Гамал Абдел Насър (1918–1970) — египетски президент, национализъм и панарабизъм

Гамал Абдел Насър Хюсеин (15 януари 1918 г. - 28 септември 1970 г.) е вторият президент на Египет от 1956 г. до смъртта си. Заедно с първия президент Мохамед Нагиб той ръководи Египетската революция от 1952 г., която сваля монархията в Египет и Судан и поставя началото на нов период на промени в Египет. Тази промяна превръща Египет в по-социалистическа и модерна държава. През 1954 г. Нагиб подава оставка като президент. Насър управлява страната и става президент през 1956 г. Той насърчава панарабския национализъм, включително съюз със Сирия, който не продължава дълго.

Насър е смятан за една от най-важните политически фигури в съвременната арабска история и политика. Под негово ръководство Египет национализира Суецкия канал и много други индустрии и става важен фактор за спиране на империализма в арабския свят и Африка. Той е важен и за създаването на Движението на необвързаните страни. Версията на Насер за панарабизъм, която често се нарича насеризъм, е много популярна в арабския свят през 50-те и 60-те години на ХХ век. Дори след като израелската победа над арабските армии в Шестдневната война накърнява начина, по който обществото го възприема, много араби все още гледат на Насър като на символ на арабското достойнство и свобода.

Ранен живот и военна кариера

Насър е роден в семейство на дребен държавен служител и завършва военна академия в Кайро. Като млад офицер той се включва в тайната офицерска група („Свободните офицери“), която планира и извършва преврата през 1952 г. През следващите години Насър бързо натрупва влияние в армията и сред политическата върхушка на новата република.

Реформи и вътрешна политика

Насър въвежда широк кръг социални и икономически реформи, насочени към модернизация и намаляване на властта на старите елити. Сред най-важните мерки бяха:

• Аграрна реформа: разпределение на земи от големи собственици към земеделски работници с цел намаляване на неравенството.
• Национализация: държавна собственост и контрол върху ключови отрасли, банки и инфраструктура.
• Индустриализация и планиране: държавно насочено развитие на тежката и лека индустрия, инвестиции в инфраструктура и образование.
• Социални програми: разширяване на здравеопазването, училищното образование и кампании за борба с неграмотността.

За да организира политическата власт, Насър създава централизиран административен апарат и по-късно еднопартийна система чрез Арабския социалистически съюз. В същото време репресиите срещу политическата опозиция, в това число и срещу членове на Мюсюлманското братство, са значителни.

Суецката криза и външна политика

На 26 юли 1956 г. Насър национализира Суецкия канал, което предизвиква военна намеса от Великобритания, Франция и Израел в същата година (Суецката криза). Международен натиск, включително от страна на САЩ и СССР, принуждава нападателите да се оттеглят и това повишава международния престиж на Насър като водач против империализма.

Насър смята за цел обединението на арабските държави и временно реализира един такъв проект чрез обединение със Сирия през 1958 г. в т.нар. Обединена арабска република (УАР), което обаче се разпада през 1961 г. Паралелно той развива тясни връзки със СССР, получавайки военна и икономическа помощ.

Роля в Движението на необвързаните страни

Насър е един от лидерите, които популяризират идеята за независим политически курс, различен от западния и съветския блок. Той участва активно в създаването и утвърждаването на Движението на необвързаните страни, което събира държави, търсещи суверенитет и по-малка зависимост от великите сили.

Шестдневната война и последици

През юни 1967 г. Египет и други арабски държави са разгромени в Шестдневната война от Израел. Военната катастрофа нанася тежък удар върху позицията на Насър и довежда до загуба на доверие сред населението. Въпреки това той отказва да подаде окончателно оставка и остава начело на държавата, поемайки отговорност за войната и опитвайки се да реформира армията и политиките си.

Критики и наследство

Оценките за Насър са смесени. От една страна, той е възприет като символ на антиколониална борба, независимост и социални реформи; от друга — критиците посочват авторитарни практики, ограничаване на политическите свободи и икономически трудности, които някои от политиките му породиха.

Край на живота

Насър умира на 28 септември 1970 г. след сърдечен удар. Неговата смърт предизвиква траур в Египет и в значителна част от арабския свят. След него на президентския пост застава Ануар Садат, който впоследствие променя вътрешната и външната линия на страната.

Насър остава значима историческа фигура — символ на арабския национализъм и опит да се съчетаят социалната справедливост с независима външна политика. Неговото влияние върху политическите движения в Близкия изток и Африка продължава да бъде предмет на изследване и дебат.

Въпроси и отговори

В: Кой е Гамал Абдел Насър Хюсеин?

В: Какво направи той, за да доведе до промяна в Египет?

Въпрос: Колко време продължи съюзът му със Сирия?

В: Какво представлява Насър?

В: Кои важни отрасли на промишлеността национализира той?

Въпрос: Как се гледа на наследството му оттогава насам от арабите?

Търсене по буква