Какво е цензура: дефиниция, видове и влияние върху свободата на словото
Разберете какво е цензура, нейните видове и как влияе върху свободата на словото — факти, примери и дебат за границите на публичния дискурс.
Цензурата е, когато даден орган (например правителство или религия) прекъсва или потиска комуникацията.
Това се прави повсеместно. Всички държави, религии и общества имат своите граници за това какво може да се каже, напише или съобщи чрез изкуство, а в днешно време и чрез компютър.
Някои факти са променени или премахнати умишлено. Това може да се направи, защото се смята за неправилно, вредно, чувствително или неудобно за правителството или друг орган. Това може да бъде направено по различни причини.
Цензорът е човек, чиято работа е да преглежда всички видове медии и да премахва материали. Има много причини за цензуриране, като например защита на военни тайни, спиране на неморални или антирелигиозни произведения или запазване на политическата власт. Цензурата почти винаги се използва като обида и има много дебати за това какво е цензура и кога е добре да се прави.
Когато има свобода на словото и свобода на печата, повечето информация може да бъде публикувана. Дори в развитите страни с голяма свобода на печата обаче има неща, които не могат да бъдат публикувани. Например на журналистите обикновено не е позволено да публикуват много тайни за армията, като например къде ще бъдат изпратени войниците на мисия. В някои държави порнографията се цензурира, защото се смята за неморална. По тези причини правителството може да арестува всеки, който я публикува.
Какво представлява цензурата днес
Цензурата включва всяко действие, което ограничава достъпа до информация или възможността за нейното разпространение. Това може да бъде официално законодателство, предписания от религиозни институции, доброволни решения на издатели и платформи или самостоятелно ограничение от авторите и журналистите (самоцензура).
Видове цензура
- Държавна цензура – забрани, блокирания и наказания, налагани от правителството.
- Религиозна и морална цензура – премахване на материали, които се смятат за богохулни или неморални.
- Военна и национална сигурност – ограничаване на информация, свързана с отбраната и операциите, за да се защитят животи и стратегии.
- Корпоративна цензура – модериране и премахване на съдържание от частни компании (медии, социални мрежи), често поради правила за общността или бизнес интереси.
- Самоцензура – кога журналисти, писатели или художници умишлено избягват определени теми от страх или съображения за безопасност и възможни последици.
- Технологична цензура – филтри, блокади на сайтове, алгоритмично скриване или приоритизиране на съдържание в интернет.
Причини и мотиви за цензура
Мотивите могат да бъдат различни и често конкуриращи се:
- Защита на националната сигурност и военни тайни.
- Пазене на обществена моралност (например защита на деца от неподходящо съдържание).
- Запазване на политическата власт и ограничаване на критиката.
- Предотвратяване на разпространението на реч на омразата, насилие и фалшива информация.
- Комерсиални интереси и защита на търговски тайни.
Влияние върху свободата на словото и обществото
Цензурата може да има значително въздействие:
- Ограничаване на знанията – обществеността не получава пълна или вярна информация.
- „Охлаждащ ефект“ – хората се страхуват да изразяват мнения, което намалява публичния дебат и критичното мислене.
- Манипулация на историческата памет – премахване или промяна на факти, които оформят разбирането за миналото.
- Социална маргинализация – гласове на малцинства и уязвими групи могат да бъдат заглушени.
- Борба с вредна информация – в някои случаи ограничаването предотвратява разпространението на опасни или подвеждащи материали (примерно паника по време на криза).
Законодателни и етични граници
В демократичните общества свободата на словото обикновено е защитена, но не е абсолютно право. Закони често позволяват ограничения с цел защита на други права – например неприкосновеност на личния живот, обществен ред и сигурност. Спорните въпроси включват къде да бъде поставена границата между допустима регулация и неправомерен натиск върху медиите.
Цензура в дигиталната ера
Интернет промени формите и мащаба на цензурата:
- Държави блокират уебсайтове и социални мрежи, филтрират ключови думи и наблюдават онлайн активността.
- Платформи за социални медии прилагат модерация чрез алгоритми и човешки модератори, което води до спорове за прозрачност и пристрастност.
- Технологии като криптиране, VPN и децентрализирани мрежи се използват за заобикаляне на цензурата.
Как обществото може да реагира
- Прозрачност и отчетност на решенията за премахване на съдържание.
- Законова защита за журналисти и източници, както и силни независими медии.
- Образование по медийна грамотност, за да се разпознава манипулация и цензура.
- Използване на технологии за защита на свободния обмен на информация и правна защита чрез независими съдилища и международни институции.
Заключение
Цензурата е многообразно явление с както позитивни, така и негативни последствия. Докато защитата на сигурността и непълнолетните може да налага някои ограничения, прекомерната или непрозрачна цензура подкопава свободата на словото, обществената дискусия и демократичните процеси. Балансът между защита и свобода е предизвикателство за всяко общество и изисква открит дебат, ясни правила и независими механизми за контрол.
Цензурирани вестникарски статии от португалския вестник "Noticias da Amadora", 1970 г.
