Индокитайска война | водена във Френски Индокитай от 19 декември 1946 г. до 1 август 1954 г

След Втората световна война

Французите окупират отново Индокитай след Втората световна война, след като територията е била част от Японската империя. Việt Minh започва въстание срещу френската власт. През първите няколко години на войната се стига до ниско ниво на селско въстание срещу френската власт. Въпреки това, след като през 1949 г. китайските комунисти достигат северната граница на Виетнам, конфликтът се превръща в конвенционална война между две армии, които разполагат с модерни оръжия, доставени от Съединените щати и Съветския съюз.

Силите на Френския съюз включват колониални войски от цялата бивша империя (марокански, алжирски, тунизийски, лаоски, камбоджански, виетнамски и на виетнамските етнически малцинства), френски професионални войски и части на Френския чуждестранен легион. Използването на столични новобранци е забранено от правителствата, за да не се допусне войната да стане още по-непопулярна у дома. По време на аферата "Анри Мартен" през 1950 г. тя е наречена "мръсната война" (la sale guerre) от поддръжниците на левицата във Франция и интелектуалците (включително Сартр).

Френската стратегия е да принуди Виет Мин да атакува добре защитена база в отдалечена част на страната, в края на логистичния път. Тази стратегия е потвърдена в битката при На Сан. Големият проблем на войната е липсата на строителни материали (особено на бетон). Поради трудния терен без пътища танковете не можеха да се използват, а осигуряването на въздушно прикритие беше трудно. Това правело почти невъзможно ефективната защита на района.

Диен Биен Фу

Битката започва, когато френската армия се опитва да атакува Виетмин след прекъсване на линията за снабдяване, за да получи лесно поражение. Виетминът обгражда френската армия с окопи и атакува с помощта на артилерия. Благодарение на окопите битката прилича на битка от Първата световна война. Французите искаха да снабдяват войските си от въздуха, но имаше зенитни оръдия, които сваляха самолетите. С всички тези предимства Виетмин печели битката, което води до края на войната скоро след това.

Край на войната

След края на войната на 21 юли 1954 г. на Женевската конференция Виетнам е временно разделен по 17-ия паралел. Виетнам получава контрол над северната част на територията, наречена Демократична република Виетнам, под ръководството на Хи Чжи Мин. Територията на юг от 17-ия паралел е превърната в Държавата Виетнам под управлението на император Бảо Дạи, за да се предотврати възможността Хồ Чи Мин да получи контрол над цялата страна. Година по-късно Bảo Đại е свален от министър-председателя си Ngô Đình Diệm, с което се създава Република Виетнам. Отказът на Дием да започне преговори със Северен Виетнам за провеждане на общонационални избори през 1956 г., както е предложено от Женевската конференция, води до избухването на нова война в Южен Виетнам през 1959 г. - Втората индокитайска война.