Виетнамска война | продължила от 1 ноември 1955 г. до 30 април 1975 г
Войната във Виетнам (известна още като Втората война в Индокитай или Американската война във Виетнам) продължава от 1 ноември 1955 г. до 30 април 1975 г. (19 години, 5 месеца, 4 седмици и 1 ден). Води се между Северен Виетнам и Южен Виетнам. Северен Виетнам е подкрепян от Съветския съюз, Китай и Северна Корея, а Южен Виетнам - от Съединените щати, Южна Корея, Тайланд, Австралия, Нова Зеландия и Филипините. Хора от други държави също отидоха да се бият, но не в собствените си национални армии. Конфликтът между комунистическите и капиталистическите държави е част от Студената война.
Виетконг, известен също като Национален фронт за освобождение, е южновиетнамска комунистическа сила, която е подпомагана от Северен Виетнам. Той води партизанска война срещу южновиетнамските антикомунистически сили. Народната армия на Виетнам (известна също като Северновиетнамска армия) води по-конвенционална война, като понякога вкарва в битка големи сили.
Войната във Виетнам беше много противоречива, особено в САЩ. Това е първата война, която се предава на живо по телевизията, и първият голям въоръжен конфликт, който Съединените щати губят. Войната става толкова непопулярна в Съединените щати, че президентът Ричард Никсън в крайна сметка се съгласява да изпрати американските войници у дома през 1973 г.
Контекст и причини
Франция започва да колонизира Виетнам между 1859 и 1862 г., когато поема контрола над Сайгон. До 1864 г. тя контролира цял Кочинчина в южната част на Виетнам. През 1874 г. Франция поема контрола над Аннам, голямата централна част на Виетнам. След като Франция побеждава Китай по време на Китайско-френската война (1884-1885 г.), тя завладява Тонкин, северната част на Виетнам. Френски Индокитай е образуван през октомври 1887 г. от тези три области на Виетнам (Кочинчина, Аннам и Тонкин), както и от Камбоджа. Лаос е добавен след войната срещу Тайланд, Френско-сиамската война, през 1893 г.
По време на Втората световна война, след като нацистка Германия побеждава Франция през 1940 г., Френски Индокитай е контролиран от френското правителство на Виши - марионетно правителство, признато от Германия. През март 1945 г. Японската империя започва Втората кампания във Френски Индокитай. Япония окупира Индокитай, но през август 1945 г. капитулира.
След разгрома на нацистка Германия правителството на Виши вече не контролира Франция и нейните територии. Новосформираното Временно правителство на Френската република се опитва да си върне контрола над бившите си колонии в Индокитай със сила, ако е необходимо, но усилията на Франция да си върне колонията във Виетнам се противопоставят на комунистическата виетнамска армия - Виетмин.
Виетмин е основана през 1941 г. от Виетнамската комунистическа партия и е ръководена от Хьой Чи Мин. Това довежда до Първата индокитайска война между Франция и Виетмин. Сраженията започват с френската бомбардировка на пристанището Хайфон през ноември 1946 г. и завършват с триумфа на Виетмин при Диен Биен Фу.
През юли 1954 г. Франция и Виетмин подписват Женевското мирно споразумение, в резултат на което Виетнам е разделен по протежение на 17-ия паралел на северна част, контролирана от комунистите, водени от Хо Ши Мин, и южна част, водена от католическия антикомунист Нго Дин Дием. Разделението е временно до изборите през 1956 г. През същата година обаче Дием започва да арестува заподозрени в симпатии към комунизма и иска да запази властта за себе си. Изборите така и не се провеждат, а през 1957 г. Северен Виетнам започва партизанска война срещу юга.
Съединените щати подкрепят антикомунистическото правителство в Южен Виетнам и започват да изпращат военни съветници, за да подпомогнат обучението и подкрепата на южновиетнамската армия. Тя се сражава срещу Виетконг, известен още като Фронт за национално освобождение - комунистическа партия, базирана в Южен Виетнам, която е контролирана от Северен Виетнам. През 1957 г. Виетконг започва кампания на убийства. През 1959 г. Северен Виетнам драстично увеличава военната си помощ за Виет Конг, който след това започва да напада южновиетнамски военни части. Поради теорията на доминото САЩ се опасяват, че ако комунизмът се наложи във Виетнам, той ще се разпространи и в други близки държави.
Hồ Chí Minh
Виетмин развява знамето си над превзетия френски бункер в Диен Биен Фу през 1954 г. Френското поражение в битката при Ðiện Biên Phủ води до Женевската конференция и до разделянето на Виетнам.
