Църковна музика
Църковната музика е музика, която е предназначена да бъде част от християнското богослужение в църкви, параклиси, катедрали или навсякъде, където християните се събират, за да се поклонят. Църковната музика е свещена (религиозна) музика, но не всяка религиозна музика е църковна музика. Някои музикални произведения могат да бъдат вдъхновени от религията, но не и да бъдат църковна музика. Например, някои песни са за религията, но може да не са църковна музика. Въпреки че използва думите на реквиемната меса, "Реквием" на Верди е композиран за изпълнение в концертна зала. Военният реквием на Бритън е написан за изпълнение в катедрала, но не е предназначен да бъде част от богослужение, така че обикновено не се смята за "църковна музика".
Църковната музика се е променяла изключително много в историята на християнството, тъй като различните църкви са променяли идеите си за това каква роля трябва да има музиката в религиозното богослужение. Повечето църковна музика се основава на пеене. Музиката, написана за църковни хорове, в повечето случаи използва думите на литургията (думите, използвани по време на богослужението). Органът е най-важният музикален инструмент в църковната музика, въпреки че от време на време са били използвани и много други инструменти.
През много исторически периоди композиторите, които пишат за църквата, използват традиционна музика, а не най-новите модни тенденции. Такъв е случаят особено в началото на XVII век, когато композитори като Клаудио Монтеверди често пишат в два различни стила: стария стил за църковна музика (който по онова време се нарича "stilo antico") и новия стил за светска (нерелигиозна) музика (който се нарича "stilo moderno").
Няколко жени пеят християнска църковна музика
Музиката в ранната история на църквата
По време на ранната история на християнското поклонение църквите се разпространяват в много страни на Римската империя. Използвани са музикалните традиции, които вече са съществували в тези страни, така че е имало голямо разнообразие. Музикалните инструменти са били свързвани с дявола и с танците, затова са били смятани за порочни и не са били допускани в църквите. Единствената музика, която била разрешена в църквите, било пеенето. През IV в. миланският епископ Амброзий въвежда антифона и насърчава новосъздадените химни. Псалмите са важна част от раннохристиянското богослужение. Респонсорните псалми са били псалми, които са се пеели от един човек (който може да се е наричал "четец"), а събранието може да е отговаряло в края на стиха с нещо просто като "Алилуя". Постепенно се развива "антифонна псалмодия". Това означава, че хорът застава на противоположни страни един срещу друг и пее стиховете на псалма последователно (първо едната страна, после другата). Антифонното псалмопеене може да се чуе и днес в англиканските катедрали.
Музиката, която се чува в Католическата църква, е известна като песнопение, често наричано "григорианско песнопение" (по името на свети Григорий Велики, който е бил папа в периода 590-604 г.). Текстът (думите, които се пеят) е стандартният текст на литургията. Думите на месата са били озвучавани от много композитори. Музиката за мъртвите се наричала реквиемна меса. Имало е и музика за вечернята и комплина. До XVI в. органът се е използвал само за съпровод на пеенето. През периода на Ренесанса много велики композитори като Джовани да Палестрина и Орланде дьо Ласус пишат полифонична музика за Католическата църква. Те често пишат мотети: кратки произведения, базирани на текстове, които не са част от литургията.
По време на периода, наречен Реформация, някои протестантски групи се отцепват от Католическата църква. От този момент нататък католическата и протестантската музика се развиват по различен начин.
Протестантска църковна музика
Мартин Лутер поставя началото на протестантското движение в Германия. В лутеранската църква хоралът е най-важната част от музикалното богослужение. Самият Лутер композира много хорови мелодии. Те са като химни. Великият Йохан Себастиан Бах основава голяма част от своята органова музика на хорала (тези произведения се наричат хорални прелюдии). Хорът често е изпълнявал мотети. Понякога тези хорови произведения ставали много дълги и се превръщали в кантати. Думите не били от литургията, а измислени от поети или взети от Библията. Бах написва около 200 кантати за църквата. Написал е и два големи пасиона, които разказват историята на кръстната смърт на Исус. Други композитори, допринесли за развитието на протестантската църковна музика в Европа, са Хайнрих Шютц, Ян Питершон Свеелинк, Дитрих Букстехуде, Йохан Пахелбел и Феликс Менделсон-Бартолди.
