвали при псалмодията.
Например хиподорианският е плагалната форма, свързана с дорийския — той има същия финал (D в традиционната нотация върху белите клавиши), но различен амбitus и функции в литургичния контекст.
История и съвременно използване
Имената на режимите идват от градове в Древна Гърция, а през Средновековието тези модуси са широко използвани в църковната музика. По-късно, през Ренесанса и Барока, хармоничната практика (тоналността) започва да оформя предпочитанията към мажора и минора, но модалността никога не изчезва напълно.
В съвременната музика модусите са важен ресурс:
- в народните песни и мелодии — много мелодии са модални (вж. примера по-долу);
- в джаз и фюжън — модални импровизации (напр. дорийски или миксолидски мащаби);
- в рок и поп — често се използва миксолидийският или дорийският лад за специфичен „цвят“;
- в модерната композиция — композитори използват модални структури за постигане на други хармонични и мелодични ефекти.
Някои композитори от последните векове умишлено използват древните модуси или модални елементи. Народните песни често са модални. Greensleeves е пример за добре позната мелодия, която е модална.
Практически съвети за начинаещи
- Започнете да свирите всички бели клавиши от различни начални ноти (напр. от C, D, E и т.н.) и слушайте различията в звученето — това помага да усетите характера на всеки модус.
- Опитайте да импровизирате върху прост акомпанимент, използвайки само тоновете от даден модус — това ще покаже кои акорди и мелодични ходове „работят“ най-добре.
- Проучете примери от фолклор, джаз и рок, за да чуете как различните стилове използват един и същ модус по различни начини.
Модусите са мощен инструмент за разширяване на музикалния речник: те дават разнообразие от цветове, различни от стандартната тонална система, и са основа за много исторически и съвременни стилове.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представляват режимите в музиката?
О: Модите в музиката са вид скала. Те са използвани от древните гърци и са заимствани от средновековните музиканти, за да опишат гамите, използвани в тяхната музика.
В: Колко гами обикновено използва предимно западната музика?
О: В западната музика обикновено се използват предимно две скали - мажорна и минорна, които съответстват на йонийския и еолийския модус.
Въпрос: Каква е схемата на тоновете и полутоновете между всяка нота за западната мажорна скала?
О: Схемата на тоновете и полутоновете между всяка нота за западната мажорна гама е тон, тон, полутон, тон, тон, тон, тон, полутон.
Въпрос: Каква е схемата на тоновете и полутоновете между отделните ноти в западната натурална минорна скала?
О: Схемата на тоновете и полутоновете между отделните ноти за западната натурална минорна скала е тон, полутон, тон, тон, полутон, тон, тон, тон.
В: Кои са някои често срещани съвременни модалности?
О: Някои често срещани съвременни ладове са йонийският (C D E F G A B C), дорийският (D E F G A B C D), фригийският (E F G A B C D E), лидийският (F G A B C D E F), миксолидийският (G A B C D E F G), еолийският (A B C D E F G A) и локрийският (B C D E F G A B).
Въпрос: Откъде идват имената на ладовете?
О: Имената на модите идват от градовете в Древна Гърция. През Средновековието те са били широко използвани в църковната музика.
В: Често ли народните песни са модални?
О: Да, народните песни често са модални. Пример за добре позната мелодия, която е модална, е Greensleeves
