Монархия: определение, видове, история, титли и наследяване

Монархията е вид държавно управление, в което начело на държавата стои монарх — обикновено наследствен владетел (човек, който наследява поста си). Монарсите традиционно управляват до смъртта си или до доброволно оттегляне; когато монархът подаде оставка, това се нарича абдикация. Повечето монархии са наследствени, но има и изборни монархии; най-известният пример за избран монарх е папата на Римокатолическата църква. Някои добре познати титли на монарсите са крал, кралица, император, императрица, цар, кайзер, шах, емир, хан и султан. Тези титли често отразяват исторически, религиозни или културни различия и не винаги означават еднакви правомощия в различните държави.

В не толкова официалните общества лидерът често се избира чрез борба. Така е било в обществата на воините като зулусите. Кралете на Англия и Шотландия понякога са били определяни чрез битка. Войните са били много чести между човешките общества. "Войни за наследство" е общият термин за войни, предизвикани от двама или повече души, които претендират за правото на наследник на мъртъв или свален монарх.

Видове монархии

• Абсолютна монархия – монархът държи практически всички държавни правомощия, без или с много малки ограничения от закони или парламенти.
• Конституционна монархия – властта на монарха е ограничена или регулирана от конституция и/или от избрани институции; ролята често е предимно церемониална, макар че в някои държави монархът запазва важни формални правомощия.
• Федерална монархия – съставена от няколко държавни образувания, някои от които може да имат собствени монарси (примерно Съединение от емирства или княжества).
• Изборна монархия – монархът се избира от определен орган или сбор от владетели; историческите примери включват Светата Римска империя, а съвременен пример е изборът на янг ди‑пертуан агонг в Малайзия сред местните султани.
• Диархия – управление от двама съвместни монарси (редки, но има исторически примери).
• Теократични монархии – когато религиозният авторитет и монархическата власт са тясно свързани, а владетелят има и духовни правомощия.

Правомощия и роля на монарха

Реалната власт на монарсите варира значително. В някои държави монархът упражнява изпълнителна и законодателна власт, командва армията и взема държавни решения. В други — ролята е предимно символична: глава на държавата, застъпник за националното единство, носител на традициите и церемониите (коронация, подписване на закони, приеми). Дори в конституционните монархии монархът често има формални правомощия, като назначаване на министри, разпускане на парламента или освобождаване от отговорност, които се упражняват според конституционни обичаи и по предложение на правителството.

Наследяване и правила за престолонаследие

Наследяването в монархиите се урежда от различни правила, често закрепени в закони, традиции или договори. Някои от основните принципи са:

• Примогенитура – предпочитание към най‑старото дете; може да бъде мъжка (агнатична) или смесена (когнатична).
• Мъжко предимство (male‑preference) – мъжки наследник има предимство пред по‑старa сестра; ако няма мъжки потомък, тръгва женската линия.
• Абсолютна примогенитура – престолонаследник е най‑старото дете, независимо от пола; тази система е приета от някои европейски монархии в края на XX и началото на XXI век.
• Избор – при изборна монархия наследникът може да бъде определян от събрание, съвет на влaдетелите или друг институт.
• Регентство – когато монархът е непълнолетен, болен или неспособен да управлява, се назначава регент, който изпълнява функциите временно.

Споровете за престолонаследие често водят до политически кризи, разделения на династии и, в някои случаи, до военни конфликти — явление известно като "войни за наследство". Понякога възникват и претенции на претенденти от различни клонове на династията, което води до дълготрайни династични конфликти.

Историческо развитие

Монархиите са една от най‑древните форми на управление — от племенни вождове и царе в античността до сложни средновековни и ранномодерни държавни структури. В ходa на историята монархията е еволюирала: феодалните владетели концентрирали власт, по‑късно възниквали централизирани абсолютни монархии, а от XIX–XX в. много монархи изгубиха реални правомощия в полза на парламенти и конституции. В същото време някои монархиусмартни държави запазиха или дори засилиха символичната си роля като фактор за стабилност и национална идентичност.

Монархията днес

Днес по света съществуват десетки държави с монархическа форма на управление — от абсолютни монархии до модерни конституционни монархии, чиито монарси изпълняват предимно церемониални функции. Някои модерни монархии са адаптирали правилата за наследяване и ролята на монарха към демократичните принципи; други запазват традиционни институции и ритуали. Общественият дебат около монархиите включва въпроси за тяхната релевантност, разходи, символична стойност и възможността за реформи или преминаване към република.

Титли и символика

Титлите на монарсите (като изброените по‑горе крал, кралица, император и т.н.) често имат свои точно установени стилове (например "Негово/Нейно Величество"), регалии (корона, скиптър, ореол), церемонии (коронация) и официални династични титулатури. Разликите между "крал" и "император" например обикновено са исторически и символични: императори традиционно имат или претендират за по‑голяма наднационална власт или управление над множество народи и държави.

