Ирано-иракска война (1980–1988) — причини, ход и последици
Ирано-иракската война 1980–1988, детайлен анализ на причини, ход, използване на химически оръжия, човешки жертви и геополитически последици за Близкия изток
Ирано-иракската война е война между въоръжените сили на Ирак и Иран, продължила от септември 1980 г. до август 1988 г. Често е наричана и Война в Персийския залив, термин, който по-късно се свързва и с Войната между Ирак и Кувейт през 1990–1991 г., когато в конфликта влизат и Съединените щати. Конфликтът през 1980–1988 г. оставя дълбоки политически, икономически и човешки последици в региона и по света.
Причини
Войната започва, когато Ирак нахлува в Иран на 22 септември 1980 г., след дълъг период на гранични спорове и политическо напрежение. Сред основните причини са:
- Спор за контрол над водите и границата в делтата на река Шат ал-Араб и достъпа до пристанище Хормуз.
- Териториални претенции спрямо иранската провинция Хузестан, където живее значителна арабска общност и има важни нефтени находища.
- Политически мотиви: иракското ръководство, водено от режима на Саддам Хюсеин, се стреми да възползва от тежката вътрешна криза в Иран след Ислямската революция (1979) и да отслаби новия режим, който открито призовава за сваляне на съседни режими.
- Идеологически и регионални амбиции: движението на Баас и идеята за арабски национализъм имали за цел да разширят влияние в региона, а Иран под аятолах Хомейни провежда реваншистка и ислямистка външна политика, която тревожи съседите.
Ход на войната
Ирак започва кампанията с бърза инвазия и в началото успява да превземе части от иранската територия, включително провинция Хузестан. Въпреки това иранските сили скоро спират настъплението и успяват да върнат територии чрез контраофанзиви. През следващите години конфликтът се превръща в продължителна окопна война с голям брой фронтове и ограничени териториални промени.
Характерни фази и особености на войната:
- Първоначална офанзива на Ирак (1980–1981), опит за бърз разгром на иранските сили.
- Ирански контраатаки и масови „човешки вълни“ (особено в средата на 1980-те), при които се използваха големи броеве неопитни или доброволчески части, включително религиозни милиции.
- Зараждане на окопна, позиционна война по подобие на Първата световна — траншейни системи, артилерийски обстрели, минирани области и широко използване на пехота и бронетехника.
- Морска фаза — „танкерната война“: атаки срещу нефтени танкери и корабоплаване в Персийския залив, което засегна световните енергийни доставки и доведе до интервенции на чужди флоти.
- Кулминация и прекратяване: след продължителни военни усилия, изтощение и международен натиск, Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 598 (1987), която в крайна сметка води до примирие на 20 август 1988 г.; формално спиране на огъня и размяна на военнопленници продължават години след това.
Операции, оръжия и тактики
Войната бе водена с широк спектър от съвременни за времето оръжия: танкове, артилерия, авиация, бойни кораби и зенитни системи. Използвани бяха и по-специални тактики:
- Масирани наземни атаки и обсада на ключови градове (например обсадата на Абадан и битките край Хузестан).
- Авионабези и атаки срещу стратегически цели от двете страни.
- Атаки срещу цивилна инфраструктура и нефтени обекти, които имаха икономически и психологически ефект.
Химически оръжия и военни престъпления
По време на конфликта Ирак използва химически оръжия срещу ирански войски и цивилни. Тези атаки включват програмирани нападения с газове, които доведоха до масови жертви и дълготрайни здравни последици за пострадалите. Ирано-иракската война се помни и с обвинения за използване на забранени средства и други военни престъпления.
Международна намеса и външна подкрепа
Ролята на големите сили и регионалните държави е ключова. По време на Студената война както Съединените щати, така и Съветският съюз имат интереси в региона и влияят върху конфликта:
- Преди революцията в Иран САЩ са силен външен съюзник на иранския шах и продават оръжие на режима на Шахът Мохамед Реза Пахлави. След революцията отношенията се променят драстично.
- Ирак получава значителна военна и финансова помощ от арабските държави — особено от страни като Кувейт и Саудитска Арабия — които виждат в Ирак буфер срещу иранския режим.
