Сергей Прокофиев

Ранен живот

Прокофиев е роден в образовано семейство и майка му много рано забелязва музикалните дарби на сина си. Баща му е агроном с висше образование, който ръководи стопанството на своя работодател в украинската степ. Майка му свири на пиано сравнително добре по мнението на сина ѝ. Младият Сергей започва да композира в много ранна възраст. До единадесетгодишна възраст той е написал две опери и поредица от малки пиеси за пиано, които по-късно нарича "малки кученца". Скоро започва да пише музика с необичайни времеви сигнатури и с необичайни промени в тоналността.

Официалното музикално образование на Прокофиев започва, когато като малък взема уроци от Райнхолд Глиер. През 1904 г. заминава да учи в Консерваторията в Санкт Петербург. Той е блестящ студент, но често не е съгласен с начина, по който преподават професорите. Било му скучно от уроците по оркестрация от Римски-Корсаков и уроците по контрапункт от Лиадов, въпреки че можел да научи повече от тези велики мъже. Основните му приятели са композиторите Николай Мясковски и Борис Асафиев. Той често им показвал най-новите си клавирни композиции, които звучали много модерно. Много от вестникарските критици в Санкт Петербург не харесват музиката му, докато други смятат, че той е многообещаващ и със сигурност ще бъде "футурист".

Лятото на 1909 г. Прокофиев прекарва у дома си в малкото руско селце Сонцовка в днешна Украйна, където баща му е управител на имение. Работи по начин, който ще бъде характерен за него през целия му живот: води си грижливо дневник до средата на 30-те години на ХХ век, е отличен шахматист и писател, постоянно прави промени в редица свои по-ранни произведения. Често заимствал музика от една композиция и я поставял в друга или използвал незавършени произведения в нови композиции.

Когато се завръща в Санкт Петербург, взема уроци по пиано от преподавателката в Санктпетербургската консерватория Анна Есипова. Тя работи усилено, за да го дисциплинира в свиренето му, въпреки че той не оценява усилията ѝ. Взема уроци по дирижиране и от Николай Черепнин, който го научава да харесва късноромантични композитори като Скрябин и Дебюси. Самият той пише някои произведения в този стил, но повечето от музиката, която пише по това време, звучи много рязко и дисонантно и въпреки че става доста известен, много хора я ненавиждат. Когато завършва обучението си в Консерваторията, той печели нейната най-голяма награда (наградата "Рубинщайн") със своя Първи концерт за пиано, въпреки че изпитващите трудно се съгласяват с него и Римски-Корсаков казва, че Прокофиев е "талантлив, но незрял".

Прокофиев пътува до Лондон, където се запознава с много известни хора, включително с Дягилев, който има много опитна балетна група, наречена Ballets Russes. Композиторът Игор Стравински пише балетна музика за танцьорите на Дягилев. Прокофиев особено харесва "Пролетно обредно хоро" на Стравински и то оказва влияние върху неговата музика. Той написва операта "Комарджията" по романа на Брусилов, но певците и оркестърът не разбират музиката му и отказват да я изпълнят. Едно от първите произведения на Прокофиев, което става известно в целия свят, е неговата Първа симфония, известна като Класическата симфония. Той прави така, че музиката да звучи като тази на композитори от класическия период като Хайдн. Тази симфония е много популярна и днес.

Той композира музиката в "Петър и вълкът

Америка и Европа (1918-1936)

През 1917 г. се провежда Руската революция. В страната цари хаос, затова Прокофиев заминава за САЩ. След четиримесечно пътуване през Транссибирската железница, Токио и Сан Франциско, той пристига в Ню Йорк. Първият му истински успех идва благодарение на връзките му със Сайръс Маккормик в Чикаго. Първата му голяма поръчка е операта "Любовта към три портокала" за Чикагската лирическа опера. Тя е популярна в Чикаго, но не и в Ню Йорк, където той наистина иска да си създаде репутация. Скоро заминава за Париж, за да се види отново с Диагалев, с когото се е запознал по-рано в Лондон. Първият му балет за него е "Ала и Лоли", който не се харесва на Диагалев и той не го изпълнява. По-късно този балет се превръща в "Скитска сюита" на Прокофиев. Следващият му балет е по-успешен - "Приказка за шута". Пише и Третия си концерт за пиано, който е най-популярният му концерт за пиано. Прокофиев живее от време на време в Париж в продължение на четиринадесет години, но често ходи на турнета, изпълнявайки произведенията си за пиано. През 1928 г. за първи път е изпълнена Третата му симфония, голяма част от която е базирана на музиката от операта му "Огненият ангел", която никога не е изпълнявана изцяло приживе. В края на 20-те години на ХХ век е поканен отново в Русия. Въпреки че много съветски хора се опитват да го убедят да остане там, той решава да остане на Запад, където започва да прави много успешна кариера. Едва след като 1936 когато най-накрая решава да се върне в Русия. Животът в Съветския съюз не е бил лесен за всички видове творци, като музиканти, поети, писатели и филмови дейци. От композиторите се е очаквало да пишат музика, която да направи обикновените хора щастливи и да ги накара да се чувстват горди със страната си и с комунистическата революция. Всяка музика, която не постигаше това, беше наричана "упадъчна" или "формалистична". Много творци са били наказвани за това, че са създавали произведения, които не са изпълнявали това, което социалистическите политици са очаквали от тях. Прокофиев никога не се е интересувал от политика и е смятал, че политиците ще го оставят на мира, за да може да пише музиката, която му харесва.

