Акад (Агаде) — древен месопотамски град, столица на Саргон и Акадската империя
Акад (на шумерски: Agade, в Библията: Accad) е древен град в Месопотамия, който става политически и културен център на известната Акадската империя. Руините му не са открити и затова точната му локация остава предмет на научни спорове; традиционно се предполага, че е разположен по средното течение на река Ефрат. Империята, чийто възход е свързан с политическите и културни връзки със Шумер, предхожда по-късните месопотамски държави като Вавилония и Асирия.
Местоположение и археология
До днес на терен не е намерен безспорен археологически център, който да се идентифицира като Акад. Това затруднява местоположението: рушенето от води, промяната на коритото на реките и наслагването на по-късни селища могат да са заличили следите. За предполагаеми места са обсъждани няколко локалитета в централна и северо-централна Месопотамия, но нито едно от тях не е прието окончателно. Въпреки това писмени извори — най-вече клинописни надписи и списъци — дават сведения за съществуването и значението на града.
Произход и ранна история
Според списъка на шумерските царе Акад (Агаде) е основан от Саргон Акадски през XXIII век пр.н.е. и често е смятан за столица на първата историческа империя в света. Традиционните дати за управлението на Саргон варират, но обичайно се посочват около края на XXIV — началото на XXIII в. пр.н.е. От по-стари клинописни текстове обаче се знае, че градът вече е съществувал преди Саргон, още по времето на царете на Урук, което показва продължителна урбанизация и преки контакти между шумерските и акадските общности. В Библията (Битие 10:10) Акад е посочен като един от градовете, основани от Нимрод, което отразява запазени паметни образи за големите градски центрове на ранна Месопотамия.
Политическа роля и управление
Като столица на империята, започнала със Саргон, Акад е седалище на централизиран дворцов апарат и администрация. Империята разширява влиянието си чрез военни кампании, организирана администрация и контрол върху търговските пътища. Правители след Саргон — включително неговите наследници — продължават експанзията и укрепването на държавната власт. В най-ранните записи месопотамските владетели, които се наричат „господар на четирите квартала“, изброяват региони като Марту, Шубар, Елам и Ури-ки, което отразява идеята за универсална власт над познатия свят.
Упадък и последици
Акадската столица и самата империя достигат кулминация през XXIII–XXII в. пр.н.е., след което изпадат в криза. В традиционните сведения се посочва, че около 2215 г. пр.н.е. градът и империята са засегнати от нахлуване на планински племена, наречени гути, които нанасят сериозни поражения на политическата структура. След този период следва смут (известен като Гутийски период), а по-късно в Южна Месопотамия се възстановява централизираната власт под династията на Третата династия на Ур.
Културно и историческо значение
Макар че конкретните архитектурни останки на града липсват, наследството на Акад и на Акадската империя е добре документирано чрез надписи, административни таблички, художествени произведения и юридически текстове. По време на и след акадския период езикът акадски (автохтонна семитска форма на говор) се налага като език на администрацията и дипломацията в региона и по-късно служи като важен писмен език в целия Близък изток. Въведеният модел на централизирана имперска администрация, военна организация и културна интеграция влияе върху следващите месопотамски държави.
Източници и доказателства
Основните сведения за Акад идват от клинописни документи: списъци на царе, кралски надписи на монарси, административни таблички и литературни текстове. Някои археологически обекти са дали материали и надписи, които помагат да се реконструира политическата карта и връзките между градовете, но досега не е открита „смъртна“ табличка, която недвусмислено да посочи един конкретен археологически разкоп като оста на града Акад.
Заключение: Акад (Агаде) остава ключов символ в историята на древната Месопотамия — като политически център на първата имперска формация, като фактор в езиковото и културно развитие на региона и като обект на продължаващи археологически и исторически изследвания. Въпреки липсата на идентифицирани руини, неговото влияние върху следващите цивилизации е несъмнено.
Акадската империя по времето на Саргон I
Акадска пропаганда на победата. Музей Лувър, Париж
Саргон
Саргон завладява много от околните региони. Той създава империя, която достига до Средиземно море и Анатолия, разширява властта си до Елам и на юг до Оман. Той управлява тази област в продължение на 56 години. Търговията се простирала от сребърните мини в Анадола до мините за лазурит в Афганистан, кедрите в Ливан и медта в Оман. Това консолидиране на градовете-държави Шумер и Акад отразява нарастващата икономическа и политическа мощ на Месопотамия. Хлебната кошница на империята е дъждовната селскостопанска система на Северна Месопотамия и е изградена верига от крепости, за да се контролира имперското производство на пшеница.
По бреговете на Средиземно море били издигнати изображения на Саргон в знак на победите му, а с плячката от завладените земи били построени градове и дворци в страната. Елам и северната част на Месопотамия (Субарту) също били покорени, а бунтовете в Шумер - потушени. Намерени са договорни плочки, датирани в годините на походите срещу Ханаан и срещу Сарлак, цар на Гутия.
Акадски език
Акадският език е един от семитските езици и по времето на Акадската империя е бил официален в Месопотамия и Елам. Акадският език остава основният дипломатически език в Месопотамия в продължение на векове.
През третото хилядолетие пр.н.е. между шумерите и акадците се развила близка културна симбиоза, която включвала широко разпространено двуезичие. Акадският език постепенно измества шумерския като говорим език в Месопотамия някъде около границата на III и II хилядолетие пр.н.е. (точната датировка е предмет на спорове), но шумерският продължава да се използва като свещен, церемониален, литературен и научен език в Месопотамия до I в. сл.
Крах на империята
Упадъкът на империята, създадена от Саргон, изглежда е бил също толкова внезапен, колкото и нейният възход, а за периода на Гутиан се знае малко. От падането на Акад около 2083 г. пр. н. е. до шумерския ренесанс около 2083 г. пр. 2050 г. пр. н. е., има много неща, които все още са тъмни. Напоследък се предполага, че регионалният упадък в края на Акадския период (а също и в Древноегипетското старо царство) е свързан с бързо нарастващото засушаване и с недостатъчните валежи в района на Древния Близък изток.
Въпроси и отговори
Въпрос: Къде се е намирал Акад?
О: Акад се намирал в Месопотамия.
В: Кой е управлявал по време на разцвета на Акадската империя?
О: Саргон Акадски управлявал по време на разцвета на Акадската империя през 24-ти и 22-ри век пр.н.е.
В: Кога се разпада Акадската империя?
О: Акадската империя се разпада през 2154 г. пр. н. е.
В: Открито ли е местоположението на Акадската империя?
О: Не, руините на Акадската империя все още не са открити, но се предполага, че тя се намира на река Ефрат.
Въпрос: Акадската империя ли е първата в историята?
О: Според шумерския списък на царете Акад често е определян като първата империя в историята.
В: Дали град Акад е съществувал преди Саргон?
О: Да, град Акад е съществувал още преди Саргон, по времето на царете на Урук.
В: Кой разрушава град Акад?
О: Град Акад е разрушен от гутите, които нахлуват от планините през 2215 г. пр.
