Цигулка

История

Думата "цигулка" е свързана с думата "виола". Цигулката не е създадена директно от инструментите, наречени виоли. Думата "цигулка" произлиза от среднолатинската дума vitula. Тя означава струнен инструмент. Смята се, че тази дума е източник и на германската "цигулка". Съвременната европейска цигулка се е променила с течение на времето от много различни струнни инструменти с лъкове. Те са донесени от Близкия изток и Византийската империя. Най-вероятно първите създатели на цигулки са взели идеи от три вида сегашни инструменти. Това са ребецът, използван от X в., ренесансовата цигулка и лирата да брачо. Тези инструменти се държали под брадичката и се свирели с лък.

През XVII век има няколко семейства лютиери, които са много добри в изработването на инструменти. Най-известните майстори на цигулки са Страдивариус, Амати и Гуарнери. Някои от инструментите, изработени от тези майстори, са запазени и до днес. Те се съхраняват в музеи по целия свят. Те са едни от най-добрите съществуващи инструменти. Цената им може да надхвърли един милион долара.

Цигулка, изработена от Страдивариус

Строителство

Най-голямата част на цигулката е дървеният корпус. То действа като резонираща кутия. Благодарение на нея вибриращите струни звучат по-силно. Много от частите на цигулката са наречени на части от тялото. Предната част се нарича "корем". Задната част се нарича "гръб". Страните са "ребрата". Струните се движат от върха на "шийката" надолу по "грифа" и нататък към "опашката". Струните преминават през моста на половината път между края на грифа и опашната част. Мостът не е закрепен към цигулката. Той се държи на място от струните. Струните го държат на място, защото са много стегнати. Ако струните са напълно разхлабени, мостът няма да се задържи. Мостът помага да се предадат вибрациите на струните надолу към тялото на инструмента. Вътре в тялото има "резонатор". Това е малко парче дърво. Прилича на малък пръст. Отива от корема към гърба. Звуковият стълб също се държи на място от струните. В средата на корема има два дълги, извити отвора. Те се наричат "f дупки". Това се дължи на формата им. Върховете на струните са навити около колчетата. Цигулката може да се настройва чрез завъртане на колчетата. Самият връх на шията се нарича спирала. Цигулките днес имат и подбрадник. Тя помага да се придържа цигулката към рамото на свирещия. Може да се използва и раменна опора. Сега те са изработени от пяна. Те имат специални крачета, които ги придържат към цигулката. Много начинаещи предпочитат да използват вместо това гъба и ластик.

За да улеснят настройването на цигулката, много хора смятат, че е полезно да имат "регулатори" за "фина настройка", когато струната е само леко разстроена. Тези регулатори минават през отвори в опашката. Те не позволяват на струните да се изплъзват при настройване.

В миналото струните се изработваха от черва. Сега те се изработват предимно от стомана или найлон. Регулаторите могат да се използват само с някои струни. Предната част на корпуса на цигулката е изработена от смърч. Задната част и страните на корпуса са изработени от клен. Лъкът може да бъде изработен от няколко вида дърво. Пример за това е пернамбуко. Някои играчи днес използват лъкове, изработени от въглеродни влакна. Лъкът се опъва с конски косми (конските косми са косми от задната част на главата на коня, известни също като грива, или от опашката на коня).

Играе

За да станете добър цигулар, са необходими години практика. Начинаещите ще започнат с пиеси и/или упражнения, които не изискват прецизна или сложна техника за дясна или лява ръка. Някои примери за пиеси, които не изискват голяма техника, са Twinkle Twinkle Little Star на Моцарт, Детска песен (немска народна мелодия) и Over the Rainbow. По време на тези "прости" песни цигуларят ще развие основните умения, необходими за всички останали техники, като например правилното държане на лъка и цигулката. Тъй като музикантът развива все по-голяма увереност и умения както в лявата, така и в дясната ръка, пиесите и упражненията ще стават все по-трудни. Когато е необходимо, те ще усвояват и техники и умения, които ще подобрят тяхното свирене. Вибрато, плавна смяна на лъка в дясната ръка и преместване.

Цигуларят трябва да се научи да поставя пръстите си на точното място, така че музиката да е "в тон". Това се нарича интонация. Музикантът ще научи и вибрато. То променя леко интонацията на всяка нота, като я прави малко по-остра (по-висока), а след това малко по-плоска (по-ниска), създавайки нещо като трептене. Това е важно в много стилове музика за създаване на настроение.

Освен скубането (pizzicato) има и много специални ефекти. Някои от тях са глисандо, портаменто и хармоника. Съществуват също така двойно спиране, акорди и скордатурно настройване.

На цигулката може да се свири както в изправено, така и в седнало положение. Когато свири солова музика, цигуларят обикновено стои. Когато свири в камерна музика или в оркестър, цигуларят седи, но това не винаги е било така. Когато е седнал, на цигуларя може да се наложи да обърне десния си крак навътре, за да не пречи на лъка.

Музика

През XVII и XVIII в. композиторите пишат много музика за соло цигулка. Много от тези композитори са били от Италия. Самите те са били цигулари. Някои от тези цигулари са Корели, Витали, Вивалди, Верачини, Джеминиани, Локатели и Тартини. В Германия Шмелцер и Бибер са написали някои много виртуозни произведения за цигулка. По-късно, в началото на XVIII в., Бах и Хендел написват много шедьоври за цигулка.

В периода на класическата музика великите композитори Хайдн, Моцарт и Бетовен пишат солови произведения за цигулка. Те създават и много камерна музика, особено струнни квартети.

В периода на романтизма са написани много виртуозни произведения за цигулка. Сред тях са концертите на Менделсон, Сен-Санс, Брамс, Брух, Виенявски, Чайковски и Дворжак. През XX век са написани много виртуозни произведения за цигулка. Сред тях са Елгар, Сибелиус, Шимановски, Барток, Стравински, Берг, Прокофиев, Шостакович, Хиндемит и Пендерецки. През XIX в. най-известният цигулар е Николо Паганини. Той композира и свири музика за цигулка, която е по-трудна от всичко, написано преди това. Хората го сравнявали с дявола, защото свирел толкова блестящо и защото изглеждал слаб и движел тялото си по странен начин.

През последните години цигулката се използва и в джаза. С това е особено известен Стефан Грапели.

Известният цигулар Ицхак Пърлман свири в Белия дом.

Известни цигулари

Някои от най-известните цигулари на миналия век са Фриц Крайслер, Яша Хайфец, Давид Ойстрах, Йехуди Менухин, Ида Хаендел и Айзък Стърн. Днес сред най-великите изпълнители са Ицхак Пърлман, Максим Венгеров, Вадим Репин, Найджъл Кенеди, Хилари Хан, Джошуа Бел и цигуларката Сара Уоткинс.

Свързани страници

• Периодичен инструмент
• Струнен инструмент