Карта на разделен Виетнам, 1964 г. Контролираният от комунистите Северен Виетнам е в червено. По-голямата част от сухопътните боеве се водят в Южен Виетнам.
Резолюция за Тонкинския залив
На 2 август 1964 г. разрушителят USS Maddox е в Тонкинския залив, където изпълнява разузнавателна мисия покрай бреговете на Северен Виетнам. САЩ съобщават, че три северновиетнамски торпедни катера са атакували разрушителя. Maddox отвръща на огъня и поврежда трите торпедни катера. По-късно САЩ твърдят, че два дни по-късно торпедните катери отново са атакували "Мадокс" и разрушителя USS Turner Joy. При второто нападение корабите на САЩ всъщност не са видели торпедните катери, но се твърди, че те са били открити с помощта на корабния радар.
След предполагаемата втора атака САЩ започват въздушни удари срещу Северен Виетнам. На 7 август 1964 г. Конгресът приема Съвместната резолюция за Тонкинския залив (H.J. RES 1145) и така дава на президента правото да провежда мащабни военни операции в Югоизточна Азия, без да обявява война. Доказателствата за нападенията бяха малко или никакви и някои смятаха, че те са били повод за разширяване на американската намеса в Индокитай.
Комунистите се снабдяват с огромна мрежа от скрити пътеки, известна като "Пътеката на Хо Ши Мин". Тя е била много добре скрита, въпреки че САЩ са правили много опити да я бомбардират и унищожат. Доставките и войниците от Северен Виетнам се изпращат през Лаос до комунистическите сили в Южен Виетнам. Американски самолети бомбардират силно пътеката на Хо Ши Мин и върху Лаос са хвърлени 3 000 000 тона бомби. Това забавя, но не спира системата от пътеки.
Тежките загуби на комунистите по време на офанзивата "Тет" през 1968 г. дават възможност на САЩ да изтеглят много войници. Като част от политиката, наречена "виетнамизация", южновиетнамските войски са обучени и оборудвани, за да заменят напусналите американци. До 1973 г. 95% от американските войски са напуснали страната.
Всички страни подписват мирен договор в Париж през януари 1973 г., но сраженията продължават до 1975 г., когато южновиетнамското правителство капитулира след падането на столицата му Сайгон.
Ескадреният миноносец USS Maddox
Партизанска война
По време на Виетнамската война имаше някои мащабни сражения, но повечето от тях бяха партизанска война, която се различава от мащабните сражения между армии като тези по време на Втората световна война.
При партизанската война малки части водят ограничени сражения срещу вражески сили, устройват засади, извършват изненадващи нападения и след това се оттеглят в провинцията или се сливат с местното население. Това включва също така затрудняване на дейността на врага чрез саботаж и преследване на противника със смъртоносни средства, като например противопехотни мини и капани. Комунистическите войски по-често водят партизанска война срещу южновиетнамските и американските войски, отколкото обратното, тъй като комунистите са знаели за тяхната слабост в конвенционалната (широкомащабната) война.
Макар че малко от капаните бяха взривни, всички взривни капани използваха гранати. Поставяше се жица и ако войник се препънеше в нея, се изваждаше щифтът на гранатата, която се взривяваше и войникът обикновено биваше убит.
Друг тип капан е наречен "мухоловка на Венера". Той имал около осем бодли, прикрепени към правоъгълна рамка, разположена върху малък отвор. Бодлите били обърнати надолу, така че когато кракът на войника попаднел в капана, това не го боляло, докато не издърпал крака си, когато бодлите разкъсвали крака му.
Друг капан на Виетконг е капанът "Пунджи". Поставяха се две дървени платформи, които се покриваха с листа, за да се замаскират. От вътрешната страна на дървото имало шипове. Когато някой войник стъпеше върху дървото, то се пропукваше и шиповете преминаваха през крака на войника. Този капан беше най-разпространен, защото беше най-евтин и много ефективен. Освен това често е бил замърсен, често с изпражнения, така че войникът също се е заразявал.
Освен че нараняваха или убиваха хора, капаните предизвикваха страх и понижаваха морала.
Американски въздушнодесантни войски под атака по време на битката при Дак То (1967 г.)
Заснета снимка, на която се вижда как войниците на Виетконг пътуват с плоскодънни лодки, наречени сампани
Диаграма на напречен разрез, показваща пример за участък от тунелна система, използвана от Виетконг по време на войната във Виетнам.
Районът с най-много тунели е наречен от американците "железен триъгълник". Тунелите са използвани от Виетмин, а по-късно и от Виетконг.
