Панарабизъм

Произход и развитие

В края на XIX в. Османската империя контролира по-голямата част от Близкия изток. По онова време Близкият изток е много разнообразен. В региона са живеели много различни етнически и културни групи от хора. Към 1900 г. Османската империя е в упадък и много от различните групи хора, живеещи в империята, искат да създадат независими правителства, управлявани от хора, живеещи в собствените им общности.

Една от групите, които започват да формират свои собствени идеи за самоуправляваща се или самоопределяща се общност, са арабите. Много образовани арабски студенти и професори, работещи в университети като университета Ал-Азхар, започват да издават списания и да създават клубове, които популяризират идеята за единна арабска общност или нация. Тези идеи стават много популярни в арабските региони на бившата Османска империя. През 1913 г. арабски организации от целия Близък изток се събират на първия Арабски конгрес в Париж, Франция. На конгреса арабите от цялата Османска империя обсъждат възможността да се освободят от Османската империя и да създадат арабски държави.

Османската империя реагира на Арабския конгрес, като наказва арабските националисти. В някои територии на Османската империя арабските националисти са хвърляни в затвора и дори убивани заради дейността си.

По време на Първата световна война много арабски групи подкрепят военната кампания на Съюзническите сили срещу Османската империя. В края на Първата световна война Османската империя се разпада и съюзническите сили се събират, за да решат какво ще се случи с територията, която е била под османски контрол. Въпреки че подкрепят Съюзниците по време на войната, много арабски държави не получават свободата си от Съюзниците. Все още нетърпеливи да получат независимост, арабите, живеещи в окупираните страни, започват да формират идеи за това как би изглеждала една свободна арабска държава. Тези идеи в крайна сметка се превръщат в гръбнака на панарабизма.

Философия

След Първата световна война много арабоговорящи учени и студенти в бившата Османска империя започват да пишат за историята на арабския народ. Един от тези писатели, Дарвиш-Ал Макдиди, написва училищен учебник, в който излага убежденията на ранното панарабско движение. Учебникът е използван в много училища в целия арабски Близък изток и в него се предлага, че арабската родина не се ограничава само до Арабския полуостров, а се простира навсякъде, където живеят араби . Освен това Микдади, както и други арабски учени, смята, че свободна и обединена арабска нация може да съществува само ако западното влияние бъде премахнато от арабския Близък изток. Като цяло, ядрото на убежденията на Микдади и други като него се превръща във философията на панарабизма.

Опити за създаване на Арабски съюз

Популярността на панарабизма започва да расте, след като много арабски страни получават независимост през 40-те и 50-те години на ХХ век. Египетският президент Гамал Абдел Насър (1956-1970 г.) е голям поддръжник на панарабския национализъм. Насър вярва, че арабският свят в Северна Африка и на Арабския полуостров трябва да бъде обединен, тъй като много от тези страни имат обща култура, религия и език. по време на президентството си Насър помага за създаването на Обединена арабска република със Сирия. Републиката просъществува три години. Разпадането ѝ до голяма степен се дължи на усилията на Насър да промени бързо сирийската и египетската икономика; също така много сирийци не харесват това, че Насър иска да централизира държавната власт и операции в Египет.

След падането на ВАС Насър се опитва да привлече други арабски страни към панарабистката кауза. По време на Шестдневната война през 1967 г. Насър оглавява арабска коалиция (Сирия, Ливан, Йордания и Ирак), която се сражава с Израел. Израел печели войната, а арабската коалиция и усилията на Насър за създаване на единен арабски Близък изток претърпяват сериозен неуспех.

Президентът на Египет Гамал Насър с иракския външен министър Аднан Пачачи

Упадък на панарабизма и повторна поява

Спад

След Шестдневната война ролята на Египет като лидер на панарабското движение е силно отслабена. Други арабски националистически организации започват да се разклоняват самостоятелно, независимо от Египет и другите арабски страни. Палестинците, по-специално, започнаха да създават своя собствена организация, която беше съсредоточена върху палестинския национализъм, а не върху панарабския. Освен това внезапната смърт на Гамал Насър през 1970 г. оставя панарабското движение без ясен лидер.

Повторно появяване

От края на 70-те години на миналия век много професори и експерти по Близкия изток твърдят, че панарабизмът вече не съществува Фуад Аджами предполага, че панарабизмът се е разпаднал, защото Гамел Насър, ясният лидер на движението, е загубил инерция след поражението на арабите в Шестдневната война. Освен това други арабски групи, най-вече палестинците, губят вяра в панарабското движение и се опитват да се разклонят самостоятелно. Напоследък обаче, след събитията от Арабската пролет през 2011 г., много учени и журналисти твърдят, че панарабизмът се завръща по различни начини. Сюзън де Мут предполага, че панарабизмът на Арабската пролет е различен от този преди тридесет години. Тя предполага, че панарабизмът от епохата на Гамел Насър е бил свързан с идеята да се запази арабският свят свободен от чуждо и западно влияние, докато днешният панарабизъм се води предимно от млади хора, които се стремят да реформират или да направят правителствата в арабските страни по-малко потиснически или контролиращи. Тази нова форма на панарабизъм е подсилена от технологиите, като например социалните медии. Според Де Мут протестиращите от различни страни са успели да укрепят своята кауза и дори да координират протестите с движения в други арабски страни, използвайки социалните медии . Други учени не са толкова оптимистично настроени като Де Мут; Марк Линч предполага, че протестите от Арабската пролет са закъснели отдавна и че политическите движения в арабския Близък изток бавно са набирали сила през последните тридесет години .

Египет и Сирия създават Обединената арабска република през 1958-1961 г.


Сирийски протестиращ рисува със спрей графити срещу Башар Асад по време на Арабската пролет в Сирия