Първа индокитайска война (Френско-виетнамска война, 1946–1954)
Първата индокитайска война се води във Френски Индокитай от 19 декември 1946 г. до 1 август 1954 г. Други наименования на войната са Френска индокитайска война, Антифренска война, Френско-виетнамска война, Френско-виетминска война, Индокитайска война, Мръсна война във Франция и Антифренска съпротивителна война в съвременен Виетнам. Войната се води между експедиционния корпус на Френския съюз в Далечния изток, воден от Франция и подкрепян от Виетнамската национална армия на император Бảо Дạи, от една страна, и Виетнамската армия на Виетмин, водена от Хồ Чи Мин и Ви Нгуен Гиап, от друга. По-голямата част от сраженията се водят в Тонкин в Северен Виетнам, но конфликтът се разпростира върху цялата страна и обхваща и съседните протекторати на Френски Индокитай - Лаос и Камбоджа.
Причини и предистория
Войната има дълбоки корени в колониалната история на региона и в събитията от Втората световна война. По време на войната Япония окупира Френски Индокитай, след което в края на войната възниква вакуум на власт. На 2 септември 1945 г. Хồ Чи Мин провъзгласява Независимата демократична република Виетнам, но след кратък период на сътрудничество и напрежение французите се върнаха, стремейки се да възстановят колониалната си власт. Политическите преговори се провалят, а двете страни прибягват към въоръжена конфронтация.
Характер на военните действия
Конфликтът е смес от партизанска война и конвенционални операции. В началните етапи Виетмин използва тактики на партизанска, мобилна война и народна мобилизация, контрол върху селските райони и политическа организация. Франция разчита на конвенционални експедиционни сили — редовни части, чуждестранен легион и колониални войски — и на укрепени гарнизони в градовете и пристанищата.
Ключовите фази включват:
- Ескалация през 1946–1947 г., след инциденти като обстрела на Хайфонг (Haiphong) през ноември 1946 г., който значително влошава отношенията.
- Разпселване на боеве в селските райони и използване на герилски тактики от Виетмин през последните години на 1940-те.
- Преход към масирани операции и решаващи сражения през 1953–1954 г., кулминиращи в битката при Диен Биен Фу (Điện Biên Phủ), където Виетмин налага тежко поражение на френските сили.
Въоръжени сили и международна подкрепа
Виетмин е организиран като народно-освободителна армия с ясна политическа структура, подкрепяна материално и политически от Китай и в по-малка степен от Съветския съюз. Под ръководството на Гiap и Хồ Чи Мин, те комбинират партизанска война с по-късни добре планирани артилерийски и обкръжаващи операции.
Франция разчита както на метрополни, така и на колониални кадри — чуждестранен легион, войници от Северна Африка и Индокитайската национална армия на Бảo Đại. След поражението при Диен Биен Фу Франция получава значителна финансова и военна помощ от Съединените щати, които виждат борбата срещу комунизма в региона като част от по-широка стратегия за сдържане.
Ключови събития и изход
Войната достига апогея си с обсадата и падането на Диен Биен Фу през май 1954 г., което е решаващият момент, довел до преговори в Женева. В резултат на Женевските споразумения от 1954 г. се спира огънят и е договорено временно разделяне на Виетнам по 17-ия паралел, с обещание за национални избори в рамките на две години, които обаче не се състоят. Женева също разполага с политическото бъдеще на Лаос и Камбоджа, като и двете държави получават широки минимални форми на независимост.
Жертви и последици
Конфликтът оставя тежки човешки и икономически последици за региона. Имало е десетки хиляди загинали и ранени брой военни и значителни цивилни жертви; инфраструктурата и селското стопанство са сериозно увредени. Политическият резултат е край на прякото френско колониално управление в Индокитай и засилване на американското ангажиране, което полага основите на по-широкия американски конфликт във Виетнам през следващите десетилетия.
Значение и памет
Първата индокитайска война е важен етап в процеса на деколонизация в Азия и в историята на Студената война. Тя демонстрира възможността за успешно съпротивление срещу европейските колониални сили и значително променя баланса на сили в региона. Последствията ѝ — политически, военни и социални — продължават да влияят върху историята и паметта на Виетнам, Лаос и Камбоджа.