- И Съветският съюз, и САЩ през различни периоди доставят оръжие или позволяват транзит на военни стоки към Ирак; в същото време доставките към Иран са по-ограничени и често тайни (включително скандалът „Иран-контра“, при който през 1980-те САЩ тайно продават оръжие на Иран в замяна на посредничество по въпроси).
- Други страни — Франция, Китай, Великобритания, Западна Германия — също имат различни форми на участие чрез продажба на оръжие, обучение или финансови помощи.
Загуби и последици
Войната причини огромни човешки и материални загуби. Обобщено:
- Жертви: общо между стотици хиляди до около един милион загинали и ранени — включително голям брой цивилни. Точните цифри варират, но конфликтът е един от най-кървавите за края на XX век.
- Икономическо поражение: двата режима изразходват голяма част от националните си ресурси за войната — разрушение на инфраструктура, спад на нефтени приходи и дългове към чуждестранни кредитори.
- Политически последици: конфликтът подсилва авторитаризма в Ирак и ускорява милитаризацията на обществото. В Иран войната подпомага консолидирането на волята на ислямското революционно ръководство и маргинализира опозицията.
- Регионални ефекти: промяна в баланса на силите в Персийския залив, засилен страх от регионална ескалация и дълготраен спад в доверието между държавите в Близкия изток.
Наследство и значение
Ирано-иракската война оставя дълготрайни следи в международната политика и практиките по военна етика. Използването на химически оръжия и нападенията срещу цивилната инфраструктура довеждат до нови призиви за стриктно прилагане на конвенциите за забрана на такива оръжия и за по-строг международен контрол.
В исторически план конфликтът подготвя почвата за по-нататъшни регионални конфликти — включително напрежението, което води до инвазията на Ирак в Кувейт и до Първата война в Залива. Последствията от войната се усещат и днес — политическата карта на Близкия изток, регионалните алианси и военните доктрини носят белезите на този дълъг и изтощителен конфликт.
През цялото време международните организации и държави призовават за мир. Въпреки няколкото призива на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на бойните действия, двете страни воюват до 20 август 1988 г.; последните военнопленници са разменени години по-късно. В хода на конфликта и след него много аспекти — от използването на оръжия до международната отговорност — остават предмет на изследване и съдебни и политически спорове.


Експлозия във военновъздушната база Мехрабад в Техеран след нападението на иракските сили срещу Техеран на 22 септември 1980 г.
Фон
Ситуацията в Ирак
Идеологията на Баас и иракската демография
В средата на ХХ век партиите на Баас управляват както в Сирия, така и в Ирак. Идеологията на баасизма е да обедини арабските региони и да създаде панарабска държава. Идеологията е ориентирана и към социализма. Въпреки че идеологията на Баас има националистически корени и не е свързана с религията, лидерите и политиците на Баас често използват религиозни извори, за да спечелят популярност и подкрепа от народа. Въпреки че панарабският национализъм проработи в други арабски страни като Египет, в Ирак това беше труден случай. Причината за това е разнообразието на иракското население. Заради разделението сунити - шиити и араби - кюрди Ирак се смята за една от най-трудните за управление държави. Това беше особено трудно, тъй като партията Баас беше с преобладаващо сунитско население, докато населението на Ирак, мястото, откъдето произхожда шиитският ислям, е с преобладаващо шиитско население (55 %). Президент на Ирак по това време беше Саддам Хюсеин, който пое по-голямата част от властта в свои ръце и се стремеше към силно арабско лидерство. Амбициите му да заеме водеща позиция в арабския свят бяха и ключов елемент за по-късната му атака срещу Иран.
Шатт ал-Араб
Водният път Шатт ал-Араб, граничещ с Ирак и Иран, е от решаващо значение за Ирак, тъй като е единственият му голям излаз на море. Водният път се контролира от Ирак и е бил източник на напрежение между държавите много преди иранската революция. Основната причина за напрежението около този воден път е функцията му на граница. Поради тази причина той е бил проблем между османците и Иран. След падането на Османската империя водният път се контролира от ирак. през 1969 г. обаче шах Реза отказва да плаща такси за преминаващите по него ирански кораби. Той също така започва да подкрепя кюрдски сепаратистки групи в Северен Ирак. За да спре подкрепата на Иран за кюрдите, Саддам подписва Алжирското споразумение през 1975 г. Иран спира да подкрепя кюрдите и границата е поставена по средата на водния път. Според самия Саддам една от причините да бъде принуден да подпише това споразумение е военният напредък на Иран по време на управлението на шаха. Саддам оттегля споразумението няколко дни преди нахлуването в Иран, през септември 1980 г., като се позовава на значението на водния път. Преди и по време на войната Саддам изтъква правото на Ирак върху Шатт ал-Араб, както и върху Хузестан - граничещ с Иран регион, населен предимно с ирански араби.