Заглавна страница на Index Librorum prohibitorum, списък на книгите, забранени от Католическата църква, публикуван през 17 век
Причини
Най-често нещата се цензурират по една или повече от следните причини:
- Морална цензура: Смята се, че някои факти може да са неподходящи за аудиторията. Има много държави, които ограничават лицата, които могат да гледат порнография. Освен това може да е забранено да се показват или да се пише за определени форми на порнография, като например детска порнография. Неприличните думи могат да бъдат забранени. От около 1960 г. групи за натиск се опитват да спрат употребата на някои думи в полза на други. Това се е случило най-вече с думи, които описват раса и пол.
- Военна цензура: По време на война всички новинарски репортажи могат да бъдат цензурирани. Това се прави, за да се гарантира, че врагът не може да получи информация, която може да се използва за планиране на нападение. Много често това включва числеността на военните части, но също и използваните стратегии и тактики.
- Политическа цензура: Правителството (или политическа партия) може да забрани достъп до определени видове информация. Това се прави, за да се избегнат бунтове или неудобства.
- Религиозна цензура: Често съществува доминираща религия, която премахва или променя определени видове информация. Примери за това са Ватиканът, който цензурира Галилео Галилей, или иранският аятолах Хомейни, който забранява "Сатанински стихове" - роман на Салман Рушди. В Румъния в много училища вече не се преподава еволюцията, а в много училища в САЩ и Обединеното кралство отказват да обсъждат креационизма.
- Корпоративна цензура: (Често големи) предприятия спират публикуването на материали, защото те показват някои от техните бизнес идеи или служители в лоша светлина, а лошата светлина не е добра.
Дебати
Има много спорове за това кога трябва да се допуска цензура. Например президентът на САЩ Ричард Никсън цензурира вестник "Ню Йорк Таймс", когато той се опитва да публикува статии за "Документите на Пентагона" - група секретни военни документи, които показват, че Никсън и военните са лъгали за войната във Виетнам. Върховният съд по делото "Ню Йорк Таймс Ко срещу САЩ" отменя цензурата, като заявява, че Никсън не е показал, че това би било опасно за военните, а само смущаващо. В други държави журналисти и блогъри (които обикновено не се разглеждат като журналисти) понякога са арестувани за това, че са казали лоши неща за правителството. В Египет Карим Амер е известен с това, че обижда исляма и нарича президента на Египет Хосни Мубарак диктатор.
Неправителствена цензура
Правителствата не са единствените, които цензурират информация. Например, когато историческият факултет на колежа Мидълбъри не позволи на преподавателите да приемат Уикипедия като източник в статиите си, някои казаха, че това е цензура. Това беше така, защото катедрата казваше на професорите (които обикновено имат академична свобода) какви произведения трябва или не трябва да приемат. Понякога дадена група или уебсайт не допускат някои факти, статии и снимки, които според тях не трябва да се виждат. Има много спорове относно разликата между цензура и редактиране, т.е. решаване какво трябва или не трябва да се публикува.
Цензура на знанието
Понякога има цензура на знанието, защото се смята, че достъпът до него може да навреди на обикновения човек.
Списание Slate пише, че през XVIII в. съветът на френския крал спира разпространението на "Енциклопедия", защото тя "руши кралската власт и насърчава духа на независимост и бунт".
От юни 2015 г. китайското правителство блокира китайскоезичната Уикипедия.
На 16 юли 2019 г. National Post публикува статия за жена, на която е забранено да посещаваТwitter. Линдзи Шепърд, която е описвана като защитник на свободата на словото, твърди, че Twitter твърде охотно цензурира десни обществени фигури. Шепърд е била асистент в университета Уилфрид Лориер.
Свързани страници
- Филмова цензура
- Цензура от страна на Google
- Репортери без граници
- Wikileaks
Въпроси и отговори
В: Какво представлява цензурата?
О: Цензура е, когато орган на властта (например правителство или религия) или друга група прекъсва или потиска комуникацията. Това може да се прави по различни причини, като например защита на военни тайни, спиране на неморални или антирелигиозни произведения или запазване на политическата власт.
В: Кои са цензорите?
О: Цензорите са хора, чиято работа е да преглеждат всички видове медии и да премахват материали, които са счетени за неправилни, вредни, чувствителни или неудобни от правителството или друг орган.
В: Винаги ли цензурата се възприема като обида?
О: Да, цензурата почти винаги се използва като обида и има много дебати за това какво е цензура и кога е нормално да се прави.
Въпрос: Има ли някакви ограничения за това какво може да се публикува в държавите със свобода на словото и печата?
О: Дори в развитите страни с голяма свобода на печата има някои неща, които не могат да се публикуват. Например на журналистите обикновено не се разрешава да публикуват много тайни за армията, а порнографията може да бъде цензурирана в някои страни, защото се смята за неморална.
Въпрос: Какво се случва, ако някой публикува нещо, което е било цензурирано?
О: Ако някой публикува нещо, което е било цензурирано, може да бъде арестуван от правителството.
В: Защо правителствата цензурират определени материали?
О: Правителствата цензурират определени материали, за да защитят военни тайни, да спрат неморални или антирелигиозни произведения и да запазят политическата си власт.
В: Как цензурата влияе на обществото днес? О: Цензурата влияе на обществото днес, като ограничава достъпа до информация, което може да доведе до липса на знания по важни теми и въпроси в обществото. Тя също така ограничава творчеството, като не позволява определени форми на изразяване да бъдат споделяни публично, което може да ограничи артистичното развитие на общността.
обискирам