В някои от по-големите тунелни комплекси има кухни, операционни зали, спални помещения, складови помещения и училищни стаи.
Войниците на Виетконг носят типично облекло и сандали в тунел.
Те често се хранели и спели в тунелите и изчезвали в тях, когато американците нападали някое село.
Падането на Сайгон
Падането на Сайгон е превземането на Сайгон, столицата на Южен Виетнам, от Народната армия на Виетнам и Националния фронт за освобождение на 30 април 1975 г. Това бележи края на Виетнамската война и началото на официалното обединение на Виетнам в комунистическа държава.
Преди падането на града малкото американски цивилни и военни служители са напуснали Виетнам, а десетки хиляди южновиетнамски войници и цивилни също са избягали.
На 29 април северновиетнамските сили, командвани от генерал Ван Тиан Дũнг, започват окончателната си атака срещу Сайгон, чиято защита се командва от генерал Нгуен Ван Тоан. При тежката артилерийска бомбардировка на летище Tân Sơn Nhứt загиват последните двама американски военнослужещи, загинали във Виетнам: Чарлз Макмеън и Дарвин Джъдж.
До следобеда на следващия ден северновиетнамските войски окупират важните точки в града и издигат знамето си над южновиетнамския президентски дворец. Правителството на Южен Виетнам скоро официално капитулира.
Американците, които все още се намират в Сайгон, са евакуирани с хеликоптер или самолет. Капитулацията на Сайгон е обявена лично от президента на Южен Виетнам генерал Дуонг Ван Мин: "Ние сме тук, за да ви предадем властта, за да избегнем кръвопролитията". Той беше президент в продължение на два дни, докато страната му се разпадаше.
Сайгон е преименуван на град Хо Ши Мин в чест на комунистическия лидер Хо Ши Мин.
Бягащи от комунистическите сили виетнамски бежанци на американски самолетоносач край бреговете на Виетнам на 29 април 1975 г., ден преди падането на Сайгон
Последици
Войната прави потенциалните земеделски земи безполезни, тъй като са бомбардирани и засегнати от агент Ориндж. Икономиката се срива, тъй като инфлацията е висока и безработицата е често срещана, а здравеопазването е лошо. Много хора избягаха от Виетнам заради тези условия.
Реформите Đổi Mới помогнаха да се подобрят много от проблемите, причинени от войната. Въпреки че все още има много ситуации със сериозни икономически проблеми, Виетнам вече има сравнително успешна икономика. Доходите и жизненият стандарт на средностатистическия виетнамец продължават да се подобряват от 90-те години на миналия век насам.
Войната има и трайни последици за САЩ. Тя доведе до разделения в американското общество, които се наблюдават и до днес, и много американци станаха по-предпазливи към своето правителство. Много ветерани се завърнаха с посттравматично стресово разстройство и не бяха третирани добре; хората, които се противопоставяха на войната, ги възприемаха като убийци, а хората, които подкрепяха войната, ги възприемаха като губещи.
Въпроси и отговори
В: Как е известна Виетнамската война?
О: Войната във Виетнам е известна още като Втората война в Индокитай или Американската война във Виетнам.
В: Колко време продължи войната?
О: Войната продължава от 1 ноември 1955 г. до 30 април 1975 г., общо 19 години, 5 месеца, 4 седмици и 1 ден.
В: От кого са били подкрепяни Северен и Южен Виетнам?
О: Северен Виетнам беше подкрепян от Съветския съюз, Китай и Северна Корея; Южен Виетнам беше подкрепян от Съединените щати, Южна Корея, Тайланд, Австралия, Нова Зеландия и Филипините.
В: Кой се сражаваше срещу антикомунистическите сили на Южен Виетнам?
О: Виетконг (известен също като Национален фронт за освобождение или НФО) води партизанска война срещу южновиетнамските антикомунистически сили.
В: В какъв вид война участва Народната армия на Виетнам?
О: Народната армия на Виетнам (известна също като Северновиетнамска армия) водеше по-конвенционална война, като понякога вкарваше в битка големи сили.
В: Как този конфликт се отнася към напрежението през Студената война?
О: Конфликтът между комунистическите и капиталистическите държави е част от Студената война.
В: Защо президентът Ричард Никсън в крайна сметка се съгласява да изпрати американските войници у дома през 1973 г.? О: Войната става толкова непопулярна в Съединените щати, че президентът Ричард Никсън в крайна сметка се съгласява да изпрати американските войници у дома през 1973 г.