Забележка: Тази статия дава общ преглед на конфликтa. За подробни хронологии, профили на личности и статистики за загубите може да се консултирате с допълнителна специализирана литература и архивни източници.
След Втората световна война
Французите окупират отново Индокитай след Втората световна война, след като територията е била част от Японската империя. Việt Minh започва въстание срещу френската власт. През първите няколко години на войната се стига до ниско ниво на селско въстание срещу френската власт. Въпреки това, след като през 1949 г. китайските комунисти достигат северната граница на Виетнам, конфликтът се превръща в конвенционална война между две армии, които разполагат с модерни оръжия, доставени от Съединените щати и Съветския съюз.
Силите на Френския съюз включват колониални войски от цялата бивша империя (марокански, алжирски, тунизийски, лаоски, камбоджански, виетнамски и на виетнамските етнически малцинства), френски професионални войски и части на Френския чуждестранен легион. Използването на столични новобранци е забранено от правителствата, за да не се допусне войната да стане още по-непопулярна у дома. По време на аферата "Анри Мартен" през 1950 г. тя е наречена "мръсната война" (la sale guerre) от поддръжниците на левицата във Франция и интелектуалците (включително Сартр).
Френската стратегия е да принуди Виет Мин да атакува добре защитена база в отдалечена част на страната, в края на логистичния път. Тази стратегия е потвърдена в битката при На Сан. Големият проблем на войната е липсата на строителни материали (особено на бетон). Поради трудния терен без пътища танковете не можеха да се използват, а осигуряването на въздушно прикритие беше трудно. Това правело почти невъзможно ефективната защита на района.
Диен Биен Фу
Битката започва, когато френската армия се опитва да атакува Виетмин след прекъсване на линията за снабдяване, за да получи лесно поражение. Виетминът обгражда френската армия с окопи и атакува с помощта на артилерия. Благодарение на окопите битката прилича на битка от Първата световна война. Французите искаха да снабдяват войските си от въздуха, но имаше зенитни оръдия, които сваляха самолетите. С всички тези предимства Виетмин печели битката, което води до края на войната скоро след това.
Край на войната
След края на войната на 21 юли 1954 г. на Женевската конференция Виетнам е временно разделен по 17-ия паралел. Виетнам получава контрол над северната част на територията, наречена Демократична република Виетнам, под ръководството на Хи Чжи Мин. Територията на юг от 17-ия паралел е превърната в Държавата Виетнам под управлението на император Бảо Дạи, за да се предотврати възможността Хồ Чи Мин да получи контрол над цялата страна. Година по-късно Bảo Đại е свален от министър-председателя си Ngô Đình Diệm, с което се създава Република Виетнам. Отказът на Дием да започне преговори със Северен Виетнам за провеждане на общонационални избори през 1956 г., както е предложено от Женевската конференция, води до избухването на нова война в Южен Виетнам през 1959 г. - Втората индокитайска война.
Въпроси и отговори
В: С какво е известна Първата индокитайска война?
О: Първата индокитайска война е известна още като Френска индокитайска война, Антифренска война, Френско-виетнамска война, Френско-виетнамска война, Френско-виетнамска война, Индокитайска война, Мръсна война във Франция и Антифренска съпротивителна война в съвременен Виетнам.
Въпрос: Кой ръководи силите на Френския съюз?
О: Силите на Френския съюз са ръководени от Франция и подкрепени от Виетнамската национална армия на император Бършо.
В: Кой беше от другата страна на конфликта?
О: От другата страна на конфликта е Виетнамската партия Мин, водена от Хьод Мин и Вьон Нгуен Гип.
Въпрос: Къде се водеха повечето от боевете?
О: По-голямата част от сраженията се водят в Тонкин в Северен Виетнам.
В: Разпространи ли се конфликтът извън Виетнам?
О: Да, той се разпространи в съседните протекторати на Френски Индокитай - Лаос и Камбоджа.
В: Кога започва тази война?
О: Тази война започва на 19 декември 1946 г.
В: Кога завършва тази война?
О: Войната приключва на 1 август 1954 г.
