Камерна музика

Думи за размера на групите

Тези думи се използват, за да покажат колко души играят. Те могат да се използват и за групи певци (соло, дует и т.н.):

• соло е само един изпълнител (или певец). Това обикновено не се нарича камерна музика.

• дует или дуо е произведение за два инструмента. Дуото обикновено означава произведение, в което двете части са еднакво важни. Сонатите за цигулка, сонатите за флейта и т.н. обикновено имат съпровод на пиано, но обикновено не се наричат "дуети". Клавирните дуети са за двама изпълнители на едно пиано.

• триото е произведение за три инструмента. Клавирните триа са пиеси за пиано, цигулка и виолончело. Понякога триото може да се нарича по името на един от инструментите, например: "Трио за рог" на Брамс е за валдхорна, цигулка и пиано, а не за три рога!

• квартет е произведение за четири инструмента. Струнните квартети са най-популярната форма на камерна музика. Те са за две цигулки, виола и виолончело. Клавирният квартет е за пиано, цигулка, виола и виолончело.

• квинтет е произведение за пет инструмента. Струнният квинтет може да бъде за две цигулки, две виоли и виолончело (напр. струнните квинтети на Моцарт) или за две цигулки, виола и две виолончели (напр. този на Шуберт). Клавирният квинтет е за пиано и струнен квартет (макар че квинтетът "Пъстърва" на Шуберт е необичаен: той е за пиано, цигулка, виола, виолончело и контрабас).

• секстетът е произведение за шест инструмента. Струнните секстети обикновено са за две цигулки, две виоли и две виолончели. Секстетът на Пуленк е за пиано и пет духови инструмента.

• септет е доста необичаен и може да бъде за всякаква комбинация от инструменти. Бетховен, Сен-Санс и Равел са писали септети, но за различни комбинации.

• октет е за осем инструмента. Октетът на Шуберт е за кларинет, рог, фагот, струнен квартет и контрабас. Октетът на Менделсон е за два струнни квартета.

• nonet се среща доста рядко. Луи Шпор пише нонет за цигулка, виола, виолончело, контрабас, флейта, обой, кларинет, фагот и валдхорна.

История

Камерната музика за инструменти става популярна като нещо различно от големите оркестри. Оркестърът се развива през XVII в., както и камерната музика. Композиторите пишат трио сонати, които са за два високи инструмента (например две цигулки) и съпровод континуо (обикновено клавесин и виолончело). Арканджело Корели и Йохан Себастиан Бах са автори на много трио сонати.

Йозеф Хайдн пише много струнни квартети. Той прави тази комбинация популярна. Моцарт и Бетовен също са написали някои много добри струнни квартети. Последните, написани от Бетовен, са били много трудни за свирене и разбиране, но композитори от XIX век като Шуберт, Шуман, Менделсон и Брамс са се вдъхновили от тях. През ХХ век едни от най-добрите струнни квартети са написани от Барток и Шостакович.

Свирене на камерна музика

Камерното музициране е много забавно, защото всеки играч е индивидуален. Това е като разговор в музиката. Няма диригент, така че всеки музикант трябва да слуша внимателно останалите и да се научи да свири заедно като малък екип. Освен това музикантите могат да чуят собственото си свирене по-добре, отколкото в оркестър. Някои живи композитори са написали много музика за млади играчи, които не са много напреднали. Някои от по-ранните струнни квартети на Моцарт не са много трудни и са отлично въведение в камерното свирене.