Заплахата от иранската революция
Панислямисткият характер на новата иранска държава е в контраст с арабския националистически контекст на Ирак. След създаването на Ислямската република в Иран светското, но авторитарно управление на Хюсеин се чувства застрашено. Голямата персийска държава представляваше заплаха за панарабската идеология на Хюсеин. Мюсюлманите шиити в Ирак вече представляваха заплаха за Саддам, като протестираха и се мобилизираха срещу режима на Баас. Положението само се влоши, след като иранските революционери призоваха иракчаните също да започнат революция. Освен тези политически заплахи Ирак беше в по-нестабилно положение от географска гледна точка.
Ситуация в Иран
Иранската революция
В Иран династията Пахлави управлява от 1925 г., след свалянето на династията Каджар. Империята на Пахлави има за цел да създаде западнала и прогресивна иранска държава. Вторият и последен монарх, шах Мохамед Реза], започва да прилага по-смели реформи, които засягат ежедневието на гражданите. В отговор на това опозицията от всички слоеве на обществото започна да се засилва. Особено духовниците насърчаваха хората да се противопоставят на западничеството и да се стремят към ислямска държава, управлявана от ислямски юристи. Хомейни е един от водещите духовници в периода на политическо напрежение. През 1977 г. тези напрежения довеждат до мащабни демонстрации и в крайна сметка до изгонването на шаха. През 1979 г. официално е създадена Ислямска република Иран, оглавявана от аятолах Хомейни. Този внезапен развой на събитията в Иран изненада повечето държави. Възходът на шиитската власт предизвиква загриженост в няколко съседни държави. Особено в Ирак, където шиитското мнозинство беше управлявано от сунитското малцинство. Притесненията бяха свързани не само с издигането на властта на духовниците. Хомейни и неговите колеги също така изразяваха желанието си да създадат ислямски държави в околните страни с мюсюлманско мнозинство. Крайната цел е била да се създаде обединена панислямска държава под управлението на Хомейни.
Военна сила
Шах Мохамед Реза е инвестирал много в модернизацията на иранската армия. Той беше изцяло подкрепян от Съединените щати, тъй като те подкрепяха антикомунистическата позиция на Иран и виждаха в това възможност да имат държава, която да подкрепя интересите на САЩ в този регион. Така шахът разширява военноморските, въздушните и сухопътните сили с модерни оръжия и внася западни инструктори за армията. По тази причина Иран става по-боеспособен от Ирак, като се вземат предвид и офицерите от армията, които са почти два пъти повече в Ирак. Революцията обаче променя драстично това военно предимство. Революционерите не разбираха нуждата от обширни доставки на въоръжение и не искаха да бъдат полицай на САЩ. Затова Хомейни и неговото управление незабавно анулираха военните договори и изпратиха западните инструктори. Поради внезапната смяна на режима моралният дух на офицерите също се понижил значително, според данни на иракското разузнаване от онова време. Хомейни създава паралелна военна сила, тъй като предишните офицери са застрашени от потенциална контрареволюция. Тези фактори са причина Иран да остане с ограничени военни сили.


