Гийом Дюфай (1397–1474) — френско-фламандски композитор на ранния Ренесанс
Гийом Дюфай (1397–1474) — водещ френско-фламандски композитор на ранния Ренесанс, ключова фигура от Бургундската школа с огромно европейско влияние.
Гийом Дюфай (произнася се "GHEE-oam Doo-FYE", понякога изписван Du Fay) е роден вероятно в Беерсел около 5 август 1397 г. и починал в Камбре на 27 ноември 1474 г.. Той е френско-фламандски композитор и музикален теоретик от ранния Ренесанс, считан за един от най-значимите творци на своето време. Дюфай принадлежи към Бургундската школа и оказва по-голямо влияние върху музиката в Европа през XV в.
Биография
За ранните години на Дюфай има ограничени и частично спорни сведения. Вероятно започва като хорал в църковни среди и рано проявява музикален талант, което му позволява да работи за различни дворове и църковни институции. През живота си пътува и служи в различни центрове на музикалната култура — в земите на Бургундия, в Италия (включително при италиански дворове и църкви) и в други европейски градове. В по-късни години се установява в катедралата в Камбре, където получава църковни титли и завършва живота си като уважаван каноник.
Творчество и стил
Дюфай пише както светска, така и църковна музика: меси, мотети, химни и песни (chansons). Някои от най-известните му творби са мотетът „Nuper rosarum flores“ — създаден за посветването на купола на катедралата във Флоренция (1436) — и популярната песен и маса „Se la face ay pale“. В творчеството си комбинира средновековни техники (като изоритъм и използване на cantus firmus) с нови похвати, които предвождат ранноренесансовата хармония и полифония.
Сред стиловите приноси на Дюфай са:
- широко приложение и развитие на техниката fauxbourdon, която води до по-ползотворно звучене на тризвучните хармонии;
- усъвършенстване на използването на cantus firmus в масите и на цикловата структура на масата;
- преход от ригидно изоритмично мислене към по-гъвкаво ползване на мелодичната линия и хомофонни пасажи;
- чувство за изразност и текстова интонация в светските песни, което прави творбите му по-достъпни за слушателя.
Влияние и наследство
Музиката на Дюфай е широко разпространена в ръкописите на XV век и служи за модел на по-късни композитори от френско-фламандската и бургундската традиция. Неговите иновации в хармонията, формата и техниките на полифония спомагат за оформянето на конвенциите на ренесансовата музика. През XIX и XX век интересът към Дюфай нараства отново — неговите творби са възстановени и записани в рамките на движението за изпълнение на ранна музика, което затвърждава мястото му в музикалната история.
Оцелели творби
До наши дни са запазени множество меси, мотети, химни и светски песни от Дюфай, които се изучават и изпълняват и днес. Те дават ясна представа за прехода между средновековната и ренесансовата естетика и илюстрират ролята му като един от ключовите строители на европейската полифонична традиция.
Дю Фай (вляво), с Жил Биншоа
Живот
От това, което пише в завещанието му, изглежда вероятно той да е роден в Бирсел, който се намира близо до Брюксел в днешна Белгия. Той е незаконородено дете на неизвестен свещеник и жена на име Мари Дю Фейт. Когато е малък, Дюфай се премества с майка си в Камбре, където живеят при роднина, който е каноник на катедралата там. Скоро Дюфай проявява музикален талант и получава музикално образование в катедралата. Той пее в нейния хор. Когато е само на 16 години, получава благодеяние като капелан в близост до Камбре. Той пътува до Констанц за среща.
От ноември 1418 до 1420 г. е поддякон в катедралата в Камбре. През 1420 г. отново напуска Камбре и работи в Римини, Италия, в дома на богато семейство. През 1424 г. се завръща в Камбре, тъй като роднината, в чиято къща е отседнала майка му, е болен. След като роднината умира, той се връща в Италия. Работи в Болоня за един кардинал. Става дякон, а след това и свещеник.
