Шансон: френската песен — история, форми и композитори

Открий историята на шансоните: еволюция на френската песен, форми (балади, рондо, вирелей) и най-влиятелните композитори от Средновековието до Ренесанса.

Chanson е френската дума за "песен". Думата често се използва в музиката за означаване на всяка песен с френски думи, но по-често се използва, когато става дума за песни, чиито текстове са били озвучени от френски класически композитори.

Много често "шансони" се отнася за френските песни, които са се пеели през късното Средновековие и Ренесанса. Хората, които са пеели тези шансони, са били наричани "chansonniers". Те са имали различни форми, включително балада, рондо и вирелей. Някои композитори по онова време са обичали да поставят на музика популярна поезия. Най-ранните шансони са били двугласни, тригласни или четиригласни, като много от тях са били тригласни. През XVI в. повечето от тях са четиригласни. Понякога певците са били придружавани от инструменти.

Произход и развитие

Шансонът произхожда от средновековните традиции на трубадурите и труверите и отлуга се развива като светска форма за музикално поставяне на френска поезия. През късното Средновековие и Ренесанса песните често са събирани в ръкописи, наричани chansonniers, които са основен източник за изучаване на жанра. През XV–XVI век, с разцвета на бургуанско‑франкофламандската школа и с появата на музикалния печат (например при издатели като Pierre Attaingnant), шансонът се разпространява широко и се развива в сложни полифонични произведения.

Форми и стилови особености

В ранния период шансоните често следват т.нар. formes fixes — баладa, рондо и вирелей — при които музикалната структура е тясно свързана с поетичната форма. Характерни черти:

• полифонична текстура в Средновековието и Ренесанса (две, три или четири гласa);
• често силно словоредно и слогово съобразено поставяне на текста (слягичност, syllabic текстово изпълнение), но среща се и словоизобразяване (word-painting);
• имитация и канонична техника при композиторите от XVI век; в по-късните шансоните се появява по-хомофонно и песенно звучене;
• мелодическа простота при популярните варианти и по-сложна полифония при университетската/дворянската музика;
• инструментален акомпанимент — лютня, виола, флейта и др. — или а капела изпълнение в зависимост от контекста.

Известни композитори и образци

Сред ранните и ренесансови композитори, които развиват жанра, са имена като Guillaume de Machaut, Josquin des Prez, Clément Janequin, Claudin de Sermisy, Pierre Certon и Orlande de Lassus. Някои от най-известните образци включват многогласни шансонни цикли и популярни единични песни като Mille regretz (Josquin) или програмни ефекти в произведенията на Janequin (използване на звукови ефекти и имитации).

В модерната епоха, от XIX–XX век нататък, понятието „шансон“ се свързва и с френската градска и кабаретна песенна традиция. Някои от най-знаковите изпълнители и автори на шансон са:

• Édith Piaf — символ на френската емоционална шансонна традиция (напр. „La Vie en rose“);
• Jacques Brel (белгийски автор на френски език) — драматични, експресивни текстове („Ne me quitte pas“);
• Georges Brassens, Léo Ferré, Serge Gainsbourg, Charles Aznavour, Barbara — автори и изпълнители, които разширяват темите и музикалните средства на жанра.

Изпълнение, инструментация и разлика от „mélodie“

Шансонът обхваща широк спектър от изпълнителски практики: от а капела многогласни ансамбли до солови изпълнения с лютня, пиано, акордеон или пълна оркестрация. В традиционната градска шансонна сцена важна роля играе текстът — разказ, лична изповед или социална сатира — и начинът на поднасяне от изпълнителя (кабаретна или театрална интерпретация).

Трябва да се прави разлика между шансон и mélodie: на практика mélodie е терминът за френската изкуствена песен (art song) от XIX–XX век, обикновено по „висока“ поезия и с партитура за глас и пиано, докато шансонът е по-близо до народната/градската песенна традиция и често остава в полето на поп‑културата и кабарето.

За слушателите

Ако искате да се запознаете с жанра, полезно е да чуете примери от различни епохи:

• Ренесансови шансонни ансамбли — многогласни записи на Josquin, Janequin и Sermisy;
• Класическа градска шансонна сцена — Édith Piaf („La Vie en rose“), Jacques Brel („Ne me quitte pas“), Georges Brassens („La Mauvaise Réputation\");
• Съвременни интерпретации и адаптации, които съчетават традицията с поп, джаз и арт‑музика.

Шансонът остава жив и разнообразен жанр — от средновековните многогласни ръкописи до модерните съвременни автори — и продължава да привлича слушатели с богатството на езика, мелодията и драматургията в текста.

Въпроси и отговори

В: Какво означава френската дума "chanson"?

В: Как думата "шансон" често се използва в музиката?

В: Кога думата "шансон" се използва по-често?

В: За какво обикновено се отнася думата "шансон"?

В: Как са се наричали хората, които са пеели тези шансони?

В: Какви са били някои форми на шансоните?

В: Коя е най-ранната форма на шансоните и за колко гласа обикновено са били предназначени?

Търсене по буква