Хармония (музика): определение, видове и основи

Хармония в музиката: дефиниция, видове и основи — акорди, акордови прогресии, тонална, хроматична и атонална хармония; теория, примери и исторически контекст.

Хармонията означава да свирите няколко ноти заедно, за да създадете "акорди". Думата идва от гръцкото harmonia, което означава "свързвам нещата". Една мелодия сама по себе си може да звучи добре, но може да бъде "хармонизирана" чрез добавяне на акомпанимент от акорди. Изучаването на това се нарича хармонизация. Учениците по музика научават кои акорди звучат хубаво един след друг. Те се наричат "акордови прогресии". Много музикални теоретици са написали книги за хармонията.

Какво представлява хармонията

В най-общ смисъл хармонията е вертикалният аспект на музиката — начинът, по който се комбинират тонове по едно и също време. Тя включва:

• акордите (вертикални сборове от звуци);
• отношенията между акорди в прогресия (последователността от акорди);
• интервалите между гласовете и начините на гласа водене (voice leading);
• качество на звука — консонантност и дисонантност, тяхната функция и разрешаване.

Хомофония и полифония

Музиката, която се състои от мелодия и хармония под нея, се нарича "хомофонна". В известен смисъл тя е противоположна на полифоничната, което означава, че всяка част (всеки глас) е мелодия сама по себе си. Дори полифонията обаче трябва да прави приятна хармония. Хармонията, каквато я познаваме в европейската музика, е напълно развита през бароковия период (XVII в.)

Основни елементи: интервали и акорди

Човек може да изсвири акорд с три ноти, като използва 1-ва, 3-та и 5-та нота от скалата на тоналността, в която се намира музиката. Така се получава акорд, който звучи като "домашния акорд". Това означава, че за хармонията са необходими поне три ноти. В повечето случаи хомофонната музика са четири: например хорът обикновено се разделя на сопран, алт, тенор и бас или струнният квартет се разделя на цигулка 1, цигулка 2, виола и виолончело.

Някои важни понятия:

• Триада — акорд от три тона, обикновено възходяща последователност от трети (например до–ми–сол в до мажор).
• Седмичен акорд (четворен) — триада с добавена 7-ма (напр. доминант-седма G7 в C мажор); разширенията (9-та, 11-та, 13-та) са често срещани в джаз и съвременна хармония.
• Обръщение — когато не коренът, а някоя друга нота от акорда е в баса (първо/второ обръщение и т.н.).
• Терична хармония — система, при която акордите се строят чрез наслагване на трети (най-популярна в западната традиция).
• Кварта/квинтална хармония — алтернативен начин на подреждане на тоновете, използван в някои модерни стилове.

Видове хармония

Хармонията може да бъде класифицирана по различни критерии:

• Тонална хармония — хармонията, при която се използват само нотите на тоналността (напр. само белите ноти за до мажор), с централна тоналност (тонален център). Тук имаме функции като тоника (I), субдоминанта (IV) и доминанта (V).
• Хроматична хармония — хармония, в която се добавят много допълнителни резки и ниски тонове, използва се за обогатяване на звученето и за усилване на напрежението.
• Модална хармония — базирана на модуси (например дорийски, фригийски) и често срещана в народната и ранната музика.
• Атонална и серийна хармония — ако музиката не е в никаква тоналност, като например в някои произведения на Арнолд Шьонберг, тя е "атонална". Хармонията може да бъде атонална; в серийна музика тоновете следват определен ред (серия), без централна тоналност.
• Полифонична хармония — възниква естествено когато много независими мелодични линии създават хармонични съгласия и напрежения.

Функционална хармония и общи прогресии

В класическата традиция хармонията често се описва чрез функция: тоника (успокояваща), доминанта (създава напрежение) и субдоминанта (подготвя движение към доминантата). Някои често използвани класически и популярни прогресии:

• I–IV–V–I (основна тонично-доминираща последователност);
• ii–V–I (често в джаза, силно движение към тониката);
• V–I (аутентичен каданс) и IV–I (плагален каданс);
• I–vi–IV–V (популярен "50s progression").

Също така кръгът на квинтите (circle of fifths) показва често използваните движения между тоналности и между акорди.

Консонанс и дисонанс; разрешаване

Хармонията използва идеята за консонантни (спокойни) и дисонантни (напрегнати) интервали. Дисонансите обикновено се разрешават в консонанси чрез движение на един или повече гласове — това движение е сърцето на динамичната хармонична практика и дава чувство за посока и развитие в музиката.

Гласово водене и четиригласно писане

В практиката на хорова и инструментална хармония се обръща внимание на гласа водене — плавността на отделните гласове и правилното разпределение на дублиращите тонове (doubling). Някои основни правила в четиригласното писане:

• избягвайте паралелни квинти и октави между гласовете при движението им в същата посока;
• осигурете плавни мелодични линии за всеки глас с минимални големи скокове;
• при нужда удвоявайте тоничата в тонични акорди, а в доминантни акорди често удвоявайте корена или 3-та според контекста.

Хармоничен ритъм и текстура

Хармоничен ритъм означава колко бързо или бавно се сменят акордите спрямо метрото и мелодията. Промяната на хармоничния ритъм може да промени усещането за движение и напрежение в музиката. Текстурата (напр. хомофонна, полифонна, хетерофонична) също влияе върху начина, по който слушаме и разбираме хармонията.

Емоционален и стилистичен ефект

Различните хармонични решения предизвикват различни емоции — простите мажорни триади често звучат светло и стабилно, минорните — тъжно или интимно, хроматиката и сложните разширения добавят напрежение, мистерия или „цвят“. В различни исторически епохи и стилове едни и същи хармонични похвати могат да имат различно значение.

Историческо развитие и съвременни практики

Хармонията в европейската традиция се развива значително в барока и класиката и достига голямо разнообразие в романтизма със силна хроматизация и експресивност. През XX в. много композитори експериментират с разширяване или отхвърляне на тоналността — от богатите хроматични системи на поздния Романтизъм до атоналността и сериите на Арнолд Шьонберг, както и до джазовите разширени акорди и модерните подходи (полихармония, алгоритмична хармония, електронни текстури).

Практически съвети за начинаещи

• Започнете с изучаване на основните триади в мажор и минор; научете ги в различни позиции и обръщения.
• Практикувайте прости прогресии като I–IV–V–I и ii–V–I, слушайте как всяка промяна действа към тоналния център.
• Упражнявайте четиригласно писане с внимание към гласа водене и избягване на паралелни чисти интервали.
• Слушайте много различни стилове — барок, класика, романтизъм, джаз и съвременна музика — и анализирайте как е използвана хармонията.

Хармонията е обширна и многопластова тема — от основните триади и четиригласно писане до сложни хроматични и атонални системи. Разбирането ѝ дава ключ към композицията, аранжимента и интерпретацията на музика в най-различни стилове.

Въпроси и отговори

В: Какво е значението на думата "хармония"?

В: Какво е хармонизация?

В: В кой вид музика се използва мелодия с хармония под нея?

В: Колко ноти са необходими за хармонията?

Въпрос: В кой вид хармония се използват само нотите на тоналността?

В: Кой вид хармония добавя много допълнителни резки и малки тонове?

В: Възможно ли е музиката да бъде атонална и все пак да има хармонични елементи?

Търсене по буква