Когато през 1428 г. кардиналът е принуден да напусне Болоня, Дюфай отива в Рим, за да работи за папата. Става член на папския хор. През 1434 г. е назначен за maistre de chappelle в Савоя. Изглежда е напуснал Рим, когато папският хор имал финансови проблеми. Въпреки това през 1435 г. отново е в служба на папския хор, но този път е във Флоренция. През 1436 г. Дюфай композира празничния мотет Nuper rosarum flores - една от най-известните му композиции, която е изпълнена при освещаването на купола на катедралата на Брунелески във Флоренция.
През този период започва и дългогодишната му връзка със семейство д'Есте във Ферара, едни от най-важните музикални меценати на Ренесанса. Възможно е да се е запознал с тях по време на първия си престой в Италия. Римини се намира недалеч от Ферара и той прекарва известно време и в двата града, където получава финансова подкрепа.
По това време споровете между папата и Базелския събор продължават. Дюфай смята, че може да остане без работа, затова се връща в Камбре. За да бъде каноник в Камбре, му е необходима юридическа диплома, която получава през 1437 г.; възможно е да е учил в Торинския университет през 1436 г. Един от първите документи, в които се споменава за него в Камбре, е с дата 27 декември 1440 г., когато му дават 36 лота вино за празника на св. Не знаем колко време му е отнело да го изпие.
Дюфай остава в Камбре през 40-те години на XIV век. По същото време той е на служба и при бургундския херцог. По време на престоя си в Камбре работи заедно с Никола Гренон по пълното обновяване на музикалната колекция на катедралата. Това означава, че е трябвало да напише голяма колекция от полифонична музика за служби. Работи и в администрацията на катедралата. През 1444 г. умира майка му, която е погребана в катедралата, а през 1445 г. Дюфай се премества в дома на човека, който малко преди това е бил каноник. Той запазва този дом до края на живота си, въпреки че прекарва още шест години в Италия, където написва много от композициите си. Когато се завръща отново в Камбре, е назначен за каноник на катедралата. По това време той е най-известният композитор в Европа. Често композира музика за бургундския двор и се запознава с много по-млади композитори, които стават известни, като Бусноа, Окегем, Тинкторис и Лойсет Компер. През този период Дюфай вероятно пише месата си по песента L'homme armé, както и шансона по същата песен. Може би той пише това, когато Филип Добрия призовава за нов кръстоносен поход срещу турците, които наскоро са превзели Константинопол. Написал е и реквиемна меса около 1460 г., която е изгубена.
След няколкоседмично боледуване Дюфай умира на 27 ноември 1474 г. Той е поискал мотетът му Ave regina celorum да бъде изпълнен за него, докато умира, като между някои части да бъдат прочетени молби за милост, но не е имало достатъчно време това да бъде организирано, така че вместо това е изпълнен на погребението му. Дюфай е погребан в параклиса "Свети Етиен" в катедралата на Камбре; портретът му е издълбан на надгробната плоча. В по-късните години катедралата е разрушена, а надгробният камък е изгубен, но е намерен през 1859 г. (използван е за покриване на кладенец) и сега се намира в музея Palais des Beaux Arts в Лил.
Музика и влияние
Музиката на Дюфай се изпълнява в цяла Европа. Хората, които са искали да изпълняват музиката му, е трябвало да я напишат на ръка. По онова време не е имало печатане на ноти.
Дюфай пише църковна музика, включително меси, мотети, магнификати, химни, прости песнопения и антифони. Неговата светска (нерелигиозна) музика включва рондо, балади, виреле и няколко други вида шансон. Стилът му на композиране полага основите на следващите поколения ренесансови композитори. Някои от неговите техники са старомодни. В мотетите си той използва изоритми, които са били популярни в средновековната музика. Използва начин за хармонизиране на песнопенията, който става известен като fauxbourdon. Бил е популярен, защото е умеел да пише мелодии, които се пеят красиво.
обискирам