Encyclopédie, ou dictionnaire raisonné des sciences, des arts et des métiers (на английски език: Encyclopedia, or a Systematic Dictionary of the Sciences, Arts, and Crafts) е обща енциклопедия, публикувана във Франция между 1751 и 1772 г. Пълното ѝ заглавие е Encyclopédie, ou Dictionnaire raisonné des sciences, des arts et des métiers, par une société de gens de lettres, mis en ordre par M. Diderot de l'Académie des Sciences et Belles-Lettres de Prusse, et quant à la partie mathématique, par M. d'Alembert de l'Académie royale des Sciences de Paris, de celle de Prusse et de la Société royale de Londres.

Енциклопедията е първата енциклопедия, в която участват многобройни автори, и една от първите, които систематично включват както теоретични знания, така и приложни науки и инженерство. Все пак Енциклопедията е известна предимно с това, че представя и разпространява идеите на Просвещението. Според Дени Дидро в статията "Енциклопедия" целта на Енциклопедията е била "да промени начина, по който хората мислят".

Замисъл и редакция

Енциклопедията първоначално е замислена като френски превод на английската енциклопедия на Ефраим Чеймбърс (1728). През 1743 г. проектът е възложен от парижкия книгоиздател Андре Льо Бретон на англичанина Джон Милс, но преводът не е завършен. По време на този спор Льо Бретон дори физически напада Милс и двамата влизат в съдебни дела; Льо Бретон е оправдан. За нов редактор Льо Бретон първоначално избира математика Жан Пол дьо Гуа дьо Малвес, но през август 1747 г. Гуа дьо Малвес е отстранен поради лошо ръководство. След това Льо Бретон наема Дени Дидро и Жан-Лерон д'Аламбер за редактори. Дидро остава централна фигура и основен редактор през следващите двадесет и пет години, като довежда проекта до край.

Структура, томове и илюстрации

Крайната форма на Encyclopédie включва 28 тома: 17 тома текст и 11 тома с илюстрации (гравюри). В текстовите томове са поместени извършни статии, есеистични и научни трактати, а илюстративните томове съдържат подробни гравюри на машини, работилници, инструменти и технологични процеси — материал, който прави произведението ценно и за практици, и за историците на техниката.

Автори и съдържание

В работата по енциклопедията участват голям брой автори: философи, учени, писатели, инженери, майстори и търговци. Дидро сам е автор на стотици статии, а д'Аламбер написва прочутото "Discours préliminaire" (Предговор) към първия том, в което излага методите и принципите на класификация на знанието. Статиите варират от кратки обяснения до дълги дискусии по философски и научни въпроси; много материали са насочени към критика на суеверията, нетолерантността и нерационалните авторитети.

Особености и принос

  • Първа система с широко включване на практически занаяти и технически познания, представени чрез прецизни гравюри и описания.
  • Подходът към знанието е енциклопедичен и рационален: целта е да се систематизира и разпространи науката и изкуствата за по-широка публика.
  • Енциклопедията функционира като платформа за идеи от Просвещението — критика на догмата, подкрепа за разума, обсъждане на политически и религиозни въпроси.

Цензура, спорове и издания

Поради радикалните си и често критични статии енциклопедията среща силна съпротива от религиозни институции и части от държавния апарат. Някои томове и статии са изземвани, цензурирани или забранявани временно. Въпреки това проектът успява да продължи — благодарение на сложни преговори с властите, на промени в редакционната политика и на подкрепата на абонати и покровители.

Разпространение и читатели

Encyclopédie се разпространява чрез абонаментна система и достига до широк кръг от читатели — просветени граждани, професионалисти, занаятчии и някои представители на аристокрацията. Нейното влияние надминава Франция и допринася за транснационалното разпространение на идеи от епохата на Просвещението.

Влияние и наследство

Енциклопедията има дългосрочно влияние върху развитието на мисълта и културата в Европа: тя подкрепя секуларизацията на знанието, популяризира научния и критичния метод и оказва влияние върху образователните и политическите възгледи, които по-късно допринасят за обществените промени в края на XVIII век. Много исторически изследвания разглеждат Encyclopédie като ключов проект, който трансформира начина, по който знанието се събира, представя и разпространява, и като предшественик на съвременните енциклопедии.

Работата по енциклопедията остава пример за сътрудничеството между учени и практици и за ролята на печата при разпространението на модерни идеи.