Окопна война
Окопната война е военна тактика или начин на водене на бойни действия. Използва се често на Западния фронт по време на Първата световна война, но също и в други войни и на други места.
При окопната война двете воюващи страни изкопават окопи на бойното поле. Тези окопи имаха много различни части, като например места за спане, за щаб, за складиране и за артилерия и картечници. Между фронтовите окопи на бойното поле имало зона, наречена "ничия земя". Тази зона често е била покрита с бодлива тел и противопехотни мини. Войниците от двете страни се опитвали да преминат през ничията земя, за да стигнат до окопа на противника и да го атакуват. Обикновено за пресичането на тази земя се използват танкове.
Окопната война се използва, защото дава на войниците възможност да се прикриват, докато се защитават от нападение. Освен това войниците са имали легла за спане, въпреки че те са били много нечисти и неудобни.
Първата световна война започва през 1914 г. и завършва през 1918 г. Докато се сражават, войниците се нуждаят от самозащита. Затова копаели дупки. Дупките били дълбоки два метра. Тези дупки се наричаха окопи. Повечето войници се сражаваха в окопите. Окопите не бяха много отдалечени един от друг. Разстоянието между тях можеше да е само тридесет метра. Това открито пространство се наричаше Ничия земя. Смъртта е била честа, дори когато не е имало сражения (например от болести). Това се нарича окопна война.
Окопната война също е важна част от ирано-иракската война.
Окоп в битката при Сома, юли 1916 г.
Живот в окопите
Окопите бяха мръсни. Студът, влагата и нехигиеничните условия разболяват много войници. Например "окопното стъпало" е било гъбично заболяване. Тя разлагала краката на хората. В окопите се разпространяваха въшки. Те разпространяват болест, наречена окопна треска. Тя причиняваше треска и силна болка в главата. Плъховете нахлуваха в окопите и разпространяваха болести навсякъде. Кафявите плъхове бяха най-мразеният вид. Те ядяха човешки останки. Някои от тях израстваха големи колкото котки. Калта беше много гъста. Някои мъже изчезваха в калта, защото тя беше толкова гъста.
В окопите се носеше ужасна миризма. Това се дължеше на липсата на къпане, на мъртвите тела и на препълнените тоалетни. Първото нещо, което новобранецът забелязва по пътя към фронтовата линия, е миризмата. Телата гниеха в плитки гробове, мъжете не се миеха от седмици, защото нямаше съоръжения, помийните ями преливаха, а за да се предотврати постоянната заплаха от болести и инфекции, се използваше креозол или хлорна вар. Те усещаха миризмата на кордит, продължителната миризма на отровен газ, гниещи чували с пясък, застояла кал, цигарен дим и готвена храна. Макар и в началото да били потиснати, новодошлите скоро свикнали с нея и в крайна сметка станали част от миризмата със собствената си телесна миризма.
Системата на траншеите
Окопите на фронтовата линия обикновено са били дълбоки около седем фута и широки шест фута. Предната част на окопа се наричаше парапет. Горните два или три метра от парапета и парадоса (задната страна на окопа) се състоят от дебела линия от чували с пясък, които поглъщат куршуми или части от снаряди.
В окоп с такава дълбочина е невъзможно да се вижда отгоре, затова се добавя дву- или триметров перваз, известен като пожарна стълба. Окопите не се копаели по права линия. В противен случай, ако врагът предприеме последователна офанзива и навлезе в окопите ви, той може да стреля право по линията. Всеки окоп се копаеше с редуващи се огневи площадки и траверси.
На дъното на окопите се поставят и дъски, които предпазват войниците от проблеми като окопното стъпало. Войниците също така правят землянки и дупки в окопите, за да се предпазят от атмосферните условия и вражеския огън.
Окопите на фронтовата линия също са защитени от заграждения от бодлива тел и картечници. От фронтовия окоп в ничията земя се копаеха къси окопи, наречени сапове. Саповете, които обикновено се намират на около 30 метра напред от фронтовата линия, се използват като подслушвателни постове.
Зад окопите на фронтовата линия са разположени опорните и резервните окопи. Трите реда окопи покриваха между 200 и 500 метра земя. Комуникационните траншеи са изкопани под ъгъл спрямо траншеята на фронтовата линия и се използват за транспортиране на хора, оборудване и хранителни запаси.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява окопната война?
О: Окопната война е военна тактика или начин на водене на бойни действия, който е бил широко използван на Западния фронт по време на Първата световна война и в други войни, като например ирано-иракската война. Тя включва изкопаване на окопи от двете страни на бойното поле с различни части за спане, щаб, складове, артилерия и картечници.
Въпрос: Какво представлява "ничия земя"?
О: "Ничия земя" е зона между фронтовите окопи на бойното поле, която често е покрита с бодлива тел и противопехотни мини. Войниците от всяка страна се опитват да преминат през тази зона, за да стигнат до окопа на врага и да го атакуват.
Въпрос: Защо армиите са използвали окопната война?
О: Армиите са използвали окопната война, защото тя е давала на войниците прикритие, докато са се защитавали от нападение, и също така е осигурявала легла за спане, въпреки че те обикновено са били нечисти и неудобни.
В: Как войниците преминават през ничията земя?
О: Войниците прекосяваха ничията земя, като използваха танкове, които можеха да пробиват бодлива тел и да се движат безопасно около мини.
В: Какво е имало в окопите?
О: Окопите имаха много различни части, включително места за спане, щаб, складове, артилерия и картечници.
В: Къде е била разпространена окопната война?
О: Окопната война е била широко използвана на Западния фронт по време на Първата световна война, а също и в други войни, като например ирано-иракската война.
В: Как окопите са осигурявали защита на войниците?
О: Окопите осигуряват защита на войниците, като ги прикриват от вражески атаки, докато те се защитават сами.
