Саргон (Аккадски) — основател на първата империя в Месопотамия

Саргон Акадски — основател на първата месопотамска империя, завоевател от Агаде, обединил земите между Тигър и Ефрат и оформил древния Близък изток.

Саргон е един от първите владетели в историята, които създават истинска империя — мултиетническа и многоцентрова държава. Неговата власт обхващала големи части от земите между реките Тигър и Ефрат и прониквала в територии на днешна Турция, в Елам и Сирия. Столицата му се наричала Агаде на акадски език; точната ѝ локация все още не е сигурно установена от археолозите.

Кой е бил Саргон и кога е живял

Саргон (често записван като Шаррукин или Šarru-kin — „Царът е истински/царувам“) е полулегендарна историческа фигура от края на 24 и началото на 23 век пр. Хр. (ок. 2334–2279 пр. Хр. според една от хронологиите). Според някои източници и традиции той бил от скромно потекло и започнал кариерата си като сановник в двора на Киш, преди да се утвърди като самостоятелен владетел и да започне серията от завоевания, които довеждат до създаването на първата акадска (или „сарагонова“) империя.

Завоевания и държавно устройство

Под ръководството на Саргон обединението на шумерските градове-държави постепенно дава място на централизирана власт, базирана в Агаде. Той води военни кампании срещу многобройни градове и държави в региона — от южна Месопотамия до крайбрежните и междинни територии на запад и север. В управлението си Саргон разчитал на организирана армия и на назначаването на доверени управители (губернатори) в подчинените области, които действали от негова власт и събирали данъци и ресурси за двора.

Културно и административно значение

• Под Саргон акадският език започва да се налага като административен и дипломатически език в голяма част от Месопотамия, съжителствайки и взаимодействайки с шумерската култура.
• Империята улеснява търговията и обмена на идеи поради по-широките и сигурни комуникационни линии между градовете.
• Въвеждат се практики за централизирано управление — назначаване на представители на централната власт, военни гарнизони и стандартизирани данъчни/административни системи.

Наследство и последователи

Наследниците на Саргон — сред които са известни имена като Римуш и Маништушу, а по-късно и внукът Нарам‑Син — продължават политиката на разширение и централизация. Нарам‑Син дори се титулува „бог“ в свои надписи, което показва какво значение и авторитет е достигнала династията, започната от Саргон. Моделът на имперско управление, утвърден от Саргон, служи за образец на по-късни месопотамски владетели.

Източници и исторически въпроси

Нашите познания за Саргон идват от няколко вида извори: шумерски кралски списъци, акадски надписи, по-късни легенди и фрагментарни исторически сведения. Поради това е трудно да се отдели легендата от историческата реалност — някои сведения са очевидно идеализирани или преписвани векове след събитията. Например в някои списъци и хроники Саргон е включен и в асирийските регистри — откъдето произтича и предположението, посочено в част от по-късната традиция, че той може да е свързан с първия асирийски Саргон (в асирийските генеалогии срещат вариации и припокривания на имена и титли).

Защо Саргон е важен

Саргон често се определя като „основател на първата империя в Месопотамия“, защото за първи път в региона е създадена структура, която обединява под един политически център множество етноси, градове и райони на голяма територия. Възниква системата на централизирано управление и военна мобилизация, които предопределят развитието на политическите формации в Древния Близък изток за столетия напред.

Търсене по буква