СССР: (1936-1953)

След завръщането си в Русия Прокофиев се установява в Москва. Написва няколко детски пиеси, включително "Петър и вълкът". Помолен е да напише музика за два важни юбилея: 20-годишнината от революцията и 100-годишнината от смъртта на Пушкин. Той полага големи грижи за тази музика. Голяма част от написаното от него е трябвало да бъде режисирано от Мейерхолд, но Мейерхолд е арестуван, а по-късно измъчван и убит, така че целият проект така и не се осъществява. Част от музиката, написана за стогодишнината на Пушкин, по-късно е използвана в операта му "Война и мир", балета "Каменното цвете" и "Симфонични валсове". Написва и много голямо произведение, наречено "Кантата за двадесетата годишнина от Октомврийската революция", в което използва думи на Маркс, Ленин и Сталин за общо 500 изпълнители. Музиката включва реалистични ефекти като изстрели от пистолети, картечен огън и сирени. Въпреки това много критици твърдят, че музиката е вулгарна, и тя е изпълнена едва през 1966 г., дълго след смъртта на Прокофиев. Той се опитва да зарадва съветските власти, като написва "безопасна" опера, наречена "Аз съм син на трудовия народ", но политиците я спират още по време на първите прослушвания. Операта щяла да бъде поставена от Мейерхолд, но това отново не се случва, защото Мейерхолд е арестуван и екзекутиран.

Втората световна война е време на промяна за Прокофиев по няколко причини. През 1941 г. бракът му с Лина Любера е прекратен и новата му спътница Мира Менделсон, а по-късно и съпруга, го придружава през последните години от живота му. Лина е чужденка, а по това време браковете с чужденци са незаконни (забранени). През 1948 г. тя е арестувана, обвинена в шпионаж и изпратена в трудов лагер. От друга страна, Мира е живяла през целия си живот в съветската система и е била много по-наясно как да оцелее в политически натовареното време. През 1945 г., малко след премиерата на Петата си симфония, той получава инсулт, който поставя началото на период на влошено здраве. Той прекарва много време извън Москва, където не е безопасно. Първите признаци, че здравето му ще бъде влошено, се появяват в Алма-Ата през 1943 г., когато получава припадък. Бил е работохолик и това, както и натискът, оказван върху него от съветската система, го принуждават да се оттегли от активния социален живот в Москва. Прокофиев живее с Мира до края на живота си. Лина е освободена от трудовия лагер след смъртта на Сталин. По-късно тя напуска Съветския съюз и умира в Лондон през 1989 г.

По време на войната Прокофиев създава много от най-добрите си произведения. Той пише последните си сонати за пиано, както и оперите "Завещание в манастир след Шерикан" и "Война и мир" (по романа на Толстой), пише филмовата си музика за филмите на Айзенщайн "Александър Невски" и "Иван Грозни" и композира Петата си симфония. Първото изпълнение на тази симфония, дадено на 13 януари 1945 г., е последният път, когато той дирижира публично. Прекарва остатъка от живота си в къща в провинцията на запад от Москва, въпреки че през последните зими живее в Москва близо до лекарите си. Дори и през тези последни години не успява да намери покой. Терорът на Сталин се отразява сериозно на всички съветски творци. През 1948 г. комитет на Комунистическата партия се изказва срещу няколко съветски композитори, сред които и Прокофиев. Те заявяват, че музиката му е "формалистична" и "чужда" на съветския народ. Не е разрешено да се изпълнява операта му "Война и мир", защото не е нито достатъчно лирична, нито достатъчно патриотична. Произведенията, които пише през последните си години, са предимно такива, които политиците официално одобряват. Последната му голяма творба от този период е Симфония-концерт за виолончело и оркестър, в която е използвана много музика от неуспешната Соната за виолончело, и значително преработена с помощта на виолончелиста Мстислав Ростропович.

Прокофиев умира от мозъчен кръвоизлив на 5 март 1953 г. Смъртта му почти не се споменава във вестниците, защото на същия ден умира диктаторът Йосиф Сталин.