Цигулка — строеж, техника на свирене и историческа роля в музиката

Открийте всичко за цигулката — строеж, техника на свирене и историческата ѝ роля в музиката. Полезно за цигулари, любители и музиколози.

Цигулката е струнен инструмент с четири струни, на който се свири с лък. Струните обикновено са настроени на нотите G, D, A и E (перфектни кварти/квинти помежду им). Цигулката се държи между лявата ключица (близо до рамото) и брадичката. Различните ноти се изсвирват с пръсти (натискане на струните) с лявата ръка, а с дясната се свири на лък. За разлика от китарата, при нея няма фризове или други маркери върху грифа.

Цигулката е най-малкият и най-високочестотен струнен инструмент, който обикновено се използва в западната музика. Човек, който свири на цигулка, се нарича цигулар. Лице, което изработва или ремонтира цигулки, се нарича лютиер.

Строеж и основни части

Типичната оркестрова цигулка има тялo от дърво (обикновено клен за корпуса и ела за днището), шия, грифа (фингърборд, обикновено ебеново дърво), поредица от заливащи части и принадлежности: главичка (scroll), кутия с резонанс, отворите във формата на "f" (f-holes), струнотримач (tailpiece), мостче (bridge), струни и лък. Вътре в инструмента има важни елементи като лагерната колона (sound post) и бас лъч (bass bar), които влияят съществено на звука и устойчивостта на тялото.

Струните могат да бъдат от различни материали: традиционно от черво (gut), днес често стоманени или синтетични ядра с метално навиване. Видът на струните променя тембъра — от по-топъл и "класически" до по-ярък и устойчив. Лъкът традиционно е направен от дърво (например пернамбуко) и конски косъм; съществуват и съвременни лъкове от карбон или други синтетични материали.

Техника на свирене

Позицията и захватът са ключови: инструментът се поддържа между брадичката и рамото, лъкът се държи с дясната ръка с гъвкав захват, позволяващ контрол над натиска и посоката. Левичарите свирят със съответна адаптация.

Основни техники на дясната ръка (лък):

• Legato — свързано движение на лъка, за пълно звучене.
• Detache — отделни, ясни тонове с един замах на лъка.
• Staccato — къси, отделени тонове чрез бързи, контролирани удари.
• Spiccato и Sautillé — отделяне на лъка от струните за скачещо звучене.
• Col legno — удряне по струните с дървото на лъка (ефектно, рядко използвано).

Техники на лявата ръка:

• Позиции и смяна на позицията (shifting) — преместване на ръката за достигане на по-високи ноти.
• Вибрато — контролирано трептене, което придава топлина и изразителност.
• Double stops и тройни/четворни акорди — свирене на две или повече струни едновременно.

Постепенното усвояване на тези техники позволява свирене в различни стилове — от барокова орнаментика до виртуозни романтични концертни творби и съвременни експерименти.

Историческа роля и развитие

Цигулката има дълга история: подобни струнни инструменти съществуват от почти 1000 години, но съвременната форма на цигулката е на около 400 години. По времето, когато през XVII век започват да се формират модерните оркестри, цигулката е почти напълно развита. Известни лютиери като Амати, Страдивари и Гуарнери довеждат строежа до високо майсторство — техните инструменти и днес се считат за еталон за тембър и резонанс.

Тя се превръща в най-важния оркестров инструмент - всъщност почти половината от инструментите в оркестъра са съставени от цигулки, които са разделени на две секции: "първи цигулки" и "втори цигулки". Почти всеки композитор пише за цигулка, независимо дали като солов инструмент, в камерната музика, в оркестровата музика, в народната музика и дори в джаза. Множество големи концертни произведения (концерти за цигулка) и сонати са станали централна част от соловия репертоар.

Освен в европейската класическа традиция, цигулката играе значителна роля и в други музикални култури. В някои арабски и близкоизточни ансамбли цигулката се използва за адаптиране и изпълнение на мелодии; също така там съществуват местни бузуки-подобни или лъкови инструменти (например kamancheh), които споделят техники и звукови идеи с цигулката. В народната музика на много страни (Балкани, Източна Европа, Индия, Близкия изток) цигулката/нейните варианти носят характерен локален колорит.

Видове цигулки и размери

Цигулки се произвеждат в различни размери — 4/4 (пълен размер), 3/4, 1/2, 1/4 и по-малки — за деца и ученици. Има и електрически цигулки, които позволяват директно усилване и използване на електронни ефекти. Модерните майстори също експериментират с материали и строеж за по-голяма здравина и стабилност при променлив климат.

