Евгени Онегин
Евгений Онегин (на руски: Евге́ний Оне́гин, Евгений Онегин) е роман в стихове от Александър Пушкин.
Той е класика на руската литература. Публикувана е на части между 1825 и 1832 г. Първото пълно издание е публикувано през 1833 г., а приетата в момента версия се основава на публикацията от 1837 г.
Почти цялото произведение е съставено от 389 строфи в ямбичен тетраметър с необичайната римна схема "AbAbCCddEffEgg". Тази форма е станала известна като "Онегинска строфа" или "Пушкински сонет".
Историята се разказва от разказвач (леко измислена версия на Пушкин), чийто тон е образован, светски и интимен. На моменти разказвачът се отклонява от темата, коментирайки аспекти от социалния и интелектуалния свят. Това спомага за развитието на героите и драматизма на сюжета.
Сюжетната линия
Онегин, благородник, който току-що е поел имението на чичо си, е прекрасен млад денди, но е отегчен и циничен. Той не цени срамежливата, книжна Татяна Ларина. Скоро след срещата им тя разкрива душата си на Онегин в писмо. Тя изразява любовта си към него.
Онегин не отговаря. Когато се срещат лично, той отхвърля нейните ухажвания. Тази прочута реч често е наричана "проповедта на Онегин" Той признава, че писмото е трогателно, но казва, че бракът бързо би му омръзнал и може да предложи на Татяна само приятелство. Съветва я да запази по-голям емоционален контрол в бъдеще, за да не се възползва друг мъж от невинността ѝ.
С развитието на живота им. Животът му се разпада, след като убива най-добрия си приятел в дуел. От друга страна, нейният живот процъфтява.
Минават години и той посещава обществен бал в Санкт Петербург. Вижда красива жена, която привлича вниманието на всички. Той разбира, че тя е Татяна. Сега тя е омъжена за престарял княз. Той е обсебен от идеята да спечели нейната любов, въпреки че тя е омъжена. Опитите му обаче са отхвърлени. Пише ѝ няколко писма, но не получава отговор.
В крайна сметка Онегин успява да види Татяна и ѝ предлага да подновят предишната си любов. Тя си спомня за дните, в които може би са били щастливи, но това време е отминало. Онегин повтаря любовта си към нея. Колеблива за момент, тя признава, че все още го обича, но няма да му позволи да я съсипе. Тя заявява решимостта си да остане вярна на съпруга си. Оставя го да съжалява.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява "Евгений Онегин"?
О: "Евгений Онегин" е роман в стихове на Александър Пушкин и е класика на руската литература.
В: Кога е публикуван "Евгений Онегин"?
О: Публикуван е на части между 1825 и 1832 г.
В: Кога е публикувано първото пълно издание на "Евгений Онегин"?
О: Първото пълно издание е публикувано през 1833 г.
В: На какво се основава приетата в момента версия на "Евгений Онегин"?
О: Приетата понастоящем версия се основава на изданието от 1837 г.
В: Каква е римната схема на строфите в "Евгений Онегин"?
О: Схемата на римуване на строфите в "Евгений Онегин" е "AbAbCCddEffEgg", която е известна като "Онегинска строфа" или "Пушкински сонет".
Въпрос: Кой разказва историята в "Евгений Онегин"?
О: Историята се разказва от разказвач, който е леко измислена версия на Пушкин.
В: Какъв е тонът на разказвача в "Евгений Онегин"?
О: Тонът на разказвача в "Евгений Онегин" е образован, светски и интимен. На моменти разказвачът се отклонява, коментирайки аспекти от социалния и интелектуалния свят, за да подпомогне развитието на героите и драматизма на сюжета.