Католическа църковна музика
Музиката за католическата църква включва инструментална музика, като например "църковни кантати". Арканджело Корели и Волфганг АмадеусМоцарт са автори на много такива произведения. Моцарт пише и няколко меси. Сред големите италиански композитори от XVI и XVII в., които пишат църковна музика, са Джовани Габриели и Клаудио Монтеверди. През XIX в. Райнбергер и Макс Регер пишат музика в романтичен стил. Френските композитори от това време пишат в стил, който е подобен на светската музика.
Църковната музика в Англия
Когато крал Хенри VIII се отцепва от Католическата църква, той основава своя собствена църква, известна като Англиканската църква. Много велики композитори пишат музика за англиканската служба. Тяхната музика за хорове е предимно за служби и химни. Те са написали и много мелодии за химни. Сред важните композитори са Уилям Бърд (който пише и католическа църковна музика) и Томас Талис през Ренесанса, Орландо Гибънс и Хенри Пърсел през бароковия период, а през по-късните периоди - Самюъл Себастиан Уесли, Чарлз Станфорд, Ралф Вон Уилямс, Едуард Байърстоу, Уилям Матиас и Джон Рутър.
Църковната музика в САЩ
Църковната музика в американските църкви отначало се развива по подобен начин на европейската музика. Основата на американското богослужение е Книгата на общите молитви. И пуританите, и баптистите смятат, че пеенето в събранието е важно. През XVIII в. учители по пеене от певческите училища в североизточните щати пътували, за да се опитат да научат хората в църквата да пеят правилно. Най-известният от тези певчески майстори е Уилям Билингс. Тъй като повечето хора не можели да четат, се развила система, наречена Lined-out Hymnody, при която свещеникът пеел един ред, а паството го копирало. По-късно през века, по време на "Първото голямо пробуждане", стават популярни мелодиите на химните на английски композитори като Айзък Уотс и Чарлз Уесли.
През 19-ти век хора от различни църкви се срещат на лагерни събрания. Те са били водени от евангелисти. Песните отразяват убеждението, че грешниците могат да бъдат спасени чрез покаяние. Музиката на чернокожите и на народната музика стават важни влияния. Песните стават мелодични и често имат припеви. В средата на века неделните училища за деца стават изключително популярни и за тях са написани много песни. Евангелските песни и негърските спиричуъли също стават много разпространени и оказват влияние върху развитието на църковната музика в Америка.
Църковната музика в Православната църква
Църковната музика в православната църква в източноевропейските страни винаги се пее. Тя се основава на византийската музикална традиция.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява църковната музика?
О: Църковната музика е музика, която е предназначена да бъде част от християнското богослужение в църкви, параклиси, катедрали или навсякъде, където християните се събират, за да се поклонят. Тя е свещена (религиозна) музика.
В: Цялата религиозна музика ли се счита за църковна музика?
О: Не, част от религиозната музика може да е вдъхновена от религията, но не може да бъде църковна музика. Например, някои песни са за религията, но може да не са църковна музика.
В: Реквиемът на Верди и Военният реквием на Бритън примери за църковна музика ли са?
О: Въпреки че в Реквиема на Верди са използвани думите на реквиемната меса, той е композиран за изпълнение в концертна зала и обикновено не би бил разглеждан като "църковна музика". По подобен начин Военният реквием на Бритън е написан за изпълнение в катедрала, но не е предназначен да бъде част от богослужение, така че обикновено също не се смята за "църковна музика".
Въпрос: Как се е променяла църковната музика с времето?
О: Църковната музика се е променяла изключително много в историята на християнството, тъй като различните църкви са променяли идеите си за това каква роля трябва да има музиката в религиозното богослужение.
В: Коя е най-разпространената форма на църковната музика?
О: Най-често църковната музика се основава на пеене и често използва думите от литургията (думите, използвани в службите).
В: Кой инструмент се използва най-често за изпълнение на църковна музика?
О: Органът е най-важният музикален инструмент, използван за изпълнение на църковна музика, въпреки че от време на време се използват и много други инструменти.
В: Композиторите, които пишат за църквата, използват традиционни или модерни стилове?
О: През много исторически периоди композиторите, пишещи за църквата, са използвали по-скоро традиционни, отколкото модерни стилове. Това е особено вярно в началото на XVII в., когато композитори като Клаудио Монтеверди често са писали, използвайки два различни стила: един стар стил за църковната музика (който са наричали "stilo antico") и един нов стил за светската (нерелигиозна) музика (който са наричали "stilo moderno").