Поддръжка, настройка и ролята на лютиера

Настройката се извършва с помощта на машинки (pegs) и/или фини тунинги на струнотримача; основната настройка е в перфектни квинти (G–D–A–E). Лютиерът (свързан с лютиер в оригиналния текст) поддържа, ремонтира и настроява инструмента, заменя мостчета, регулира лагерната колона и извършва по-фината работа, която гарантира добър тон и издръжливост. Редовната смяна на струните, почистване на инструмента и проверка на лъка са важни за дълъг живот и качествен звук.

Културно и музикално значение

Цигулката е изиграла и продължава да играе централна роля в развитието на музикалния репертоар и изпълнителската култура. От бароковите концерти на Вивалди, до виртуозните концерти на Паганини и романтичните и модерни творби — цигулката позволява огромен диапазон на изразяване. В народните традиции тя е водещ инструмент в танцови и вокални ансамбли, а в съвременната сцена — важен елемент в джазови, фюжън и експериментални формации.

Понякога цигулката се нарича "цигулка". Някой, който свири на нея, е "цигулар". Съществува дори глагол "fiddle", който означава "свиря на цигулка". Тази дума може да се използва като прякор на цигулката. Правилно е да се използва, когато се говори за народна музика.

Заключение

Цигулката е инструмент с богата история, сложен строеж и голям технически и емоционален диапазон. Тя съчетава майсторството на лютиерите, техниката и изразността на изпълнителя и разнообразието на стиловете, в които може да участва — от камерна зала до фолклорен празник или съвременен музикален експеримент.

История

Думата "цигулка" е свързана с думата "виола". Цигулката не е създадена директно от инструментите, наречени виоли. Думата "цигулка" произлиза от среднолатинската дума vitula. Тя означава струнен инструмент. Смята се, че тази дума е източник и на германската "цигулка". Съвременната европейска цигулка се е променила с течение на времето от много различни струнни инструменти с лъкове. Те са донесени от Близкия изток и Византийската империя. Най-вероятно първите създатели на цигулки са взели идеи от три вида сегашни инструменти. Това са ребецът, използван от X в., ренесансовата цигулка и лирата да брачо. Тези инструменти се държали под брадичката и се свирели с лък.

През XVII век има няколко семейства лютиери, които са много добри в изработването на инструменти. Най-известните майстори на цигулки са Страдивариус, Амати и Гуарнери. Някои от инструментите, изработени от тези майстори, са запазени и до днес. Те се съхраняват в музеи по целия свят. Те са едни от най-добрите съществуващи инструменти. Цената им може да надхвърли един милион долара.

Цигулка, изработена от Страдивариус

Музика

През XVII и XVIII в. композиторите пишат много музика за соло цигулка. Много от тези композитори са били от Италия. Самите те са били цигулари. Някои от тези цигулари са Корели, Витали, Вивалди, Верачини, Джеминиани, Локатели и Тартини. В Германия Шмелцер и Бибер са написали някои много виртуозни произведения за цигулка. По-късно, в началото на XVIII в., Бах и Хендел написват много шедьоври за цигулка.

В периода на класическата музика великите композитори Хайдн, Моцарт и Бетовен пишат солови произведения за цигулка. Те създават и много камерна музика, особено струнни квартети.

В периода на романтизма са написани много виртуозни произведения за цигулка. Сред тях са концертите на Менделсон, Сен-Санс, Брамс, Брух, Виенявски, Чайковски и Дворжак. През XX век са написани много виртуозни произведения за цигулка. Сред тях са Елгар, Сибелиус, Шимановски, Барток, Стравински, Берг, Прокофиев, Шостакович, Хиндемит и Пендерецки. През XIX в. най-известният цигулар е Николо Паганини. Той композира и свири музика за цигулка, която е по-трудна от всичко, написано преди това. Хората го сравнявали с дявола, защото свирел толкова блестящо и защото изглеждал слаб и движел тялото си по странен начин.

През последните години цигулката се използва и в джаза. С това е особено известен Стефан Грапели.

Известният цигулар Ицхак Пърлман свири в Белия дом.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява цигулката?

Въпрос: На колко години е съвременната цигулка?

В: Кой свири на цигулка?

Въпрос: Какво означава "цигулка"?

Въпрос: Кой произвежда или ремонтира цигулки?

В: Колко инструмента съставляват един оркестър?

В: Каква роля играе в европейската музика?

Търсене по буква