Монархия | вид управление, при което монархът е вид наследствен владетел

История

Монархията е един от най-старите видове управление. Повечето историци са единодушни, че първите монархии са били племена или малки групи от хора, които са решили да позволят на военачалник или друг лидер да предаде поста си на своите деца. Така се създава династия. С течение на времето правилата за определяне на това кой да стане следващият монарх се усложнили. Обикновено се прилага първородството. Най-големият син или, в някои страни, дъщерята, става следващият монарх, когато старият умре. Акад и Шумер са първите регистрирани монархии.

Кралете и други видове монарси са управлявали в продължение на много хиляди години; например в Библията и в древните исторически записи се споменават много крале. Три от най-старите държави с монарси, които все още заемат длъжността, са Обединеното кралство, където британското кралско семейство е едно и също от почти 1000 години, Дания, където кралската линия е непрекъсната от почти 1200 години, и Япония, където има данни за императорска линия, датираща от още по-далечни времена.

Днес много монарси изпълняват предимно церемониалните функции на държавния глава, докато ръководителят на правителството, който обикновено се избира, приема и прилага законите. Той е много важен и в други части на страната.

 
Официалният портрет на Луи XIV от Франция. Хиацинт Риго го рисува около 1700 г. На него Луи е изобразен с всички признаци на властта. Той е крал на Франция по Божия милост. Портретите на няколко абсолютни монарси са направени по подобие на тази картина  

Видове монархическа власт

Абсолютна монархия

В абсолютната монархия монархът е единственият източник на всички закони. Монархът има пълната власт да създава всякакви закони само с решение. Никоя друга институция в страната не може да създава закони, които засягат монарха, освен ако монархът не реши да го разреши. Понякога монархът е и глава на държавната религия и също така издава религиозни закони. Всички земи и имоти в страната могат да бъдат отнети или раздадени от монарха по всяко време и по всякаква причина. Армията и флотът са под личния контрол на монарха и могат да бъдат използвани за всякакви цели по всяко време. Монархът също така може да избира кой да бъде следващият монарх и може да променя правилата по всяко време. Обикновено няма избрано правителство или парламент, а ако има такъв, той няма реална власт. Този вид управление днес се среща много рядко. Народът не разполага с голяма власт в него.

Държави, които са пример за абсолютна монархия, са Ватиканът, Бруней, Катар, Саудитска Арабия, Оман и Свазиленд.

Конституционна монархия

Конституционната монархия е форма на управление, която обикновено е демократична и има конституция, а монархът е държавен глава. Или монархът трябва да се подчинява на законите като всички останали, или има специални закони, които казват какво може и какво не може да прави монархът. Монархът обикновено не може да решава сам специалните си закони. Например може да има закони за това за кого могат да се женят децата на монарха, които се приемат от парламента. Например в Нидерландия, ако член на кралското семейство се ожени без разрешението на парламента, той самият не може да стане крал или кралица. Армията и флотът могат да полагат клетва пред монарха, но реалният контрол се предоставя на избраното правителство. Съществуват закони за собствеността и реда на наследяване (кой ще бъде следващият монарх), които могат да бъдат променяни само от избраното правителство. Обикновено монархът трябва да подпише законите, които влизат в сила, но е длъжен да следва волята на избраното правителство.

В конституционната монархия обикновено има разделение на властите и монархът често има само церемониални задължения, като например да представлява страната по време на пътуване или да действа като символ на цялата страна (а не на определена политическа партия). Конституционните монарси обикновено не гласуват, дори когато това е законно. Гласуването би означавало, че те избират страна в политическите спорове и след това не могат да твърдят, че представляват всички в страната. В някои конституционни монархии монархът има право да налага вето върху закони, но в повечето страни, в които това е така, това е право, което се използва много рядко. В страните, в които монархът може да уволнява или назначава правителства, това обикновено се прави само за да се гарантира спазването на демократичния процес, без да се взема страна в политиката. Назначенията на държавни длъжности, извършвани от конституционните монарси, обикновено се одобряват предварително от демократично избраното правителство.

Примери за конституционни монархии са Обединеното кралство, повечето членове на Общността на нациите, Австралия, Нидерландия, Норвегия, Дания, Швеция, Белгия, Япония и Испания. В Тайланд монархът понякога участва в политиката, за да влияе на правителството, за разлика от други конституционни монархии, но все пак е подчинен на закона.

 
Кралица Елизабет II на Британската общност, конституционен монарх  


Крал Абдула II на Йордания, който е държавен глава от 1999 г. насам.  


Крал Фахд на Саудитска Арабия, абсолютен монарх  

Наследяване

Днес има три основни форми за избор на нов монарх - след смъртта на стария или защото старият монарх е напуснал властта:

• Съществува ред на наследяване. Обикновено новият монарх е от същото семейство.
• Няколко души избират новия монарх
• Старият монарх е назначил някой, който ще стане следващият монарх

Най-често срещаният случай от тези три е редът на наследяване. Сред държавите, в които монарсите се избират, са Малайзия, Самоа, Камбоджа, Обединените арабски емирства, Андора и Ватикана.

 

Свързани страници

• Държавен глава
• Наследствена монархия