ShattEl-Arabb, вливащ се в Персийския залив на южната граница между Ирак и Иран


Жени, протестиращи по време на Ислямската революция в Иран, с високо вдигната снимка на Хомейни
Войната
Иракско нашествие
Начало на инвазията
На 22 септември 1980 г. Ирак нахлува в Иран. Хюсеин е уверен, че инвазията ще се осъществи бързо, тъй като иракската армия е добре оборудвана благодарение на инвестициите на Саддам във военната сфера. Хюсеин вярва в бързата победа и поради разузнавателните доклади, според които иранската армия е неефективна след Иранската революция. По-късно ще стане ясно, че тази инвазия ще бъде от полза за Хомейни, като му позволи да елиминира своите противници и да обедини нацията си за национална отбрана В центъра на целите на Ирак е анексирането на източния бряг на водния път Шаат ал-Араб, който е бил място на многобройни гранични сблъсъци между двете държави още от края на 60-те години на ХХ век. Президентът на Ирак, Саддам Хюсеин, искаше да анексира и иранската провинция Хузестан, населена в значителна степен с ирански араби.
Битки в нападение
Ирак мобилизира много самолети за нанасяне на въздушни удари по 15 града и военновъздушни бази в Иран, включително столицата Техеран. От март 1982 г. иранските сили преминават към контранастъпление. На 29 юни 1982 г. Ирак обявява, че е изтеглил силите си от окупираната иранска територия, а границата между двете държави е възстановена в довоенното си състояние. Иранската отбрана е съсредоточена на северния фронт, за да блокира основните маршрути и да забави настъплението на иракската армия. Иран блокира темпото на иракското настъпление и постепенно иззема инициативата във войната. През септември 1981 г. Иран започва мащабна контраофанзива. В края на септември иракската обсада на Абадан е вдигната с началото на голяма контраофанзива в Абадан. На 20 април Иран отново съсредоточава сили от близо три дивизии, а голям брой революционни гвардейци, около 100 000 души, започват офанзивата "Операция Йерусалим Ал-Кудс", за да си върнат град Хорамшахр. След 25 дни на ожесточени боеве град Хорамшахр, важен пристанищен град в южната част на страната, най-накрая е отвоюван. На 10 юни Ирак предложи и едностранно въведе прекратяване на огъня, обяви, че признава продължаващата валидност на Алжирското споразумение, подписано от двете страни през 1975 г., и е готов да преговаря с Иран въз основа на признаването на основните права на Ирак.
1988 г. е годината, в която ирано-иракската война претърпява прелом. Между февруари и април двете страни използват стотици ракети, за да ударят градовете на другата страна, разгръщайки безпрецедентна "градска атака".
Последици
Край на войната
Войната продължава седем години и 11 месеца (от 2 септември 1980 г. до 20 август 1988 г.) и преминава последователно през четири стратегически етапа: Нападение от страна на Ирак, контранападение от страна на Иран, ирано-иракска безизходица и контранападение от страна на Ирак. Двете страни са негъвкави и изискват твърде висока цена за примирие. А Иран планира да изразходва ресурсите на цялата страна, за да участва в него, като упоритостта им да играят дълго се насърчава от огромното население и религиозния фанатизъм.
Ирано-иракската война е една от най-продължителните войни през 20-ти век. Тя беше истинска война на изтощение, пирова война без победител. Преди войната Ирак разполагаше с валутни резерви в размер на 37 милиарда щатски долара. В края на войната външният му дълг е над 70 млрд. щатски долара, от които над 40 млрд. щатски долара са дългове за оръжие към западните държави и Съветския съюз, а 30 млрд. щатски долара са заеми към други арабски държави.
В Ирак загинаха 180 000 души, 250 000 бяха ранени, а преките загуби възлизаха на 350 милиарда долара (включително военни разходи, военни щети и икономически загуби). Иран също дължи 45 млрд. долара външен дълг, има 350 000 смъртни случая и повече от 700 000 ранени, а 200 000 жени само в Техеран са загубили съпрузите си; преките загуби са 300 млрд. долара. Войната е върнала назад плановете за икономическо развитие на двете страни с поне 20-30 години. Битката нанесе тежки поражения на двете страни, като спря икономическия растеж, намали износа на петрол и причини смъртта на милиони хора. В резултат на това Ирак е обременен и с голям дълг, възлизащ на 14 млрд. долара само за Кувейт. Това беше една от причините Саддам Хюсеин да нахлуе в Кувейт.
В края на войната държавната граница между двете страни е възстановена в предвоенното си положение.
