Йохан Себастиан Бах (1685–1750) — биография и творчество на бароковия гений

Бах произхожда от изключително музикално семейство. Баща му, Йохан Амброзиус Бах, е тромпетист в двора на Саксония-Айзенах. Много от роднините му са били професионални музиканти: цигулари и градски музиканти, органисти, кантори (музикални директори в църква), придворни музиканти и капелмайстори (музикални директори в кралски двор). Повечето от тях са свирили на няколко инструмента. От двадесетте му деца няколко стават доста известни композитори, особено Карл Филип Емануел Бах (1714-1788), Йохан Кристиан Бах (1735-1782), Йохан Кристоф Фридрих Бах и Вилхелм Фридеман Бах (1710-1784).

Когато е на 15 години, той отива в малкия град Люнебург. Първоначално пее в хор и казват, че имал много хубав висок глас, но много скоро гласът му се понижил и той започнал да свири на инструменти. Учи се, като слуша известни органисти като Райнкен (1623-1722) и Дитрих Букстехуде (1637-1707). Първата си работа Бах получава през 1703 г. в Арнщат. Това е добре платена работа за младо момче, което е на 18 години. В църквата имало нов орган, а Бах вече знаел много за органостроенето, както и че е блестящ органист. Помолили го да разгледа новия орган, а след това му предложили работа. Бах прекарва там четири години като органист. Той композира няколко произведения за орган. За съжаление паството не било достатъчно музикално, за да го хареса. Те не разбирали орнаменталните ноти, които той добавял към мелодиите на песнопенията. На Бах доста му омръзнало от свещениците, които постоянно се оплаквали от него, затова подал оставка и поел друга работа в Мюлхаузен, недалеч от града. След една година се отказва от тази работа и отива в големия град Ваймар.

Йохан Себастиан е назначен за органист на херцога на Саксония-Ваймар. В двора на херцога има параклис с орган. По това време Бах композира много от великите си произведения за орган. Той става много известен като органист и е канен да свири в други големи църкви и да дава съвети за строежа на органи. Бил е изключително добър в импровизацията. Веднъж той е в Дрезден по едно и също време с един френски органист на име Луи Маршан. Между двамата щяло да има състезание, в което да се види кой е по-добър в импровизацията. Бах репетирал предния ден и Маршан го чул. Разбрал, че Бах ще спечели, затова си тръгнал.

През 1714 г. херцогът назначава Бах за концертмайстор (работа, за която се плаща повече пари), който трябва да пише кантати за църковни служби. През 1717 г. му е предложена работа в град Кьотен, където ще получава още по-добра заплата. Херцогът се ядосва и не иска да го пусне, но Бах настоява, затова херцогът вкарва Бах в затвора за един месец. В крайна сметка той трябва да пусне музиканта.

В Кьотен Бах работи за принц Леополд. Принцът бил много музикален и за него се работело чудесно. Бах е бил капелмайстор (музикален директор) и е бил третиран добре. Органът не е бил много добър и не е бил използван много, така че Бах не пише музика за орган през този период. Херцогът е имал оркестър, а Бах е отговарял за него. Почти всички оркестрови произведения на Бах са написани в Кьотен: Бранденбургските концерти, концертите за цигулка, оркестровите сюити, соловата музика за цигулка и за виолончело, както и много клавирна музика за клавесин или клавихорд.

През 1719 г. великият композитор Джордж Фридрих Хендел, който се е преместил в Англия, пристига в Германия, за да посети майка си. Бах иска да се срещне с Хендел, който се намира само на 30 км, но двамата известни музиканти така и не се срещат. Хендел искал да прекара ограниченото си време в Германия с майка си, която била стара и слаба, знаейки, че ще я види за последен път.

Първата съпруга на Бах, Мария Барбара Бах, умира през 1720 г. Двамата имат седем деца. Скоро след това той се жени за Анна Магдалена, от която има още тринадесет деца. Няколко от децата му обаче умират млади.

През 1723 г. Бах се премества в Лайпциг, за да поеме работата на кантор в църквата "Свети Томас" - много голяма църква в града. Като кантор той отговаря за цялата музика както в църквата "Свети Тома", така и в друга църква наблизо. Освен това е трябвало да композира музика за града. Това беше отлична работа и по-сигурна от тази в съда. Училищата бяха добри за синовете му. Бах остава в Лайпциг до смъртта си. През повечето време обичал работата си и работел много усърдно. Композирал е много кантати за църковните служби. Тези служби били много дълги и продължавали около три часа. Много от кантатите, които той пише, продължават около 30 минути, а това е само една част от службата! Имал е помощници, които са свирили на орган. Самият Бах е ръководил хора и оркестъра. Вероятно в хора е имало 16 певци, а в оркестъра - 18 музиканти. Бах пише "Страсти по Свети Матей" и "Страсти по Свети Йоан". И двете произведения, които са много дълги, разказват историята на кръстната смърт на Исус. Те са сред най-известните музикални произведения, писани някога. Той пише и кантати за специални случаи като сватби или погребения.

Животът невинаги е бил лесен и понякога е имало спорове с хората, които са управлявали църквата. Поддяконът искаше да избере някои от песнопенията, но това беше работа на кантора. Бах беше разумен човек и успяваше да постигне своето, без да си създава врагове. Друг път той спори с директора на училището (Бах трябваше да преподава в църковното училище) за това кой има право да избира ръководителите на хоровите секции. Всъщност се стига до съд и Бах печели делото.

Бах често пътува до други градове. През 1747 г. той посещава двора на пруския крал Фридрих Велики близо до Берлин. Кралят, любител на музиката, дава на Бах тема, по която да импровизира на клавесина. Бах сяда и импровизира фуга, използвайки тази тема. По-късно Бах написва много дълга композиция за флейта, цигулка и клавесин със съпровод на виолончело, състояща се от много части, които се основават на тази тема. Накрая темата се чува в 5 от 6-те гласа. Бах я нарича "Музикалноприношениеи я изпраща на краля.

Бах пише много фуги, като накрая решава да напише сборник, наречен "Изкуството на фугата". Той планира да я публикува, но умира, преди да я завърши (по-късно синът му я публикува в негова чест, като последното публикувано произведение на Бах). През последната година или две от живота си той ослепява въпреки двете операции на очите. През XIX в. повече хора започват да се интересуват от Бах и много от произведенията му са публикувани, след като той е починал преди повече от сто години.