Александър Сергеевич Пушкин е роден на 6 юни (26 май по стар стил) 1799 г. в Москва и умира на 10 февруари 1837 г. (29 януари по нов стил) в Санкт Петербург. Той е руски поет, прозаик, драматург и писател на разкази.
Мнозина смятат, че той е най-великият руски поет. Той поставя началото на великата традиция на руската литература. Пушкин пише по начин, по който никой друг руснак не е писал преди това: той използва руския език, както се говори, вместо да пише в стил, основан на стари църковни книги. Влиянието му върху други руски писатели е огромно и няколко руски композитори създават музикални произведения по негови разкази и стихотворения. Поезията му е много трудно да бъде преведена добре на други езици, тъй като думите са изпълнени със специални значения в руската култура. Романите му, особено "Евгений Онегин", се четат много.
Пушкин е правнук на африкански роб на цар Петър Велики. Убит е в дуел през 1837 г. на 37-годишна възраст.
Живот и образование
Пушкин израства в благородническо семейство и получава образование в Лицейa в Царско Село (днес част от Пушкин край Санкт Петербург), където формира първите си литературни интереси и контакти с хора от висшето общество. Образованието в Лицея и атмосферата на епохата оказват силно влияние върху творческия му път и стил.
Литературно творчество
Творчеството на Пушкин обхваща поезия, разкази, роман в стихове и драматургия. Някои от най-известните му произведения са:
- Руслан и Людмила — ранна епична поема, която го прави популярен още като млад поет.
- Евгений Онегин — роман в стихове, считан за шедьовър на руската литература; в него Пушкин съчетава лиричност, социален анализ и дълбок психологизъм.
- Борис Годунов — историческа драма, оценена като важен принос към руския театър и историческата публицистика.
- Капитанската дъщеря — исторически роман, в който авторът разказва за Пугачовското въстание и съдбата на обикновените хора в бурни времена.
- Няколко значими разказа, като „Пиковая дама“, и множество кратки стихотворения и епиграми.
Стил и принос към езика
Една от най-важните заслуги на Пушкин е модернизацията на руския литературен език. Той въвежда говорния език и гъвкавата синтактична форма в литературната употреба, създавайки модел, който става норма за следващите поколения писатели. Неговият стил е ясен, богат на образи и често ироничен; Пушкин съчетава романтична интензивност с реализъм и психологическа дълбочина.
Обществена и политическа позиция
Пушкин е човек на своето време: той е критичен към бюрокрацията и самодържавието, но не се присъединява пряко към революционните движения. Неговите антиправителствени настроения, литературни сатири и връзки с мислещи хора водят до наблюдение от властите и до периоди на частичен ограничен творчески живот и дори заточение в южните губернии на Русия.
Личен живот и смърт
През 1831 г. Пушкин се жени за Наталия Гончарова. Бракът му е бурен и често съпътстван от слухове и интриги в светските среди. Последните години на живота му са белязани от нарастващо напрежение около честта и семейната репутация — в края на краищата той загива от раните, получени при дуел с френския офицер Барон Жорж д'Антес, на 29 януари (10 февруари нов стил) 1837 г.
След смъртта му тялото му е положено в Санктпетербургския Александро-Невски манастир (Тихвинското гробище), където много по-късно се появяват паметници в негова чест.
Наследство и влияние
Влиянието на Пушкин върху руската култура е неизмеримо: той не само модернизира езика, но и задава теми, стилове и литературни модели, които следват Гогол, Достоевски, Толстой и много други. Неговите произведения вдъхновяват композитори (например оперите „Евгений Онегин“ от П. И. Чайковски и „Борис Годунов“ от М. П. Мусоргски), художници и режисьори. Днес Пушкин е национален символ на руската литература и една от най-видимите фигури в световната културна история.
Неговите творби продължават да се изучават, адаптират и превеждат по целия свят, макар преводите да не винаги успяват да предадат всички нюанси на оригиналния руски език и културните препратки, които са толкова важни за пълното разбиране на текстовете му.