Следвоенна ситуация
Посредничеството на международната общност се проваля на няколко пъти. Иран и Ирак не приемат посредничеството на ООН до юли 1988 г., а официалното примирие приключва през август. От гледна точка на международните фактори намесата на САЩ и Съветския съюз обрича войната на неубедителна и продължителна от самото начало, което ограничава значимите резултати и предизвиква неоправдани дълготрайни социални и политически проблеми.
Съединените щати и Съветският съюз имаха сходна позиция по отношение на ирано-иракската война: и двете страни възприеха политиката на неутралитет и баланс на силите и се опитаха да поддържат равновесието на силите и от двете страни. И двете страни ухажваха и потискаха Иран, но имаше различия в тактиката. Както Ирак, така и Иран се намират в района на Персийския залив, който е изключително важен в глобалната стратегия на Съединените щати и Съветския съюз. Въпреки че Съединените щати и Съветският съюз обявиха неутралитет и не участваха пряко в региона на Персийския залив, те се групираха със своите съюзници. Те се възползваха от възможността на войната, за да засилят конкуренцията в региона на Персийския залив и да се изтласкат взаимно за собствена национална изгода.
Други факти
Войната между Иран и Ирак е международна интерпретация на тази война и има различни заглавия в зависимост от държавата. В Иран тя е известна като "иракска инвазия", "свещена война на съпротивата" или "иранска революционна война", а в Ирак - като "кадисия на Саддам Хюсеин". Войната по същество е осемгодишен пряк военен конфликт между Иран и Ирак.
Когато и двете страни са блокирани в хода на битката, те решават да саботират конвоите с доставки на всяка от страните и много кораби от други държави претърпяват загуби. Тъй като ирано-иракското нападение на кораби засегна интересите на невоюващи страни, през ноември и декември 1986 г. Кувейт, Съединените щати, Съветският съюз, Китай, Франция и Обединеното кралство, петте постоянни членки на Организацията на обединените нации, предложиха да наемат кораби и да изпълнят изискванията за ескорт.
И Ирак, и Иран понасят тежки загуби във войната. В допълнение към конвенционалните военни действия те положиха допълнителни усилия за унищожаване на логистичните и икономическите съоръжения на противника, като атакуваха градове, кораби и петролни находища. Данните съобщават също, че срещу цивилното население са използвани химически оръжия.
Свързани страници
- Персийски залив
- Война в Залива
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше ирано-иракската война?
О: Ирано-иракската война е война между въоръжените сили на Ирак и Иран, продължила от септември 1980 г. до август 1988 г.
В: Кога започва войната?
О: Войната започва, когато Ирак нахлува в Иран на 22 септември 1980 г., след дългогодишни гранични спорове и след като Иран поиска свалянето на режима на Саддам Хюсеин.
В: Колко са жертвите на конфликта?
О: Загинаха около един милион войници и още толкова цивилни.
В: Какви мерки бяха предприети от двете страни по време на конфликта?
О: И двете страни използваха блокада, на която другите държави се противопоставиха.
В: Как международните сили се включват в този конфликт?
О: Ролята на Съединените щати и Съветския съюз беше жизненоважна и датираше от времето на Студената война. През 1953 г. САЩ насърчават държавен преврат срещу Мохамед Мосаддег, който е министър-председател на Иран. Шахът Мохамед Реза Пахлави се върна на власт, като подкрепи своите военни и своето правителство. Съединените щати продават много оръжия на правителството на шаха. Междувременно революционерите от Арабската социалистическа партия Баас свалят краля на Ирак и с помощта на Съветския съюз изграждат своя армия. Започвайки с Обединена арабска република, те се стремят да обединят всички араби в една държава, включително арабското малцинство в Иран. След започването на войната (особено между 1983 и 1988 г.) САЩ продават оръжия на иракчаните главно поради интереса на Америка да задържи революционера аятолах Хомейни, като по този начин и Съветският съюз, и САЩ снабдяват Ирак с оръжия срещу Иран.САЩ са продали много оръжия на иранците преди войната, като се смята, че Съветският съюз е продавал оръжия и на двете страни по време на войната.
В: Имаше ли някакво решение или крайна дата за този конфликт?
О: Въпреки няколкото призива на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на бойните действия, двете страни воюваха до 20 август 1988 г.; последните военнопленници бяха разменени през 2003 г.
обискирам