Бележка: Монархията като институция има много вариации и локални особености — за пълно разбиране е важно да се разгледа конкретният исторически и културен контекст на дадена държава.

История

Монархията е един от най-старите видове управление. Повечето историци са единодушни, че първите монархии са били племена или малки групи от хора, които са решили да позволят на военачалник или друг лидер да предаде поста си на своите деца. Така се създава династия. С течение на времето правилата за определяне на това кой да стане следващият монарх се усложнили. Обикновено се прилага първородството. Най-големият син или, в някои страни, дъщерята, става следващият монарх, когато старият умре. Акад и Шумер са първите регистрирани монархии.

Кралете и други видове монарси са управлявали в продължение на много хиляди години; например в Библията и в древните исторически записи се споменават много крале. Три от най-старите държави с монарси, които все още заемат длъжността, са Обединеното кралство, където британското кралско семейство е едно и също от почти 1000 години, Дания, където кралската линия е непрекъсната от почти 1200 години, и Япония, където има данни за императорска линия, датираща от още по-далечни времена.

Днес много монарси изпълняват предимно церемониалните функции на държавния глава, докато ръководителят на правителството, който обикновено се избира, приема и прилага законите. Той е много важен и в други части на страната.

 
Официалният портрет на Луи XIV от Франция. Хиацинт Риго го рисува около 1700 г. На него Луи е изобразен с всички признаци на властта. Той е крал на Франция по Божия милост. Портретите на няколко абсолютни монарси са направени по подобие на тази картина  

Видове монархическа власт

Абсолютна монархия

В абсолютната монархия монархът е единственият източник на всички закони. Монархът има пълната власт да създава всякакви закони само с решение. Никоя друга институция в страната не може да създава закони, които засягат монарха, освен ако монархът не реши да го разреши. Понякога монархът е и глава на държавната религия и също така издава религиозни закони. Всички земи и имоти в страната могат да бъдат отнети или раздадени от монарха по всяко време и по всякаква причина. Армията и флотът са под личния контрол на монарха и могат да бъдат използвани за всякакви цели по всяко време. Монархът също така може да избира кой да бъде следващият монарх и може да променя правилата по всяко време. Обикновено няма избрано правителство или парламент, а ако има такъв, той няма реална власт. Този вид управление днес се среща много рядко. Народът не разполага с голяма власт в него.

Държави, които са пример за абсолютна монархия, са Ватиканът, Бруней, Катар, Саудитска Арабия, Оман и Свазиленд.

Конституционна монархия

Конституционната монархия е форма на управление, която обикновено е демократична и има конституция, а монархът е държавен глава. Или монархът трябва да се подчинява на законите като всички останали, или има специални закони, които казват какво може и какво не може да прави монархът. Монархът обикновено не може да решава сам специалните си закони. Например може да има закони за това за кого могат да се женят децата на монарха, които се приемат от парламента. Например в Нидерландия, ако член на кралското семейство се ожени без разрешението на парламента, той самият не може да стане крал или кралица. Армията и флотът могат да полагат клетва пред монарха, но реалният контрол се предоставя на избраното правителство. Съществуват закони за собствеността и реда на наследяване (кой ще бъде следващият монарх), които могат да бъдат променяни само от избраното правителство. Обикновено монархът трябва да подпише законите, които влизат в сила, но е длъжен да следва волята на избраното правителство.

В конституционната монархия обикновено има разделение на властите и монархът често има само церемониални задължения, като например да представлява страната по време на пътуване или да действа като символ на цялата страна (а не на определена политическа партия). Конституционните монарси обикновено не гласуват, дори когато това е законно. Гласуването би означавало, че те избират страна в политическите спорове и след това не могат да твърдят, че представляват всички в страната. В някои конституционни монархии монархът има право да налага вето върху закони, но в повечето страни, в които това е така, това е право, което се използва много рядко. В страните, в които монархът може да уволнява или назначава правителства, това обикновено се прави само за да се гарантира спазването на демократичния процес, без да се взема страна в политиката. Назначенията на държавни длъжности, извършвани от конституционните монарси, обикновено се одобряват предварително от демократично избраното правителство.

Примери за конституционни монархии са Обединеното кралство, повечето членове на Общността на нациите, Австралия, Нидерландия, Норвегия, Дания, Швеция, Белгия, Япония и Испания. В Тайланд монархът понякога участва в политиката, за да влияе на правителството, за разлика от други конституционни монархии, но все пак е подчинен на закона.

 
Кралица Елизабет II на Британската общност, конституционен монарх  


Крал Абдула II на Йордания, който е държавен глава от 1999 г. насам.  


Крал Фахд на Саудитска Арабия, абсолютен монарх  

Въпроси и отговори

В: Какво представлява монархията?

В: Как обикновено управляват монарсите?

В: Всички монархии ли са наследствени?

В: Какви са някои титли на монарсите?

В: Как са били избирани лидерите в по-малко официалните общества?

В: Какво представляват "войните за наследство"?

Търсене по буква